Решение № 442 от 29.07.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Враца, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря М.Т.К. като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20261420102589 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано е по молба от Х. К. Т., ЕГН ********** и адрес: ************, срещу Н. Г. Т., ЕГН **********, с посочен в молбата адрес: ************, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, уточняваща молба вх. № 8270/15.04.2026 год., уточняваща молба вх. № 9596/29.04.2026 год. и уточняваща молба вх. № 10694/14.05.2026 год. Към сезиращата съда молба е приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката.

В сезиращата съда молба се твърди, че на 01.04.2026 год., около 15:50 часа молителката била подложена на насилие и обиди от ответника Н. Г. Т.. Молителката поддържа, че била замеряна с камъни, псувана, обиждана и заплашвана. Излага се, че изтичала да си вземе телефона, за да сигнализира за случая. Посочва се, че сигнала бил подаден в 15:51 часа.

Излага твърдение, че докато сигнализирала по телефона, ответникът започнал да я блъска и рита, а в другата ръка държал чук, с който се опитвал да я удари. Молителката твърди, че е подложена на психически тормоз от ответника от години. Поддържа се, че ответникът е роднина на молителката, неин първи братовчед, а къщите им се намират в един недвижим имот, като всеки ползва частта от имота, която му е отредена. Молителката поддържа, че ответникът е гост в имота, като неговото присъствие там е причина за конфликти и скандали. Поддържа се, че на подадения от нея сигнал в 16:23 часа се отзовал служител на реда, който съставил на ответника предупредителен протокол. Поддържа, че живее в страх и отправя искане за налагане на мерки от страна на съда срещу ответника. Молителката посочва, че живее сама в имота и се страхува. С уточняваща молба от 15.04.2026 год.

1 молителката посочва, че за периода от 19.04.2026 год. до 10.06.2026 год. ще бъде извън страната и моли делото да бъде насрочено след тази дата. С уточняваща молба от 29.04.2026 год. поддържа, че се намира извън страната, в Австрия поради наличие на реална опасност за живота й. С молба от 14.05.2026 год. молителката посочва, че ще бъде в страната отново след 19.05.2026 год. Към сезиращата съда молба е приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката за извършеният спрямо нея акт на домашно насилие.

С Определение № 1055 от 14.05.2026 год., съдът на основание чл. 18, ал. 3 ЗЗДН е приел, че е налице основание за издаване на заповед за незабавна защита спрямо молителката Х. К.

Т., като по отношение на ответника по молбата Н. Г. Т. със Заповед за незабавна защита № 14 от същата дата - 14.05.2026 год. са предприети мерките, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, а именно – задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и забрана да доближава същата и нейното жилище, находящо се на адрес: ************, в периметър от 50 метра.

В съдебно заседание молителката лично и с процесуален представител адв. М. М. поддържа молбата.

Ответникът по молбата Н. Г. Т. не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложено по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на молителката Х. К.

Т. изх. № 617/06.04.2026 год.се установява, че страните са роднини по смисъла на чл. 3, т. 6 ЗЗДН.

В подкрепа на изложеното в молбата молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която, под страх от наказателна отговорност, е изложила твърдения, че срещу нея от страна на ответника Н. Г. Т. е бил извършен акт на домашно насилие.

По делото е приета справка за съдимост на страните, от която се установява, че Х. К. Т. не е осъждана. Няма осъждания и в чужбина. Установява се, че ответникът Н. Г. Т. е осъждано.

Ответникът има осъждания и в чужбина.

Прието като писмено доказателство по делото е и писмо от Център за психично здраве Враца ЕООД, от което се установява, че страните не се водят на учет и няма данни да са лекувани в ЦПЗ - Враца през последните пет години.

В съдебно заседание от ищцата чрез процесуалният й представител е направено искане да бъде изискана информация за подадения от молителката сигнал до ЕЕНСП 112, както и информация от ОДМВР, РУ - гр. Враца за съставения на ответника Н. Г. Т. протокол за предупреждение.

По делото е прието писмо вх. № 15905 от 09.07.2026 год. от МВР, Дирекция "Национална система 112", от което се установява, че на 01.04.2026 год. в 15:51:58 часа, лице представило се за Х. Т. е подало сигнал към ЕЕНСП 112 от мобилен телефон с номер ************, като инцидентът е бил предаден на ОДЧ на ОДМВР - Враца в 15:53:47 часа. В съдебно заседание 2 при опит да бъде възпроизведен аудиозапис на сигнала се установи, че на приложения към писмото информационен носител (компакт диск) не се съдържа никаква записана информация.

По делото е прието и писмо от ОДМВР - Враца, РУ - гр. Враца, от което се установява, че съставен протокол за предупреждение с рег. № 1795р-8968 от 02.04.2026 год. на Н. Г. Т. не може да бъде предоставен на съда, тъй като служителят съставил протокола се намира в отпуск по болест до 29.07.2026 год.

В съдебно заседание е извършен оглед на веществено доказателство - компакт диск, представен от молителката, като е възпроизведено съдържанието на видео файл, с продължителност от 33 секунди, на който се визуализират две лица - едното от мъжки, а другото от женски пол, за които молителката лично потвърждава, че са страните по делото.

Визуализира се, че лицето от мъжки пол демонстрира агресивно поведение спрямо това от женски пол, като я избутва и се опитва да нанесе удари с ръка, в която държи чук. От своя страна заснетото лице от женски пол прави опити да се защити с ръце и да избегне ударите.

Визуализира се дата на създаване на видео записа - 01.04.2026 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН е допустима – същата е подадена на 02.04.2026 год., като за дата на твърдения акт на домашно насилие е посочена датата 01.04.2026 год., т.е. спазен е предвиденият в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН тримесечен срок. Установява се от приетите по делото доказателства, че страните са роднини по смисъла на чл. 3, т. 6 ЗЗДН. Поради това съдът намира, че е налице активна легитимация за подаване на молбата съобразно предвидената в цитираната разпоредба възможност за това.

Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за основателна досежно твърденията на молителката за осъществен спрямо нея от страна на ответника акт на домашно насилие на 01.04.2026 год. във форма на физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващо се в агресивно поведение от страна на ответника и опити за нанасяне на удари с чук по тялото на молителката. Установи се по делото, че на процесната дата 01.04.2026 год. молителката е подала сигнал до ЕЕНСП 112, както и че на 02.04.2026 год. от служител в Участък - Криводол при РУ - Враца на ответника съставен протокол за предупреждение с рег. № 1795р-8968/02.04.2026 год. на Н. Г. Т.. Следва да се посочи, че от представеното по делото веществено доказателство - компакт диск, съдържащ видеозапис с продължителност 33 секунди се установи, че на 01.04.2026 год. лице от мъжки пол демонстрира агресивно поведение като прави опит да нанесе удари с чук по тялото на молителката, която прави опити да се защити с ръце и да избегне ударите на ответника.

Самоличността на лицата, които се визуализират при възпроизвеждането на видеозаписа е потвърдена лично от молителката в съдебно заседание, която заявява, че на видеозаписа са заснети тя и ответника Н. Г. Т..

Предвид изложеното, съдът приема за установено, че спрямо молителката на 01.04.2026 год. било извършено деяние от ответника Н. Г. Т., което по своята същност представлява акт на 3 домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН – осъществено физическо насилие чрез агресивно поведение и действия, които се изразяват в опит от негова страна да нанесе удари по тялото на молителката с чук. Действията на ответника по същността си представляват прояви, насочени и засягащи личната неприкосновеност на пострадалата. Осъщественото физическо насилие е израз на обществено неприемливо отношение на ответника към молителката. Поради това, съдът намира, че по отношение на ответника са налице основанията за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, тъй като никой няма право да нарушава предвидените съгласно Конституцията на Република България и Наказателния кодекс човешки права, каквито са правото на здраве и телесна неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗДН издадената заповед за незабавна защита има действие до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита, за което следва да бъде уведомено РУ– Враца.

На следващо място, съдът намира, че по отношение на ответника Н. Г. Т. са налице основанията за налагане и на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. С цел избягване на опасността от повторно извършване на насилие и осигуряване на търсената защита от молителката на ответника следва да му бъде забранено да доближава на по-малко от 50 метра молителката и нейното жилище, находящо се на адрес: ************, за срок от 12 месеца.

Мярката по т. 3 ще препятства прекият контакт между страните и в този смисъл ще осуети възможността за физически посегателства от страна на ответника. При определяне на срока, за който да бъдат наложени мерките за защита по т. 3, съдът изходи от тежестта на доказания по делото акт на домашно насилие от страна на ответника, извършен на 01.04.2026 год.

Началото на срока следва да се определи считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 14.05.2026 год., с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, според която мерките се налагат при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита.

Настоящият състав намира за необходимо да подчертае, че целта на Закона за защита от домашно насилие е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не да уреждат спорове от друго естество между страните в производството.

По разноските:

Ответникът, Н. Г. Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Враца държавна такса в размер на 12,78 евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Н. Г. Т., ЕГН **********, като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Н. Г. Т., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Х. К. Т., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, т. 3 ЗЗДН на Н. Г. Т., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50 метра Х. К. Т., ЕГН ********** и жилището й, находящо се на адрес:

************, за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 14.05.2026 год.

УКАЗВА на Н. Г. Т., ЕГН **********, че неизпълнението на заповедта за защита по чл. 15 ЗЗДН влече последиците на чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, а именно – задържането му от констатиралия нарушението полицейски орган и незабавното уведомяване на органите на прокуратурата.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Г. Т., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящото решение, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Н. Г. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 12,78 евро, представляваща дължима държавна такса.