Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2083 от 04.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22343/2025
Вид
Решение № 2083
Подписан
04.02.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (текст от значение за ЕИП)
  • §1,т.23 · Закон за енергетиката
  • чл. 12 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17, ал.2, т.6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2083 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110122343 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. М. Х., ЕГН: **********, с адрес:

******************************, срещу

*************, находяща се в

***********************, с която са предявени искове, както следва: иск с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС за прогласяване нищожността на решението по т.3 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на 21.03.2025г., като взето в нарушение разпоредбите на ЗУЕС и по-конкретно на чл. 17 от ЗУЕС, съединен с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на Решение по т.3 от дневния ред на ОС на *************, проведено на 21.03.2025г., и обективирано в протокол от 21.03.2025г. – „други (текущи въпроси)“.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект – гараж в сградата, режим на ЕС. Посочва, че с Решение на ОС на ЕС от 21.03.2025г. в т.3 от дневния ред било отказано съгласие за изграждане на зарядна станция за електромобил в рамките на самостоятелния му обект. Поддържа, че решението е нищожно като постановено извън правомощията на Общо събрание, доколкото касае ползването на личен обект, а не общите части. Излага, че гаражът е самостоятелен обект, който има излаз на улица и има възможност да не ползва общите части. Посочва, че сключил договор за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа, вече е монтиран електромер и са изпълнени всички технически и нормативни изисквания за безопасност. Заявява, че не е отправял искане до ОС за предоставяне на разрешение, а присъствал на въпросното ОС, за да се допита дали е налице съгласие за един от възможните варианти за присъединяване чрез преминаване на кабел под земята. Навежда доводи, че е била нарушена и процедурата по гласуване, тъй като в решението било вписано, че е взето с мнозинство, а неговият глас не бил отразен. Счита, че атакуваното решение е необосновано, тъй като не е подкрепено нито с експертно становище, нито с нормативно основание, което да определя, че конкретният проект за инсталиране на станцията представлява риск за сградата. Поддържа, че взетото решение е в противоречие с чл. 8 Директива (ЕС) 844/2018, доколкото създава пречка за внедряване на 1 екологични технологии. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която излага становище за неоснователност на предявения иск. Релевира възражение, че взетото решение е от компетентността на ОС на ЕС, тъй като касае изграждането/ преминаването на кабели върху/под общите части – колони, стени, земята, под която е построена сградата.

Поддържа, че изграждането на зарядна станция до входа/изхода на сградата създава потенциален риск за обитателите. Възразява, че при изграждането на станцията ищецът е нарушил принципите за добросъседство и законосъобразност. Оспорва да е нарушена процедурата при гласуване с доводи, че гласът на заинтересованото лице не се брои, а дори да се приеме, че се брои, то е налице техническа грешка, която не рефлектира върху крайния резултат. Моли за отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът Д. М. Х., редовно призован, явява се лично и се представлява от адвокат С., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът ************ с административен адрес в ********************, редовно призован, се представлява от адвокат С-Ф, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС дава право на всеки собственик към датата на събранието да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Не е спорно по делото, че ищецът Д. М. Х. е собственик на гаражи ПМ1 с идентификатор *** и ПМ2, с излаз на улица в процесната СЕС, което обстоятелство се установява от приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том I, рег. № 5957, дело № 55 от 23.11.2023г. на Нотариус П.Й.И. – Нотариус с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС.

От приетия по делото Договор за присъединяване на обекти за потребление към електрическите мрежи на *************************** ДПЕРМ 1205731074 SAP № IB – 31-25-43001 от 27.01.2025г., се установява, че между *************************** и ищеца, като присъединено лице е сключен договор за присъединяване към разпределителната ел.мрежа на дружеството на собствения/те на ищеца гараж/и. Приети по делото са и сертифакат/описание/техническа характеристика на зарядната станция. В приетото по делото Писмо на *********************************** с рег. № 7640001716/24.04.2025г., издадено в отговор запитване на ищеца с вх. № 764000-1250/24.03.2025г. дирекцията е посочила, че единствената нормативна уредба досежно искането на ищеца за инсталиране на зарядна точка за ЕПС е Наредба № Iз-1971/2009г. за строителнитетехнически правила за осигуряване на безопасност при пожар. Посочено е в писмото, че закупената от ищеца зарядна точка за ЕПС е необходимо да бъде монтирана върху повърхност с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, като е посочено, че зарядната точка закупена от ищеца е с нормална мощност. Прието е по делото и становище по пожарна безопасност, както и удостоверение за пълна проектантска правоспособност по интердисциплинарна част пожарна безопасност.

По делото се установява и че на 21.03.2025г. е проведено ОС на процесната ЕС със следния дневен ред: т.1 представяне на отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г., по т.2 избор на нов управител и по т.3 Други /текущи въпроси/.

Видно е че по т.3 от дневния ред ОС единодушно е приело решение по чл. 17, ал.2, т.6 от 2

ЗУЕС, че не разрешава изграждане на зарядна точка /стационарна или преносима/ за електрически превозни средства в самостоятелния обект на ищеца /гараж/, в това число не дава съгласие за прокарване на кабели по стените, под плочките, под земята или по въздуха, които да служат за зарядна точка /стационарна или преносима/ в обекта, собственост на ищеца – Д. Х..

Приет е по делото и протокол за поставяне на съобщение за изготвен протокол от 28.03.2025г., поставен в 10:50 часа, както и Приложение № 1 удостоверяващо присъстващите на общото събрание от 21.03.2025г. Приета е по делото и площообразователна таблица – ценообразуване на обект: Жилищна сграда с апартаменти и паркоместа, находяща се в УПИ XV- 8, **************************, техническа характеристика на сградата.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства на страната на ответника, чрез разпит на свидетелите В.М.Г., съпруг на управителя на ЕС и Д.К.И., живуща в СЕС.

В показанията си свидетелят Г. възпроизвежда, че за намеренията на ищеца да изгражда зарядна станция разбрал непосредствено преди събранието. Водил неофициални разговори с ищеца, но към датата на разговорите, свидетелят дори не знаел какво представлява зарядна точка, като впоследствие се запознал със ЗУЕС и горепосочената наредба. Гаража, собственост на ищеца бил на нивото на улицата и отворен от страна на прохода към двора, за паркиране на две коли. Над гаража имало жилище. Свидетелят посочва, че той и останалите собственици на имоти в сградата не дали съгласие за изграждането на зарядна точка за ЕПС, тъй като се повишавал пожарният риск за живущите с изграждането на зарядната станция, още повече, че искането е да се изгради зарядна станция на самия изход на сградата, като друг изход не бил наличен. Свидетелят не дава точен отговор на въпроса дали на ищеца въобще е съобщено, че няма да му се даде ток, но посочва, че дори и към датата на разпита в гаража има две лампи, които не са свързани към електромер. Намира, че за прокарване на ток в гаража никой не е противоречал, а по скоро противопоставянето е за трифазен ток за изграждане на зарядна станция в гаража на ищеца.

Разпитана, свидетелката И. посочва, че е провела разговор с ищеца за изграждане на зарядна станция, но в разговора свела до знанието на ищеца, че този въпрос следва да се подложи на гласуване от всички собственици на самостоятелни имоти в СЕС. На свидетелката не били представени обаче проект и документация за изграждането на такава станция. Ситуацията била изключение, тъй като ищецът не живеел в сградата, не бил собственик на апартамент в СЕС, а само на гаражи, имал общи части от сградата, но не бил етажен собственик. Именно поради последното не бил и включен в списъка на присъстващите лица по време на ОС, тъй като притежаваните от него гаражи не били включени в площообразуването.

По иска с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС за прагласяване нищожността на решението по т.3 от протокола от ОС на ЕС от 21.03.2025г.

По въпроса дали е допустим иск за прогласяване нищожност на решения на общото събраните на собствениците в ************* е формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав – Решение № 39/ 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на І ГО;

Определение № 472/10.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3504/2018 г. на ІV ГО; Определение № 210/28.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3670/2019 г. на І ГО; Определение № 69/10.04.2020 г. по ч.гр. д. № 704/2020 г. на ІІ ГО и др. В посочената съдебна практика се приема, че решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. В ЗС и ЗУЕС е уредена специална процедура за вземане на тези решения, като е регламентиран начина на свикване, състав, представителна 3 власт, гласуване, предметна компетентност, а спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Законът /ЗУЕС и ЗС/ не уреждат специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, не определят кои пороци водят до нищожност и кои до законосъобразност. Отликите между вземането на решения и сключването на сделки, дори и многостранни, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на ОС не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на

************* е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен, ограничена е и активната процесуална легитимация, която е предоставена само на собствениците на обекти от ЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани – отмяната на решенията на ОС на ЕС може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. От това принципно разрешение относно правната природа на решенията на ОС на ************* следва извода, че нищожността на решенията не може да бъде релевирана по общия исков ред безсрочно. Различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на общото собрание не обуславя различен характер на исканията за проверка на взетите от общото соъбрание на ЕС решения, поради което искът е само този по чл. 40 от ЗУЕС, както е пирел съдът, и в такива случаи е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. Ето защо, защитата срещу порочните решения на ОС на ЕС, включително нищожните такива, може да бъде осъществена единствено по специалния ред по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, чрез иск, предявен в 30дневния срок от получаване на решението.

Съдът намира, че ищецът като собственик на самостоятелни обекти на правото на собственост с идентификатори и представляващи гаражи № ПМ1 и ПМ2, обединени в едно, находящи се на приземния етаж в жилищната сграда е легитимиран да предяви исковите претенции в преклузивния срок по ЗУЕС. Съдът намира, че този срок е спазен като в това отношение взема предвид приетия по делото протокол за поставяне на съобщение за изготвен протокол от 28.03.2025г., поради което съдът намира, че на основание чл. 16, ал.7 от ЗУЕС това е датата за уведомяване за изготвения протокол. След като иска е подаден на 16.04.2025г. то е спазен и срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС.