Определение № 91 от 09.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. К., 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20245100600158 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал. 8 от НПК.

С Определение № 114/15.05.2024 г., постановено по ЧНД № 370/2023 г., Районен съд – К. е отменил Постановление на Районна прокуратура – К. от 09.04.2024 г., с което е прекратено досъдебно производство № 556/2022 г. по описа на РУ – К. образувано за престъпление по чл. 144, ал.3 от НК и е върнал делото на Районна прокуратура – К. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания по прилагане на закона.

Против така постановеното определение е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура – К., ТО – А., във връзка с който е образувано настоящото производство. Подалият протеста прокурор твърди, че определението на съда е неправилно. Посочва, че в постановлението за прекратяване на досъдебното производство е описана подробно фактическата обстановка, съдържаща фактите, въз основа на които са изградени изводите за липса на съставомерност по чл. 144, ал.3 от НК. Излага съображения, че е извършен обективен анализ на събраните доказателства, описана е подробно фактическата обстановка на случилото се в зъболекарския кабинет, където пострадалия Ф. М. сочел, че е осъществено деянието. Били анализирани обстоятелствата дали в зъболекарския кабинет е отправена закана с убийство спрямо Ф. М.. Не били обсъждани обстоятелствата дали и извън кабинета е отправена такава закана, поради твърденията на пострадалата страна, че именно в кабинета е възприел заканата с убийство. Посочва, че в тази насока не били обсъждани и анализирани показанията на свидетелите В.М. и З.Д..

Прокурорът твърди, че по делото не са назначавани експертизи, за да бъдат коментирани и обсъждани, както и че не е провеждана очна ставка с оглед 1 преодоляване на противоречията в показанията на свидетелите, поради липсата на такива, още повече, че свидетелят Р.А. не давал никакви „обяснения“. Прокурорът намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да бъде направен обоснован извод, че липсва извършено престъпление от общ характер, както и че мотивите на прекратителното постановление са изцяло извлечени от наличните доказателства, чрез обсъждането и даването на вяра, кои следва да се приемат за достоверни и тези, които не следва да се кредитират. В заключение представителят на държавното обвинение посочва, че по делото са извършени всички възможни и необходими процесуално – следствени действия за разкриване на обективната истина, с направен правдив и подробен анализ, с който е преценено има ли осъществено деяние или няма извършено такова по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Моли Окръжен съд – К. да отмени определението на първоинстанционния съд и да потвърди постановлението на Районна прокуратура – К. от 09.04.2024 г., с което е прекратено наказателното производство.

За подадения протест са уведомени пострадалият Ф. М. и неговият повереник – адв. Г. Б. от АК – К., като от тяхна страна няма подадено възражение срещу него.

Окръжен съд – К., след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по досъдебното производство, и в изпълнение на правомощията си по чл. 243, ал.8 от НПК намира за установено следното:

Протестът е подадена в срок и пред компетентния съд, от страна, която разполага с право на такъв и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор при Апелативна прокуратура – П. от 20.09.2022 г. за това, дали на 24.02.2022 г. около 12.00 часа в гр. К., ул. „С.К.“ се е заканил с убийство на Ф.

И. М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3 от НК. Препис от постановлението на Апелативна прокуратура – П., ведно с материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура – К., ТО – А. за сведение и изпълнение. В хода на досъдебното производство няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем.

От извършените действия по разследването, прекратилият делото прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Ф. М. бил пациент на св. Б.Д. – стоматолог на частна практика, с кабинет в гр. К., ул. „С.К.“, и е ползвал нейните медицински услуги за лечение. При нея се съхранявала и неговата здравна книжка, тъй като бил редовен пациент. По повод възникнали съмнения от бившия съпруг на Б.Д., а именно св. Р.А., за съществуваща връзка на бившата му съпруга със св. Ф. М., между двамата възникнала неприязън, предизвикваща чести 2 словесни физически конфликти при срещите им.

На 24.02.2022 г. около обяд св. Ф. М. посетил кабинета на св. Б.Д., намираща се на ул. „С.К.“ с намерение да си вземе здравната книжка. В кабинета освен св. Б.Д. била и нейната помощничка - св. Ц.С.. Ф. М. помолил Б.Д. да му върне здравната книжка. Обяснил й, че не иска да създава повече проблеми, заради поведението на нейния бивш съпруг - св. Р.А.. В този момент, докато двамата разговаряли в кабинета влязъл св. Р.А.. Св. Б.Д.и и св.

Ф. М. продължили разговора на турски език. Св. Р.А. запитал на български език св. Ф. М. какво прави в кабинета на жена му, който е и негова собственост. Подканил го на български език да излезе от кабинета с думите:

„Какво правиш тук, излизай от моята собственост“. Св. Р.А. приканил св. Ф.

М. с думите: „Махай се от тук, какво търсиш в моята собственост“, на български език. От своя страна св. Ф. М. отвърнал на св. Р.А. на турски език.

Именно в този момент св. Ф. М. твърдял, че св. Р.А. му отправил закана с убийство, изразяваща се в следното: „Сега ще те убия, кръв ще се лее. Няма да те оставя жив“. Двамата си разменяли остри реплики, изречени на висок тон и свързани с искането на св. Р.А., св. Ф. М. да напусне кабинета на жена му. Св.

Ф. М. твърдял, че св. Р.А. продължавал да му се заканва с убийство с думите:

„Ще те убия, няма да те оставя жив, ще те убия, ще те ликвидирам“. Двамата започнали да се бутат. Св. Р.А. искал да избута извън кабинета св. Ф. М., но последният му оказал съпротива. Не си нанасяли удари, а само се блъскали и се ругаели на турски език. При физическото съприкосновение двамата загубили контрол и съборили ваза в кабинета. Намесила се св. Б.Д., като ги приканила да спрат да се разправят и да излязат навън. Св. Ф. М. пръв излязъл от кабинета, като малко след това го последвал и св. Р.А.. „Привиквали“ си един на друг и извън зъболекарския кабинет, като св. Ф. М. си тръгнал, а св.

Р.А. се върнал в кабинета. След това последният позвънил на РЦ – 112, като поискал съдействие от полицията. Няколко минути след поисканата помощ, чрез обаждане на РЦ – 112 от св. Р.А., на същият телефон позвънил и св. Ф. М. за помощ.

Във връзка с подадения сигнал на място пристигнали св. Р.К. и св. В.Е. – служители на РУ – К.. Същите установили самоличността на подалия сигнала – св. Р.А.. До него е била и бившата му съпруга Б.Д.. Св. Ф. М. към този момент не бил на там. Полицейските служители снели писмени обяснения и провели разговори със свидетелите Р.А. и Б.Д.. Св. Р.А. бил предупреден да не се саморазправя и да не нарушава обществения ред.

След отправена покана от полицейските служители до св. Ф. М. да се яви в полицейското управление във връзка с подадения от него сигнал, той се явил пред районен инспектор - св. А.К.. Снето му било писмено обяснение и му бил съставен протокол за предупреждение. Пред полицейските служители – св. Р.К., св. В.Е. и св. А.К., подалият сигнала Ф. М. не съобщил за отправени му закани с убийство в зъболекарския кабинет, което било видно от свидетелските им показания.

3

Прокурорът в постановлението за прекратяване посочил, че в хода на досъдебното производство е разпитан посочения от Ф. М. свидетел, а именно Д.А.. Същият дал сведения, че на случая от 24.02.2022 г. не е бил пряк свидетел, но при проведен телефонен разговор същият ден със св. Ф. М. бил разбрал от него, че Р.А. го заплашвал с убийство. Описвал и други случаи на конфликти между двамата.

От изложеното прокурорът счел, че по делото липсват достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за съставомерно извършено деяние по чл. 144, ал.3 от НК – закана с убийство спрямо св. Ф. М. в зъболекарския кабинет на св. Б.Д.. От събраните по делото доказателства не се установявало да е осъществено такова физическо или вербално психическо въздействие върху пострадалия, от което последният да е преживял страх, свързан с опасения за посегателство върху живота му. По делото имало данни, че е употребена репликата „ще те убия“ в зъболекарския кабинет, като прокурорът отбелязва, че това обстоятелство се посочвало единствено от св.

Ф. М., а относно показанията на другите свидетели – очевидци, те или били противоречиви или не съдържали показания в тази насока. Според прекратилият делото прокурор, св. Б.Д. се объркала по отношение на това обстоятелство, като в последния си разпит доуточнявала, че такава реплика не била чула, а в показанията си св. Ц.С., която била важен и незаинтересован от изхода на производството свидетел, заявявала, че такава реплика не била чула.

Прокурорът посочва също така, че изпълнителното деяние по чл. 144, ал.3 от НК се изразява в обективиране чрез думи или действия на закана за убийство спрямо определено лице, и обективно да сочи, че съществува възможност, че може да бъде осъществено деянието, да личи оформено решение за това. От субективна страна трябвало да се установи, че св. Р.А. се е намирал в такова психическо състояние, при което да има вероятност да реализира заканата и да съзнава съдържанието на същата. Развива съображения, че събраните по делото доказателства сочат, че ескалацията на напрежението е предизвикана чрез активни действия на пострадалия.

Твърденията на пострадалото лице, че предходни ситуации между него и св.

Р.А. са отключили страх и тревога у него, опровергавал самия той, като въпреки че е бил предупреждаван и помолен да не посещава кабинета, той умишлено и съзнателно отивал там, поведение, което изключвало страха.

Освен това, св. Ф. М. непосредствено след инцидента подал сигнал до ЕЕН, който не съдържал никакви данни за отправени закани. В тази насока били и показанията на разпитаните по делото полицейски служители. След това прекратилият делото прокурор отбелязва, че по време на инцидента св. Ц.С. се е намирала през цялото време в кабинета и поведението на останалите дотолкова не е ангажирало нейното внимание, че тя продължавала да си изпълнява служебните задължения с гръб към случващото се, и едва когато се е счупила ваза погледнала. В ситуацията, според прокурора, не били използвани и никакви средства за обективиране на страх. Следвало да се приеме, че се касае за причиняване на лека телесна повреда по личен мотив, но 4 не и закана с убийство, при тези обстоятелства, дори и такава реплика да е била изречена. От събраните по делото доказателства се установявало, че при тези обстоятелства, в това число и множеството от хора, нито е предизвикала, нито е могла да предизвика страх у св. Ф. М. от осъществяване на престъплението. Твърденията за страх от „обвиняемото лице“ и доказаните по делото взаимна неприязън и конфликтни отношения между двете страни, не изпълнявала обективния критерий за престъпна съставомерност на деяние по чл. 144, ал.3 от НК – закана с убийство. При тези доводи и на основание чл.

243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 556/2022 г. по описа на РУ – К., водено за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

С обжалваното Определение № 114/15.05.2024 г., постановено по ЧНД № 370/2024 г., образувано по подадена жалба от повереника на пострадалия – адв. Г. Б. от АК – К., Районен съд – К. е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство по цитираното досъдебно производство. Посочения съдебен акт е издаден по повод трето по ред обжалване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство и за пореден път същото е отменено от първоинстанционния съд, като и в трите отменителни определения са изложени идентични съображения.