Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1379 от 10.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29816/2024
Вид
Определение № 1379
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1379 гр. София, 10.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20241110129816 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Д. К. срещу „Ф.Б“ ЕООД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 25 лева (частично от 95 лева) – неоснователно платени по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ************* г. суми поради нищожност на същия поради липса на реквизит – посочване на общия размер, правилно посочване на годишен процент на разходите, помалък размер на шрифта, липса на пълен погасителен план, неуточняване на правото на отказ, евентуално – поради неравноправност на клаузите за възнаграждение на поръчителя в свързан договор, който следвало да се смята за част от договора за кредит.

В исковата молба се твърди, че на 06.05.2023 г. между страните по делото бил сключен описания в последния абзац договор за кредит, по силата на който на ищеца били отпуснати 500 лева, а същият следвало да върне 508,95 лева 11 дена след отпускане на кредита, като плати и лихва 1,79 %, а годишният процент на разходите е записан като 49,89 %. На същия ден ищецът бил сключил и договор, по силата на който неучастващо по делото дружество – „Ф.Б“ от Малта, поело задължение да поръчителства по договора за кредит, за което ищецът му дължал 86,05 лева. Поддържа се, че ищецът бил платил 595 лева, но договорът бил недействителен, защото бил написан с шрифт с кегел по-малък от 12 пункта, документите не били подписани, не бил посочен общият размер на кредита, тъй като не било посочено кога и как се изплаща, в размера на ГПР не бил включен разходът за поръчител, която всъщност била уговорка по самия договор за кредит. Не бил съставен и погасителен план, не било уредено правото на отказ в договора, а освен това клаузата

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Ф.Б“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че клаузата за поръчителство по договора била индивидуално уговорена и поради това не можело да се приеме, че не било избор на ищеца да получи 1 услуга за платено поръчителство от банката в Малката, като поради това, че сам бил избрал тази допълнителна по характера си услуга, тя не можела да се смята за част от кредитния договор и следователно – цената за нея да се включва в изчислението на разхода по кредита, а оттам – и на ГПР. Тъй като ищецът сам бил избрал поръчител, то това не следвало да се отразява на ГПР.

Поради това искът бил неоснователен. Претендират се разноски.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 10, ал. 1 ЗПКр и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че по силата на сключен в интернет договор от 06.05.2023 г. ищецът е получил 500 лева кредит от ответника; че в договора е вписан ГПР 49,89 %; че ищецът е върнал 595 лева, от които 86,05 лева били възнаграждение по договор с банка от Малта, която се съгласила да поръчителства по кредита.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; задължаване на ответника да представи екземпляр от договора, общи условия, стандартен формуляр и договор за гаранция с погасителен план и общи условия.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата счетоводна експертиза, тъй като част от обстоятелствата се признават по делото, а за установяване на други не са необходими специални знания.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 29816 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 5 февруари 2025 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявен е иск за връщане на неоснователно платеното по нищожен договор за кредит поради неспазена форма, изписване на текста с по-малък шрифт, неправилно изчислен ГПР и липса на реквизити – погасителен план и указание за правото на отказ, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 10, ал.

2

1 ЗПКр и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е платил на ответника повече от чистата стойност на кредита, като в тежест на ищеца е да установи плащането, а на ответника – наличие на договор, размера на шрифта по договора, както и дали правилно е изчислил годишния процента на разходите.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че по силата на сключен в интернет договор от 06.05.2023 г. ищецът е получил 500 лева кредит от ответника; че в договора е вписан ГПР 49,89 %; че ищецът е платил на ответника 595 лева, от които 86,05 лева били възнаграждение по договор с банка от Малта, която се съгласила да поръчителства по кредита.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: плащане на ответника на стойност повече от чистата стойност на кредита.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: наличие на договор, сключен по процедурата за договори от разстояние; размера на шрифта по договора, както и дали правилно е изчислил годишния процента на разходите

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Ф.Б“ ЕООД да представи по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението намиращи се у него документи – екземпляр от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ************* г., общи условия, стандартен формуляр и договор за гаранция с погасителен план и общи условия.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият не съществува.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

3

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4