Решение № 152 от 26.07.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ловеч, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500150 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 755/16.02.2022 г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от директора гл. комисар Н. Сл. Н., чрез юрисконсулт С.Н., със съдебен адрес: ***, против решение № 4/17.01.2022 г. по гр.д. № 353 по описа за 2021 год. на Районен съд - Тетевен, с което на основание чл. 109 от ЗС ГД “ПБЗН“ – МВР е осъдена да преустанови извършването на неоснователни действия, с които пречи на М. Д. П., ЕГН **********, да упражнява своите права върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Тетевен, одобрена със заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на изп.директор на АГКК - София, с адрес: ***, с площ от 884 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, който имот представлява УПИ - парцел VII от кв. 19, както и по отношение на изградения в същия постройки, които съществуват фактически в гореописания поземлен имот, но не са нанесени в действащата КККР на гр.Тетевен, представляващи: а) едноетажна постройки с винкели и ламарина (гараж/склад), разположена между сградата с идентификатор *** и границата със съседния поземлен имот с идентификатор *** и б) едноетажна постройка с винкели и ламарина(навес/гараж), разположена по 1 протежение на границата с ***, между *** и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, като преустанови паркирането на специализирани пожарни и свои автомобили пред собствената на М. Д. П. сграда с идентификатор ***, разположена върху гореописания поземлен имот и представляваща по документи за собственост работилница със склад, с площ 109 кв.м., като премахне всички свои вещи от разположената между сграда с идентификатор *** и границата със съседния поземлен имот с идентификатор *** едноетажна постройка с винкели и ламарина (гараж/ склад), да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да е било друг начин; като премахне всички свои вещи от разположената по протежение на границата с ***, между *** и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, едноетажна постройка с винкели и ламарина (навес/гараж), да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да е било друг начин. Със същото решение на основание чл. 32, ал.2 от ЗС ТРС е разпределил ползването на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.*** между М. Д. П. и ГД „ПБЗН“ - МВР, при съобразяване на притежаваните от страните права върху съответните самостоятелни обекти, сгради и постройки, изградени и разположени върху посочения поземлен имот съобразно скица трети вариант от допълнителното заключение на вещото лице, както следва: за М. Д. П. да ползва площ от 164 кв.м. на скица – трети вариант, оцветен в зелено, приложена към допълнителното заключение на вещото лице; за ГД „ПБЗН“ - МВР да ползва площ от 244 кв.м. на скица – трети вариант, оцветен в розово, приложена към допълнителното заключение на вещото лице; площ за общо ползване от М. Д. П. и от ГД „ПБЗН“ - МВР от 26 кв.м. на скица - вариант трети, оцветена в бяло, приложена към допълнителното заключение на вещото лице. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ГД „ПБЗН“ - МВР, представлявана от директора гл. комисар Н. Сл. Н., е осъдена да заплати на М. Д. П. сумата от 1182.94 лв. разноски по делото.

Въззивникът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение частта, в която съдът е уважил предявения негаторен иск твърди, че ТРС неправилно е приел, че ищецът е единствен собственик на имот с идентификатор *** по КК на гр.Тетевен (стар УПИ VII, кв. 19 по ЗРП на гр.Тетевен). Изтъква, че с отговора на исковата молба се е позовал на влязло в сила Решение № 163/07.04.2008 г. на Районен съд – Тетевен по гр.дело № 815/2007 г., с което се признава за установено по отношение на Т. Б. С., че МВР - Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" -гр.Ловеч е собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда с обща застроена площ от 176 кв.м., намираща се в гр.***, построена в УПИ с площ от 863 кв.м., съответстващ на парцел VII в кв. 19 по ПУП на гр.Тетевен, собственик на три големи гаражни клетки, построени в същия имот, както и на принадлежащите идеални части от общите части на сградата и терена.

2

Акцентира, че районният съд не е зачел силата на присъдено нещо на горепосоченото решение, което обосновава и незаконосъобразността на обжалваното решение в тази му част, защото въпросът за собствеността се явява преюдициален при решаването на спора, възникнал на основание чл.

109, ал. 1 от ЗС. Посочва, че с направения извод, че ищецът е единствен собственик на поземления имот, съдът е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалното право, като не е зачел СПН на решение № 163/07.04.2008 г. на Районен съд – Тетевен и обсъдил направените възражения. Заключава, че макар ищецът да разполага с нотариален акт за собственост на целия поземлен имот, това не го прави собственик на целия имот, защото неговият праводател - Т. Цв. П, а преди него и М. Г. М., не са притежавали повече, отколкото им е прехвърлил Т. Б. С., който не е бил собственик на целия имот и извършената от него продажба на целия поземлен имот не е произвела вещно-прехвърлителен ефект за идеалните части, притежавани от държавата.

На следващо място изтъква, че за основателността на предявен иск с правно основание 109 ЗС не е достатъчен факта един от съсобствениците да е изградил постройка в съсобствения имот без строително разрешение, съответно без съгласие на другия съсобственик, а е необходимо да се установи и конкретно фактическо действие, извършено от съсобственика ответник по иска, което нарушава установения режим на ползване на имота, последица от което нарушение е накърняване правото на другия съсобственик. Сочи, че в обжалваното решение не се излагат факти и обстоятелства, доказващи неоснователни действия от страна на ответника и създаващи пречки на другия съсобственик - ищеца да упражнява своите права върху процесния имот. Изтъква, че ищецът ползва всички сгради и помещения в имота, свободно преминава през дворното място, изградил е незаконно автомивка с площ 51 кв.м и извършва търговска дейност, без никой да му пречи за това. Счита, че липсват обосновани мотиви за основателността на уважения иск по чл. 109 ЗС. Позовавайки се на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 31/06.02.1984 г. на Върховния съд и ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС твърди, че в конкретния случай не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на негаторния иск. На първо място изтъква, че между държавата и ищеца е налице съсобственост върху поземления имот в идеални части и по тази причина никой от съсобствениците не може да претендира, че другият съсобственик извършва неправомерни действия, с които му се пречи да упражнява правото на собственост в неговите елементи. Заключава, че първата от двете предпоставки за уважаване на негаторния иск не е налице поради това, че ответникът има право да ползва съсобствения имот, т.е. неговите действия не са неправомерни. Твърди, че не е налице и втората предпоставка за уважаване на негаторния иск - с въздействието си ГД“ПБЗН“-МВР да създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по - големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). В тази връзка се позовава на 3 събрани гласни доказателства, от които се установява, че ГД“ПБЗН“ - МВР не създава за ищеца пречки за ползването на съсобствения имот, по - големи от обикновените, както и че съсобствениците ползват имота съобразно предназначението на находящите се в имота сгради без взаимно да си създават пречки. Твърди, че е налице непълнота и противоречие в мотивите на обжалваното решение. Изтъква, че съдът не е изследвал и обсъдил обективно и в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а едностранно и тенденциозно е обсъдил само тези доказателства, които се отнасят до действията на служителите на ГД“ПБЗН“ МВР.

По отношение постановеното от съда разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот твърди, че решението на районния съд е неправилно. Цитира т.2 от TP № 13/10.04.2013 г. по т.д. №13/2012 г. на ОСГК на ВКС, в която е указано, че съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Сочи, че в случая преюдициалният спор за собствеността е решен с влязло в сила решение, което е задължително за съда. Изтъква, че при определянето на частта за ползване от ГД“ПБЗН“ МВР, в нея са включени двете постройки, наименовани на скицата – разпределение „барака, ползвана от MBP“ и „гараж, ползван от МВР“. При определянето на частта за ползване от ищеца, в нея не е включена площта на обекта, наименована на скицата „******", който също не е нанесен в кадастъра, защото е незаконно построен. Счита, че при постановяване на решението първоинстанционният съд неправилно е приспаднал от разпределението площта от 51 кв.м., обозначена на скицата-разпределение като зона 3 и наименована „******", като не е отчел, че незаконно построената в имота от неговия праводател автомивка следва да бъде включена в разпределението, защото за нейното изграждане не е учредено право на строеж. Изтъква, че волята на съда е неясна, а мотивите противоречиви.

Моли въззивният състав да постанови решение, с което отмени като неправилно и необосновано Решение № 4/17.01.2022 год. на РС – Тетевен, постановено по гр.дело № 353/2021 г. и постанови друго, с което отхвърли предявения негаторен иск, а в частта на съдебното разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот реши спора по същество, като постанови ново такова и му присъди направеното по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли същото да бъде намали до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от М. Д. П., чрез адв. ИР. СТ. от АК София, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че решението на ТРС следва да бъде оставено в сила с произтичащите от това законни последици. Твърди, 4 че изтъкнатите във въззивната жалба доводи от страна на въззивника са неоснователни. Посочва, че с отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение или твърдение, че притежава право на собственост върху посочения имот, а е представил решение № 163/07.04.2008 г., постановено по гр.д. № 815/2017 г. на ТРС с цел добавянето му към хронологично изложените от ищеца факти и обстоятелства относно собствеността върху процесния имот. Счита, че представеният нотариален акт за дарение № 181, том I, peг. № 829, дело № 74/2021 г. по описа на Нотариус № 305 по регистъра на НК, вписан в СВ - Тетевен с вх.рег.№ 591/05.04.2021 г., акт № 148, том II, дело № 352/2021 г., легитимира М.П. като единствен собственик на целия поземлен имот. Оспорва, че представеното решение по гр.д. № 815/2017 г. на ТРС може да легитимира ГД“ПБЗН“ - МВР като собственик на идеални части от терена, тъй като липсва индивидуализация на неговите „права". На следващо място счита за неоснователни твърденията на въззивника, че съдът следвало да установи дяловете на двамата съсобственици, на каква площ съответстват от незастроената част от дворното място, като в него включи и квадратурата на незаконно построените от ищеца и от ответника сгради. Изтъква, че жалбоподателят изхожда от неправилната теза, че има качеството на съсобственик на поземления имот и пропуска обстоятелството, че предявеният срещу него иск е в качеството му на суперфициар. Цитира решение № 210 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 2311 /2015 г. на ВКС, I г. о. и твърди, че правилно районният съд е разгледал единствено правата на жалбоподателя в качеството му на суперфициар. Счита за неоснователни и твърденията за неправилност на акта на първоинстанционния съд в частта за постановеното разпределение на ползването. Изтъква, че законосъобразно съдът е постановил разпределението на ползването на имота на базата на суперфициарните права на жалбоподателя, основани на притежаваните от него законни постройки, а доколкото целият терен е собственост на ищеца, то разпределението на ползването на имота по отношение на останалата част от дворното място се основават на неговите права на собственост върху земята. В случая е без значение дали въпросната автомивка има разрешение за строеж, тъй като извършеното разпределение на ползване в полза на ищеца не се базира на негови суперфициарни права, за да се изследва каква е необходимата прилежаща площ за ползване на сгради/постройки, които са законно построени. На последно място твърди, че не е налице и противоречие в диспозитива на решението поради това, че съдът не е постановил премахването на вещи, находящи се вътре в постройки, които са определени за ползване от въззивника, а е постановил премахване на вещи, складирани в пространството между посочените в решението постройки, което пространство е разпределено за ползване на ищеца и е забранил на ответника за в бъдеще да поставя/складира вещи там, с цел да се гарантира спокойното ползване на частите от имота от ищеца. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и постанови решение, с което 5 потвърди обжалваното решение на РС - Тетевен като правилно, обосновано и законосъобразно.