Решение № 71 от 12.05.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. К., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20225100500080 по описа за 2022 година

С решение № 47/22.02.2022 г., постановено по гр. д. № 441/2021 г. по описа на К.йския районен съд, е признато за незаконно наложеното на Ю. С.

К. от гр.К. със Заповед N ЗАП-790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите гр.С. дисциплинарното наказание „уволнение“ и са отменени Заповед N ЗАП-790/15.09.2021г. и Заповед N K 1083/15.09.2021 г., и двете на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите гр.С., с които на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7 от КТ е прекратено поради дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение на Ю. С. К. с Изпълнителна агенция по горите гр.С., за изпълнение на длъжността директор на Регионална дирекция по горите, гр.К..

С решението Ю. С. К. е възстановен на предишната му работа - директор на Регионална дирекция по горите, гр.К.; ИАГ е осъдена да заплати на Ю.С. деловодни разноски, а по сметка на съда – дължимите се държавни такси.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх. № 2052/09.03.2022 г., подадена от гл. юк. А. В., процесуален представител на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, против цитираното по-горе решение, което се обжалва като неправилно. Иска се то да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде признато за правилно и законосъобразно наложеното със Заповед № ЗАП-790/15.09.2021 г. на Ю. С. К. дисциплинарното наказание „уволнение“, и прекратяването на трудовото му правоотношение чрез заповед № К-1083/15.09.2021г.

1

Не е постъпил отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Ю. С. К..

В съдебно заседание въззивникът Изпълнителна агенция по горите, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт А. В.. Подадената въззивна жалба се поддържа изцяло. Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с адв. М.. Оспорва въззивната жалба. Излага становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е издадена при спазване на императивни правила. Моли да се потвърди атакуваното решение.

Претендира разноски.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбоподателя, констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ю. С.

К. срещу Изпълнителна агенция по горите гр.С. искове за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“ с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ и по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната му работа.

Ищецът твърди, че работил при ответника по трудов договор на длъжността „директор“ на РДГ гр.К. и със Заповед N К - 1083/15.09.2021г и Заповед N К ЗАП-790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ответника било прекратено трудовото му правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188 т.3 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7 от КТ, за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва издадените заповеди като немотивирани и несъдържащи задължителните реквизити, съгласно чл.195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, в частност като неиндивидуализиращи сочените нарушения и пречещи да се провери дали e спазен срокът по чл.194 от КТ за налагане на наказание, който ищецът твърди, че е изтекъл. Ищецът оспорва също да е извършил описаните нарушения, независимо, че датите на нарушенията не са посочени от ответника. Ищецът претендира за отмяна на горепосочените заповеди, за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната му работа.

Ответникът Изпълнителна агенция по горите гр.С. оспорва иска при възражение, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена при спазване на всички предпоставки на КТ, с изискани писмени обяснения по чл.193 от КТ и спазване на законоустановените срокове, като тежестта на наложеното дисциплинарно наказание отговаряла напълно на степента на значимост на констатираните нарушения, изложени в процесната заповед, и за всяко нарушение са посочени конкретните правни основания.

От фактическа страна се установява следното:

Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор от 03.05.2019г. за изпълнение от ищеца на длъжността 2

„директор“ в Регионална дирекция по горите гр. К..

С длъжностната характеристика на ищеца са вменени различни задължения, между които да организира и ръководи дейността на РДГ; да сключва договори за дейностите, извършвани от РДГ; да възлага изработването на областни планове за развитие на горските територии, съгласно чл. 12 и чл. 14 от Закон за горите; да възлага изработването на горскостопански планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, планове за ловностопански дейности и дейности по опазване от пожари, както и извършването на инвентаризация на горските територии, съгласно чл. 13 и чл. 14 от Закона за горите; утвърждаване на горскостопански планове и програми за горските територии; изготвянето и представянето на изпълнителния директор на ИАГ годишен доклад за дейността на дирекцията; утвърждаването на длъжностно разписание; издаване на актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудови правоотношения на служителите в РДГ; да управлява имуществото на РДГ; да организира дейността по провеждането и възлагането на процедурите по Закона за обществените поръчки; създаване на експертни работни групи за изготвянето на проекти или за предлагане на решения; издаване на индивидуални административни актове; упражняване на общ надзор и методическо ръководство; утвърждаване и контролиране на системата за финансово управление и контрол и други.

Установява се по делото, че на основание заповеди № 464/11.06.2021г. и № 598/ 15.07.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, е извършен одитен ангажимент за даване на увереност в РДГ-К., за резултатите от който е съставен Доклад рег. № ИАГ – 21060 от 27.08.2021г. /л.106 – л.111 от първоинстанционното производство/. В 74 точки в същия се изброяват констатирани нарушения.

На основание заповед № БГ-303/ 29.07.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, в периода 02.08.2021г. – 04.08.2021г. била извършена одитна проверка в района на дейност на РДГ - гр. К., за което е съставен Доклад с рег. № X - ИАГ19675/11.08.2021г. /л.118 – л.142 от първоинстанционното производство/.

Приет по делото е и одитен доклад с рег. № ИАГ – 20928/ 26.08.2021г. за извършен одитен ангажимент за даване на увереност в РДГ-К. относно „Финансовото управление на бюджетните средства, предоставени от ИАГ, финансовото управление на средствата по програми и проекти, съфинансирани от фондове на ЕС, изпълнението на дейностите и управлението на имуществото за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2021г.

/л.143 – л.207 от първоинстанционното производство/.

С оглед съдържащите се в тях негативни констатации, от ищеца, в качеството му на директор на РДГ-К., са изискани писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ /л.24 – л.30 от първ. производство/, каквито той е дал на 25.08.2021г./л.114 – л.115/ и на 10.09.2021г. /л.112 – л.113 от първоинст. производство/.

С процесната Заповед N ЗАП - 790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание 3

„уволнение“, като заповедта препраща в основанията и констатациите си към доклад с рег. № ИАГ – 19675/11.08.2021г., доклад с рег. Индекс – 21060/27.08.2021г. и одитен доклад с рег. Индекс ИАГ 20928/ 26.08.2021г. /л.4 от първоинст. производство/.

Със Заповед N К- 1083/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца за изпълнение на длъжността „директор“ на Регионална дирекция по горите, гр.К., поради наложеното с първата описана заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188 т.3 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7 от КТ. Прекратяването е считано от връчване на заповедта. И двете заповеди са връчени на наказания на 16.09.2021г.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че от формална страна оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е издадена при спазване на всички посочени императивни правила - заповедта е мотивирана общо, чрез посочване на извършени общо действия/респ. бездействия, изразяващи се в неосъществен от ищеца като директор необходим контрол по отношение на изпълнението на възложената работа от служителите на РДГ-К., без тези действия/бездействия да са описани по признаците на дисциплинарните нарушения, неизчерпателно посочени в чл.187 и чл.190 от КТ, поради което е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконно и искът за отмяната му, в т.ч. и за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, следва да се уважи, с възстановяване на ищеца на предишната му работа.

Въззивният съд намира следното:

В случая трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 190, ал. 1, т.3 и т. 7 във вр. с чл.187, ал.1, т.3, 7 и 10 КТ , а именно поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина при неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законни нареждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение.

Дисциплинарната отговорност е такава за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване на определена процедура и въз основа на мотивирана заповед, като тежестта на доказване на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.

Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ , дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършеното, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо както към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една 4 година от извършването му. В случая по делото е установено, че нарушенията са установени от работодателя с цитираните по-горе доклад с рег. № ИАГ – 19675/11.08.2021г., доклад с рег. Индекс – 21060/27.08.2021г. и одитен доклад с рег. Индекс ИАГ 20928/ 26.08.2021г., поради което процесната заповед от 15.09.2021г. е издадена в законовия преклузивен срок.