Определение № 784 от 09.09.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Разград, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК

Постъпила е частна жалба с вх. № 968/14.03.2025 г. от Д. Д. и Й. Г. против протоколно определение с рег. № 690/14.03.2025г. по гр. д.

№20233310100699 по описа на Районен съд – Исперих, с което съдът е оставил без разглеждане заявена от ищците претенция с правно основание чл.

26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и е постановил отделяне на материалите за отстраняване на нередовности и образуване на ново гражданско дело. Съображенията на съда са, че претенцията е заявена с молба за отстраняване на нередовности с №199/16.01.2024 г., като е настъпила преклузията на чл. 214 ГПК.

В частната жалба е изложено, че фактическите твърдения за обявяване на договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД са заявени още с исковата молба, като в изпълнение на указанията на съда, дадени с цел конкретизиране на изложение обстоятелства и определяне на правилна правна квалификация на предявените искове, ищците уточняват, че считат договора за нищожен поради накърняване на добрите нрави,а при условията на евентуалност – поради това, че е привиден и прикрива дарение. Сочи се, че задължение на съда е да подведе фактите под правилната правна квалификация, като при неяснота, непълнота или противоречие, задължение на съда е да отстрани нередовностите. В жалбата се поддържа, че с молбатауточнение не се предявява нов иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, тъй като не са добавени нови фактически обстоятелства, а единствено се конкретизират вече посочените в исковата молба. Жалбоподателите сочат, че дори да се приеме, че е налице изменение на иска, са спазени изискванията на чл. 214 ГПК. Моли се съдът да отмени протоколното определение на РСИсперих като неправилно.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частната жалба, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

Районен съд – Исперих е сезиран с искова молба, в която са изложени твърдения за наличието на пороци в сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между С. К., в качеството й на купувач и пълномощник на М.И. – продавач, водещи до неговата нищожност. Изложени са твърдения, че имотът е продаден на значително по-ниска цена от продажната, че не са представени доказателства за заплащане на продажната цена, че липсва сключването на отчетна сделка между купувач и продавач, тъй като сделката е сключена при условията на чл. 38 ЗЗД (договаряне сам със себе си). В исковата молба се поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави, като са изложени подробни съображения за това. При условията на евентуалност ищците поддържат, че сделката е сключена поради крайна нужда при явно неизгодни условия, както и че същата е сключена във вреда на представлявания, поради което е относително недействителна спрямо него.

След размяната на книжа между страните по спора, с разпореждане № 1685 от 29.12.2023 г. районният съд дава указания на ищеца да конкретизира искането си до съда, така че то да отговаря на изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба. Съдът е пояснил, че се сочат данни за съмнение за привидна сделка и е налице преплитане на основанията по чл.

26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. В указанията е разяснено, че фактите следва да отговарят на основанието, инкорпорирано в петитума, или да се посочи в искането до съда и основанието, на което съответстват изложените факти.

В изпълнение на указанията на районния съд, ищците депозират молба за отстраняване на нередовности с вх. № 197/16.01.2024г., в която уточняват, че освен на противоречие с добрите нрави, се позовават в условията на евентуалност и на привидност, като порок на правната сделка, като формулират надлежен петитум, съответстващ на вече въведените с исковата молба факти.

В становище на ответниците по предявените искове са изложени доводи за недопустимост на претенцията по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, тъй като въвеждането й в предмета на спора представлява предявяване на изцяло нов иск, като не са спазени предпоставките на чл. 214 ГПК. В доклада по делото районният съд е приел, че заявената от ищците претенция по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено в съдебно заседание след изслушване на становището на страните по доклада, тъй като приема, че е въведено с уточняващата молба от 16.01.2024г., а не с исковата молба, поради което е настъпила преклузията на чл. 214 ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2025 г., след изслушване на становищата на страните, съдът е оставил без разглеждане претенцията по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като първо е посочил, че ще прекрати производството, а след това, че ще отдели материалите за образуване на ново гражданско дело, което да се разпредели на същия съдия-докладчик, а впоследствие двете дела ще бъдат обединени под номера на първообразуваното предвид връзката между тях. В мотивите си съдът е изложил аргументи, че новият иск е предявен с депозиране на уточняващата молба от 16.01.2024г., поради което е настъпила преклузията на чл. 214 ГПК.

2

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната инстанция приема, че частната жалба е основателна и протоколното определение следва да бъде отменено в обжалваната част, в която е оставена без разглеждане претенцията по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че уточненията, направени с молба от 16.01.2024г., след дадени указания от съда в тази насока, не представляват предявяване на нов иск, който обективно да е различен по основание и петитум от вече предявените по делото искове. При анализа на правнозначимите факти, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, е видно, че ищците са въвели твърдения за привидност на правната сделка. Ищците са въвели факти, които могат да се подведат под различни правни основания (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД), като в случай на изложени неясни основания за недействителност и противоречие на обстоятелствената част и петитума, същите следва да се конкретизират по реда на по реда на чл. 129 ГПК. В процесния случай ищците не са разграничили достатъчно прецизно правните основания за прогласяване на нищожност на сделката, съотв. не са посочили коректната правна квалификация по всеки един от предявените искове, като по този начин се получава смесване между заявените основания за нищожност на сделката.

Съгласно трайно установената съдебна практика, сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност. Именно в тази насока районният съд е дал надлежни указания с разпореждането си от 29.12.2023г., като е посочил, че са налице твърдения, по които не е формулиран надлежен петитум. В изпълнение на указанията ищците са отстранили тази нередовност, като са допълнили искането си до съда в съответствие с вече изложените фактически твърдения в исковата молба. Настоящият съдебен състав не приема тезата на първоинстанционния съд, че исковата претенция по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е въведена чак с уточняващата молба от 16.01.2024г. предвид изложените в исковата молба фактически положения. Още с нея е посочено, че не е налице доказателство за действително заплащане на продажната цена по разпоредителната сделка, както и че липсват данни за извършена отчетна сделка между продавача и купувача, действащ лично и като пълномощник на продавача. В исковата си молба ищците твърдят две обстоятелства (по-скоро две групи от факти – фактически състави), всяко от които съставлява самостоятелно основание за недействителност на процесната сделка. В действителност, ищците не са прецизирали детайлно твърденията си за привидност, но посочените обстоятелства дават достатъчно основание да се приеме, че това са нови факти, извън вече въведеното основание за недействителност на правната сделка поради противоречие на добрите нрави.

С разпореждането си от 29.12.2023 г. съдът е дал надлежни указания в този смисъл, но след изпълнението им от страна на ищците, вместо да приеме молбата като уточнение на вече предявените претенции, съдът коментира същата в светлината на чл. 214 ГПК, като погрешно приема, че страната прави изменение на иска. Когато исковата молба е нередовна поради това, че 3 изложените в нея обстоятелства, съставляващи основание на иска (или на обективно съединени искове) за недействителност на договора, са неясно, непълно и/или противоречиво изложени, или е налице несъответствие между тях и искането (петитума) към съда (което обаче не се изразява в правната квалификация), то предприетото от ищеца (по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 от ГПК) уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска (исковете) по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, и посочените там изисквания не важат в тези случаи.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че исковата претенция по чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД не е въведена с исковата молба, а посочените по-горе твърдения представляват единствено правни доводи относно вече посочена от тях правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, изискванията на чл. 214 ГПК биха били спазени. Когато ищецът, който е предявил иск за недействителност на договор за продажба, след подаването на исковата молба изложи нови обстоятелства, съставляващи ново основание на иска за недействителност – наред с първоначално заявеното основание, се стига до последващо обективно съединяване на два иска: иска за недействителност, предявен на заявеното в исковата молба основание, и иска за недействителност, предявен на по-късно заявеното основание. Това обективно съединяване е допустимо, когато са налице посочените в чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК предпоставки, като в случая същите биха били налице.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че делото следва да се върне на РС-Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия, като се обърне внимание, че същите следва да се предприемат в обозрим срок предвид продължителността на производството от неговото образуване до настоящия момент.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 60 от 14.03.2025 г. по гр. д.

№20233310100699 по описа на Районен съд - Исперих, в частта с която съдът е оставил без разглеждане заявена от ищците претенция с правно основание чл.

26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

ВРЪЩА делото на

РС-Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Разград, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК

Постъпила е частна жалба с вх. № 968/14.03.2025 г. от Д. Д. и Й. Г. против протоколно определение с рег. № 690/14.03.2025г. по гр. д.

№20233310100699 по описа на Районен съд – Исперих, с което съдът е оставил без разглеждане заявена от ищците претенция с правно основание чл.

26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и е постановил отделяне на материалите за отстраняване на нередовности и образуване на ново гражданско дело. Съображенията на съда са, че претенцията е заявена с молба за отстраняване на нередовности с №199/16.01.2024 г., като е настъпила преклузията на чл. 214 ГПК.