Решение № 3200 от 11.11.2022, Софийски градски съд

Съд: Софийски градски съд
Дело: Гражданско дело 15184/2021
Вид: Решение № 3200
Подписан: 11.11.2022
Състав: Стилияна Григорова

Цитирани разпоредби

чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
§ 18, ал. 1 · Закон за енергетиката
чл. 31, ал. 8 · Закон за енергията от възобновяеми източници
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 2в, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 149, ал. 1, т. 2 · Конституция на Република България
чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3200 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стилияна Г. при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Г. Гражданско дело № 20211100115184 по описа за 2021 година

Ищецът „В.“ ЕООД твърди в подадената от него искова молба, че е собственик на фотоволтаична центрола „В.“, изградена със средства по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г, мярка 312.

Държавен фонд „Земеделие“ предоставил 70% от одобрените и реално извършени разходи по договор от 02.03.2012 г. и заявление от 29.01.2009 г.

Към този момент в сила бил Закон за възобновяемите и алтернативни източници и биогоривата, по силата на който фотоволтаичните централи имали право да сключат договор за изкупуване на произведената електроенергия със срок от 25 години при преференциална цена от 738.29 лева /Мвтч. На тази цена бил изготвен и одобрен от ДФЗ бизнес план.

На 05.08.2011 г. ищецът сключил договор за изкупуване на електроенергията с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, като преференциалната цена била определена на 699.11 лева/Мвтч. Тази цена била определена въз основа на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в сила от 03.05.2011 г.

На 24.07.2015 г. влязъл в сила ЗИД на ЗЕ, като според § 18, ал. 1 от ПЗР, за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от закона, последно определени с решение на КЕВР. Законът пораждал задължение за привеждане на договорите за изкупуване на електрическа енергия в съответствие с изискванията на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

Според ищеца по отношение на цената за изкупуване се прилагали клаузите на договора от 05.08.2011 г. и тя била 699.11 лв/MWh.

В исковата молба ищецът излага подробни съображения за нарушение на правото на ЕС – чл. 16, 17, 20 и 21 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 63 от ДФЕС, чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и на Директива 2009/72/ЕО и на Договора за енергийната харта.

Нарушени били и принципите на правото на ЕС за правна стабилност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания.

В резултат от прилагане на правната уредба, съществено нарушаваща правото на ЕС ищецът претърпял значителни вреди, изразяващи се в разликата между първоначално договорената преференциална цена и тази, по която енергията била изкупена. За процесния период вредата възлизала на сумата от 203 291.70 лева с ДДС.

Моли съдът да осъди Народно събрание на РБ да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторни лихви на обща стойност 57 803.26 лева, посочени по конкретни пера и периоди в исковата молба.

Ответникът НС на РБ е подал отговор, в който излага подробни съображения срещу допустимостта и основателността на исковете. Счита, че не е налице соченото нарушение на правото на ЕС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Според нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ ответникът по този иск се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ – срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ).

В определение № 199/26.04.2021 г. по ч.т.д. № 50/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че държавата участва в гражданското производство чрез съответния държавен орган, от чиито актове и действия произтичат вредите, предмет на търсеното обезщетение. Без да е страна по делото, държавата ще бъде обвързана от постановеното решение по иск с участие на нейния процесуален субституент – органа, чиито актове са източник на вреди за ищеца. В случая претенциите са насочени именно срещу Народното събрание в качеството му на процесуален субституент и на орган по смисъла на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл.

7, ал. 1 от ЗОДОВ, от чийто акт (§ 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56/2015 г.) се твърди да са произтекли вредите.

Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право включва установяване на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в причинна връзка с което се намират претърпените от ищеца вреди.

В чл. 4, § 3, изр. 2 от ДЕС е вменено в задължение на държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.

Безспорни по делото са следните факти:

С договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД от 04.12.2009 г. „В.“ ЕООД и „ЧЕЗ Р.Б.“ АД са уредили правата и задълженията си във връзка с присъединяване на обект „Фотоволтаична електрическа централа в поземлен имот № 005042, м. „Лялевското“ в землището на с. Илинден, община Хаджидимово към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.

На 28.07.2011 г. „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и „В.“ ЕООД са сключили договор за използване на разпределителната мрежа от производителя „В.“ ЕООД, а на 05.08.2011 г. - за изкупуване от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на произведената от „В.“ ЕООД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са определили срока на действие на постигнатото съглашение – до 13.07.2031 г., т.е. 20 години. Що се отнася до цената, по която купувачът изкупува електрическата енергия, в чл. 11, ал. 2 от договора за изкупуване тя е определена на 699.11 лева за МВтч без ДДС.

С решение на ДКЕВР № Ц-010/30.03.2011 г. е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, като за електрически централи с фотоволтаични модули над 5 кВТ р, каквато е процесната в с. Илинден, цената е 699.11 лева за МВтч.

С решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. ДКЕВР е определила, считано от 3 датата на взимане на решението, цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане. За фотоелектрически централи с инсталирана мощност над 30 МВт р до 200 кВТ р цената е 106.14 лева за МВтч., когато обектът е изграден с безвъзмездно финансиране от 60% до 70%.

На 24.07.2015 г. в „Държавен вестник“ е обнародван ЗИД на ЗЕ. § 18, ал. 1 от ПЗР на закона предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.

Според чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ, в случаите, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл.

36, ал. 3 от ЗЕ.

Спорният по делото въпрос е дали тази законодателна уредба, отнасяща се до изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми източници по цени, различни от тези, визирани в договора с купувача, (в случая „ЧЕЗ Р.Б.“ АД), представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Ищецът сочи, че нормата представлява нарушение на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност и равно третиране; на чл. 107 и 108 от ДФЕС; чл. 3 и чл. 4 от Директива 4

2009/28/ЕО; чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/72/ЕО; чл. 17, чл. 16 и чл. 20 от ХОПЕС.

Доводите, с които ищецът се опитва да изведе нарушаване на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност и равно третиране се основават на съдържанието на тези принципи. Според постоянната практика на Съда на ЕС, принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията. По-специално, посоченият принцип изисква дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (т. 41 от решение от 15.04.2021 по съединени дела С-798/18 и С-799/18).

Неоснователността на твърденията на ищеца произтича пряко от мотивите на решение № 5/11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС, където е даден отговор на въпросите, свързани със съответствието на оспорената разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с всеки от горепосочените принципи.

КС притежава изключителна компетентност да се произнася относно противоконституционност на законите (чл. 149, ал. 1, т. 2 от КРБ). В процеса на произнасянето с решението по к.д. № 12/2016 г. КС е обсъдил доводи, идентични с релевираните и в исковата молба, по която е образувано настоящото дело - нарушени принципи на правото – общи за европейското и национално законодателства.

След обстоен преглед на развитието на правната рамка на национално ниво и на ниво ЕС относно сектор електроенергия от възобновяеми източници, КС е приел, че „промените … са предприемани от българския законодател последователно, основават се на системни анализи от компетентните институции на национално ниво, че са в съответствие с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция, в регулаторната уредба на ЕС, за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите 5 на енергия от възобновяеми източници на конкурентния пазар.“ Не са конституционно защитени и очакванията на правните субекти да не се променя законодателството.

КС не е констатирал нарушение на принципите на правна сигурност, законност и оправданите правни очаквания, а целта на оспорената разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е легитимна, тъй като е насочена към предпазване на крайния потребител от последиците на негативен за него икономически интерес, но и съответства на изискването за държавна помощ, отговаряща на рязкото спадане на инвестиционните разходи.

В мотивите на решение № 5/11.05.2017 г. КС се е произнесъл и по доводите за противоречие на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от КРБ. Конституционно гарантираните равни условия за стопанска дейност на всички правни субекти са намерили отражение и в нормата на чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС. Свободната стопанска инициатива е възможна в рамките на реално функциониращ, конкурентен пазар.

Привидното неравенство не води до нарушаване на правото на собственост, гарантирано от КРБ и от ХОПЕС (чл. 17). Напротив, неравенство между субектите би било налице, ако производителите на електроенергия от възобновяеми източници, изградили обектите, за които са получили безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „ Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ получават същата преференциална цена като тази, получавана от производителите на такава електроенергия от обекти, изградени със собствени средства. В този смисъл без значение е дали е допустима държавната помощ за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници под формата на преференциални цени за изкупуване на произведената електрическа енергия. Основният въпрос е, че за производителите, ползвали европейски средства по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. получават конкурентно предимство, произтичаща от двойното финансиране. То е отчетено при извършен одит от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК: