Решение № 2500 от 02.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1848/2024
- Вид
- Решение № 2500
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2500 гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110101848 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес *** , чрез адв.А. Д. от ВАК срещу „В. К.“ АД, ЕИК ***, в качество на правоприемник на „В. К. „ ООД ЕИК *** , кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5895239 от 26.01.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15,95 лв., представляваща недължимо заплатена сума за такса, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5895239 от 26.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем от 5895239 от 26.01.2023 г., с който е уговорена заемна сума от 200 лв., а в чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено задължение заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 15,95 лв. Ищцата намира клаузата за заплащането на оспорената клауза за противоречаща на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, което води до нейната нищожност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 146 ЗЗП. Според ищцата 1 договарянето, че кредитополучател ще заплати таксата противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Навежда довод, че събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. При положение, че таксата бе включена от кредитора в ГПК, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. В условията на евентуалност се навеждат доводи за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че общата сума за погасяване на заема, в размер на 235 лева, е изцяло платена. В същата е включена и оспорената такса. С оглед на това кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки недължимо платената такса, поради което дължи нейното връщане. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „В. К.“ АД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Ответникът релевира възражения, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на процесните искове, доколкото на 29.02.2024 г., преди узнаване за делото и получаване на исковата молба (на 01.03.2024 г.), ответното дружество е върнало на ищцата 15,95 лева - такса експресно разглеждане на документи и 15,95 лева - неустойка, заплатени от Г. Д., съобразно договор за паричен заем № 5895239/26.01.2023 г. (приложени платежни документи). Предвид горното, сочи, че не бил налице правен интерес за ищцовата страна от водене на настоящото производство, представляващо липса на абсолютната процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, водеща до недопустимост на настоящото производство, респ. обуславят неговото прекратяване. Цитира подробно съдебна практика в този смисъл. Излага възражения, че исковете за нищожност са недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът има право да претендира направо връщане на сумата, без да предявява отделен установителен иск за нищожност на клаузата, въз основа на която сумата е платена. Твърди, че потребителят е имал възможност свободно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни и в този случай е намерил приложение принципът за свободата на договаряне между страните, прогласен в чл. 9 от ЗЗД. Сочи, че заплащането на таксата за експресно разглеждане е свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора, както и че потребителят доброволно се е възползвал от услугата.
Оспорва твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита.Посочва се, че сключеният между страните договор не противоречи на разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, както и че изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК са спазени, като в договора са посочени фиксирания годишен размер на лихвата, ГПР и общия размер на всички плащания по договора, както и методът, по който ГПР се изчислява. Излага становище, че услугата за 2 експресно разглеждане на документи, предвидена в процесния договор, не е в противоречие с добрите нрави. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание и двете страни по спора, редовно призовани, не изпращат представители, желаят в писмени молби разглеждане на делото без участие на представители на страните.
В молба с вх.рег.№ 45991/07.06.2024 г. от адв. А. Н. - МАК - пълномощник на ответното дружество, се оспорва исковата молба и се поддържа депозирания отговор. В случай, че бъде даден ход по същество, се желае съдът да остави предявените от ищеца искове без уважение, като неоснователни и недоказани, а ако ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1/2004 г., ответникът прави възражение за прекомерност.
В молба с вх.рег. № 46050/07.06.2024 г. от адв. А. Д. - пълномощник на ищцовата страна, процесуалният представител на ищцата намира всички възражения на ответника, представени с отговора на исковата молба, както и с молба от 07.06.2024 г. за неоснователни. Въпреки извършеното плащане в хода на производството на сумата, предмет на предявения при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск, ищцата счита, че ответникът е дал повод за водене на делото и следва да й заплати понесените разноски за водене на настоящото производство. Относно направеното твърдение от ответника, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за всеки от обективно кумулативно съединените искове, адв. Д. моли съдът да вземе предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По същество ищцовата страна желае съдът да постанови Решение, с което да установи, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор е нищожна, поради противоречие със закона, а под формата на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15,95 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. Моли за присъждане и на сторените разноски за всеки един от обективно съединените искове, като прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон, нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното :
Предмета на спора е очертан от ищцата с исковата молба и отправените до съда искания, като са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за прогласяване нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за връщане на полученото от ответника възнаграждение при начална липса на основание .
На първо място съдът с проекта за доклад , обявен за окончателен (без възражения от страните) се е произнесъл по възраженията на ответника за недопустимост на 3 производството, намирайки ги за неоснователни. Към края на съдебното дирене пред настоящата инстанция съдът не намира процесуални пречки от категорията на абсолютните отрицателни предпоставки , които да навеждат на извод , че предявените по делото искове са процесуално недопустими. Съдът, при насрочване на производството за разглеждане в о.с.з. ,е намерил възражението за недопустимост на исковите претенции в производството по делото, предвид извършено плащане на исковата сума в размер на 15,95 лева от ответника към ищеца , след подаване на исковата молба за неоснователно. За да обоснове извода за неоснователност на това възражение на ответника, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която, при постановяване на решението по същество на спора,съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, какъвто именно факт е извършеното от ответника плащане. Съдът е намерил и възражението за недопустимост на обективното съединяване на установителен иск за нищожност на клаузи от договора и осъдителен за връщане на недължимо платената сума също за неоснователно, мотивирайки се с това , че предметът на исковата защита, с оглед диспозитивното начало в процеса, се определя от ищеца и същият разполага с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо между страните недействителност на клауза от договора, независимо от претенцията му за връщане на платена без основание сума по същата. Поради това предявените обективно кумулативно съединени искове съдът е намерил и намира за допустими, и като такива подлежат на разглеждане по същество.
По така предявените искове, с посочена по-горе правна квалификация и съотношение, съдът с доклада по делото е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК с доклада по делото е било указано на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва: В тежест на ищцата е било възложено да докаже твърденията си, че оспорената клауза страда от сочените пороци, водещи до нейната нищожност /противоречие със закона или добрите нрави/, както и получаване от ответника на процесната сума. Ищцата е следвало и да докаже датата и факта на плащане на исковата сума, предмет на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД.В тежест на ответника в условията на пълно и главно доказване съдът е възложил да установи, че: оспорената клауза такса експресно разглеждане е действителна, че същата е съобразена със закона и добрите нрави, а и индивидуално договорена ; че плащането е станало на валидно правно основание, т.е по валидно сключен Договор за паричен заем № 5895239/26.01.2023 г., по който клаузата, въз основа на която е заплатена таксата е действителна.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно, че между „В. К.“ ООД и ищцата е сключен Договор за паричен заем № 5895239/26.01.2023 г., че ответникът е правоприемник на „В. К." ООД, както и че ищцата е заплатила за такса за експресно разглеждане на документите сума в размер на 15,95 лв.
Отделно от горното, с доклада по делото, при разпределение на тежестта на 4 доказване, съдът изрично е обявил на страните вмененото му служебно задължение по чл. 7, ал.3 ГПК, въведено с изменението в нормата на чл. 7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100 от 2019) служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В тази връзка съдът е обявил на страните , че в настоящото производство ще се придържа и към спазване на нормата на чл. 7, ал.3 ГПК, практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( Решение № 59/20.05.2024 г. ТК, Второ т.о., с докладчик съдията Костадинка Недкова по т.д.
Разпечатката съдържа 24 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a271368c-7007-4f90-9f70-4f87fe07822f