Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 30.04.2025, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 1678/2024
Вид
Решение № 137
Подписан
30.04.2025
В сила
27.05.2026
Състав
Илияна Цветкова Тодорова Аловска

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Б., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Ц. Т. А. като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №

20241810101678 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

И. Г. Ц. от гр.С., ул.П. Г. З., бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** моли да бъде осъдена С. А. В. от Б., ул. * н. № *, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница от общо 17400 лева /седемнадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от апартамент и гараж, находящи се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул.

П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*, който е притежавала в съсобственост с П. С. В., починал на 25.08.2024г., изразяващо се в среден месечен наем от 300лв. на месец за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2024г. вкл., както да заплати и сумата от 501.45 лева /петстотин и един лева и 45 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 21.06.2024г. до 05.09.2024г., както да заплати и законната лихва върху горната сума-главница, считано от 05.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.83/.

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощници адв.П. И. Г. от САК и адв. Н. Й. К. от АКПерник поддържат така предявените искове и молят да бъдат уважени изцяло. Представят писмени бележки с вх.№3491 от 16.04.2025г., изпратени по пощата с п.кл. от 14.04.2025г.

Ответникът-С. А. В. от Б., чрез пълномощник адв.С. С. от САК, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 10251 от 09.12.2024г., който е в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага съображения, за това, че не дължи на ищцата заплащане на процесните суми, тъй като същата не е била лишена от ползване на имота. Ответникът твърди, че ищцата има ключ от жилището-апартамент и гаража и винаги е имала достъп до имота. Ответникът отрича да е ползвала гаража. В същия ищцата е съхранявала гумите на автомобила си.

Ответникът прави възражение, че ищцата не е предявявала към нея претенции да освободи имота или да заплаща обезщетение до момента на получаване на нотариална покана на 21.05.2024г. След получаване на тази нотариална покана ответникът твърди, че е 1 освободила имота.

Ответникът заявява, че е живяла в процесното жилище със съгласието и по волята на собственика на ½ ид.част от това жилище-П. С. В., който е брат на баща й и нейн чичо.

Заявява, че баща й се е грижил за чичо й П. С. В. до смъртта му през месец август на 2024г. и той го е настанил в старческия дом в с.В. и е плащал разходите за това. Ответникът твърди, че и тя се е грижила за него като отрича ищцата да е полагала грижи за него.

Ответникът оспорва иска за лихва, тъй като липсва отправена покана. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ответникът С. А. В. лично и чрез пълномощник адв.С. оспорва исковете и моли да се отхвърлят и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.85/. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки с вх.№ 3400 от 14.04.2025г.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят затова, че ищцата И. Г. Ц. от 21.10.2004г. е собственик на ½ идеална част от апартамент и от 22.06.2005г. на ½ идеална част от гараж, находящи се в гр.С., ж.к.

Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*.

Останалата ½ идеална част от описаните по-горе имоти е била собственост на П. С. В., починал на 25.08.2024г.

Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства- копия от нотариални актове за продажба на имоти №№ 1* от 21.10.2004г. и № * от 22.06.2005г. на нотариус № * с район на действие СРС.

Не е спорно и обстоятелството, че ответникът С. А. В. е племенница на съсобственика на описаните по-горе недвижими имоти-апартамент и гараж в гр.С.,а именно на П. С. В., тъй като е дъщеря на брат му А. С. В..

Горното се установява и от приложеното копие от удостоверение за раждане на ответника, издадено от община Б..

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. А. Г., приятелка на ищцата и св.

А. С. В., баща на ответника, се установява, че ищцата и П. В., който е чичо на ответника, са живеели на семейни начала в процесния апартамент в гр.С. след като са го закупили съвместно заедно с детето им за период от една година, след което се разделили и ищцата и детето през 2007г. напуснали процесния апартамент и се преместили да живеят на друго място в гр.С.. П. В. останал да живее сам в апартамента до 2011г., когато се влошило здравето му и вече не можел да живее сам, поради което се преместил да живее при родителите му в Б., за да се грижат за него. От 2011г. до 2017г. процесният апартамент бил заключен и не се ползвал от никого. Ответникът и приятелят й решили да работят в гр.С., за което чичо й П. В. предложил да ползват за живеене апартамента му в гр.С. Неговата майка се свързала с ищцата, с която били в много добри отношения, и ищцата се съгласила ответницата да живее в апартамента й в гр.С.. Процесният апаратамент се състоял от спалня, 2 хол и малка кухня, баня и тоалетна. От 2018г. ответницата и приятелят й заживели в процесния апартамент в гр.С., родило им се през 2020г. дете, за което ищцата ги посетила, за да види детето според показанията на св. А. В..

Съгласно показанията на св.Е. Х. С., който живее в съседен блок до този, в който се намира процесния апартамент и гараж в гр.С., се установява, че той лично е разговарял с ответника и приятеля й след като се нанесли да живеят в жилището, в което преди това е живял П. и те му казали, че не са наематели, а С. е племенница на П.. Виждал е ищцата, че идва в гаража и взима от там гуми. Гаражът не е ползван от С., тъй като вътре е имало лек автомобил, който не е бил в движение, собственост на П. и не е имало място.

Св.Стамболийски разбрал от ответника, че ищцата й е изпратила нотариална покана да напусне апартамента, за което била разстроена и след месец си намерили квартира и се изнесли.

За това, че ищцата е съхранявала зимни и летни гуми за автомобил в процесния гараж през годините са и показанията на св. А. Ж. Ш., приятел на ищцата. Същият има преки впечатления от процесния апартамент при предаване на ключовете от ответника на ищцата през месец юни на 2024г. Тогава в гаража е имало стар лек автомобил, който е бил полуразглобен, имало гуми, части от компютри, телевизори. Апартаментът при предаването от ответника е бил в лошо съС.ие и следвало да се направи ремонт, за да може да се ползва.

Според показанията на св.Е. Г. през 2018г. и следващите ищцата е имала финансови затруднения и е правила опити да иска наем за жилището, но й е отказано затова, че нямат възможност. Св. Г. заявява, че ищцата се е обаждала пред нея, за да иска пари за издръжката на детето си, тъй като баща му е болен и не може да плаща издръжка.

От показанията на св.А. В. се установява, че ищцата е предложила на брат му да продадат процесния гараж и същият, за да го запази и дал сумата от 10000лв., след което не е плащал издръжка на дъщеря си. Св. В. заявява, че той през годините е изпращал парични суми на ищцата, които са били за издръжка на племенницата му. От януари на 2024г. той настанил брат си П. в дом в с.В., за което е плащана месечна такса от 1000лв., като част от сумата покривал от пенсията му, която била 530лв. и останалата сума давал той, което продължило до 19.05.2024г., след което ищцата поела грижите за него.

Приложени са като писмени доказателства- три броя касови бележки, удостоверяващи заплащане на такса от 1000лв. за П. В. до 19.05.2024г. от А. В., както и разписки от 18.12.2020г., 25.01.2021г., 11.04.2021г., 31.05.2021г., 31.07.2021г., 30.09.2021г., 31.05.2022г., 23.12.2021г., за изпращани суми от по 100лв., една от 150лв. и една от 80лв. от св. А. В. на ищцата.

Съгласно приложеното копие от Приемо-предавателен протокол от 16.06.2024г., се установява, че св. А. В. е предал на Йоана П.ва В. личната карта на П. В., банкова дебитна карта и свидетелство за регистрация на МПС. Ищцата е представила писмени доказателствакасови бележки, фактури, рецепти и касови бонове, удостоверяващи, че е заплатила таксата от 1200лв. за престоя на П. В. в Дома в с.В. за м.юни, юли и август на 2024г., такси за 3 преглед и изследване и закупуване на лекарства в периода от месец май на 2024г. до 21.08.2024г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с а допустими, тъй като са предявени между надлежни страни.

Разгледан по същество-главният иск за заплащане на сумата-главница от 17400лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от апартамент и гараж, находящи се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*, който е притежавала ищцата в съсобственост с П. С. В., починал на 25.08.2024г., изразяващо се в среден месечен наем от 300лв. на месец за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2024г. включително е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 257.50лв./двеста петдесет и седем лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*, който ищцата е притежавала в съсобственост с П. С. В., починал на 25.08.2024г., изразяващо се в среден месечен наем от 257.50лв. на месец за периода от 21.05.2024г. до 21.06.2024г. като доказан, по следните правни съображения:

Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

От представените по делото писмени и гласни доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от в.л. П. П., която съдът кредитира изцяло като компетентна, обоснована и съответстваща на приложените писмени доказателства, се установява, че за процесния период от време от 01.09.2019г. до 30.06.2024г. ищцата И. Ц. е собственик на ½ идеална част от процесния апартамент и гараж, находящи се в гр.С., като за същия период от време останалата ½ идеална част от същите имоти е собственост на П. С.

В., който е чичо на ответника С. В., тъй като е брат на баща й А. В.. Установи се, че в периода от 01.09.2019г. до 20.05.2024г. ответникът е ползвала апартамента в гр.С., в който е живяла заедно с приятеля си и детето им, като за това е получила съгласие от чичо си П. В. и ищцата. Съдът приема, че ищцата се е противопоставила на това ползване с изпращане на приложената по делото нотариална покана от 07.05.2024г., връчена на ответника на 21.05.2024г. чрез нотариус № 039-Иван Дахтеров, с район на действие РС-С., в която покана изрично е посочила, че кани ответника С. В. в 30-дневен срок от получаване на поканата да освободи жилището и да заплати обезщетение за 5 години назад за ползването му или сумата от 36000лв.

Ищцата признава в исковата молба, както и в нотариалната покана, описана по-горе, че тя се е съгласила преди 6 години ответникът да ползва апартамента. В този смисъл са и показанията на св.А. В., баща на ответника. От същите се установява, че отношенията между ищцата и ответникът до месец май на 2024г. са били много добри, ищцата е посетила апартамента и ответника, когато се е родило детето й след 2020г.