Решение № 100 от 09.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 221/06.01.2022 г. на "ИВ и СИЕ 2010" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, против Решение № 294/08.12.2021 г. по гр.д.№ 1996/2021 г. по описа на Районен съдВраца, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против "ПИН и СИЕ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 713,97 лв., представляваща главница по договор за заем от 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 379,96 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.01.2020 г. – 18.05.2021 г., и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 500,00 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че районният съд е възприел правилно част от събраните по делото доказателства, но е тълкувал тенденциозно друга част от доказателствата. Навеждат се доводи, че от представеното по делото извлечение от банковата сметка на "ИВ и СИЕ" ЕООД безспорно се установява, че ищецът е направил плащане към НАП в размер на 2 713,97 г., като от приложеното писмо на НАП е видно, че това плащане е разпределено за покриване публични задължение на "ПИН и СИЕ" ЕООД. Изтъква се, че 1 въпреки тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказано основанието, на което се предоставя посочената сума. Въззивникът счита, че съдът необосновано е изключил от доказателствата показанията на св.П. П.. Развива съображения, че този свидетел предава телефонен разговор между управителите на двете дружества към м.10.2019 г., който е възприел лично и при който е уговорено превеждането на дадената в заем сума и срока за нейното връщане. Посочва, че този свидетел няма връзки с нито една от двете страни, но неговите показания не са взети под внимание, а са кредитирани показанията на св.П.И., която е в родствени отношения с управителя и собственик на ответното дружество и към момента на възникване на облигационното правоотношение е била управителят, който е представлявал ответника и е влязъл в заемното правоотношение.

В жалбата се прави анализ и на събраните от ответника гласни доказателства, като се изтъква, че сочената от свидетелите уговорка ищецът да бъде подизпълнител на ответника би била нищожна, тъй като при договорите за обществена поръчка подизпълнители могат да бъдат само лица, които изрично са включени в решението за възлагане на същата.

Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, че между него и ответното дружество са съществували търговски отношения, които са довели до комуникация между представителите на двете дружества, както и непротиворечиви доказателства, че е погасил публичните задължения на ответника с уговорката, че сумата е дадена в заем и ще бъде върната до 31.12.2019 г.

Въззивникът моли за отмяна на решението, уважаване на предявените искове и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 3200/04.03.2022 г. от адв.Е.Г., в качеството й на пълномощник на въззиваемия "ПИН и СИЕ" ЕООД, който оспорва основателността на въззивната жалба и поддържа, че решението на РС-Враца е правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че съдът правилно не е кредитирал показанията на св.П.П., тъй като същият не може да уточни за какви осигуровки става въпрос – на физическото лице П.

А. или на фирмата, както и че чутият разговор е бил проведен по телефона и свидетелят уточнява, че съдържанието на този разговор му е било споделено от представляващата дружеството.

Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на св.П. А., която до м.01.2020 г. е била едноличен собственик на капитала на дружеството-ответник, и от чиито показания се установява, че са били в приятелски отношения с пълномощника на ищцовото дружество и са постигнали устна договорка с него да експлоатира павилиона в училище "Никола Вапцаров", гр.Враца без да й заплаща наем, но при поето задължение да заплаща осигуровките на работещата там служителка на ищцовото дружество. Посочва, че от показанията на същата свидетелка се установява, че след като е била уведомена от НАП, че има съставени актове за невнасяне на осигуровките на служителката, се е свързала с ищеца, който е заявил, че ще изпълни договорката и ще заплати задълженията си за внасяне на осигуровките, като това е причината за заплащане на претедираната сума, а не договор за заем. Сочи също, че тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.И. П., в качеството й на директор на училището, в което се намира павилиона.

2

Въззиваемият моли да бъде потвърден обжалвания съдебен акт и да му бъдат присъдени направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез пълномощника адв.Н.Н., с която против „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, са предявени осъдителни искове, както следва: иск за сумата 2 713,97 лв., представляваща главница по неизпълнен договор за заем от 21.10.2019 г., и иск за сумата 379,96 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.01.2020 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че през 2019 г. между страните по делото са съществували търговски отношения, които са довели до ежедневна комуникация между представителите на двете дружества. Сочи се, че на 21.10.2019 г. управителят на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД е споделил с представител на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, че е в затруднено икономическо състояние и има необходимост от парични средства за погасяване на задълженията към НАП за дължими вноски за осигуровки в размер на 2 713,97 лв. На същата дата представителят на ищцовото дружество се съгласил, че ще погаси дължимите от „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД осигурителни вноски в срок до 30.10.2019 г. Твърди се, че от името на ищцовото дружество на 24.10.2019 г. е заплатена на ПОС устройство с № 93935880 сумата от 2 713,97 лв. за погасяване на задълженията за осигурителни вноски на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД. Поддържа се, че постигнатата с управителя на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД устна уговорка представлява договор за заем, като съгласно нея дадената в заем сума е следвало да бъде върната до 31.12.2019 г. Посочва се, че след изтичане на уговорения срок „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД не е върнало дадената в заем сума. Твърди се, че представител на ищцовото дружество многократно се е свързвал с управителя на ответното, но същият отказва да се ангажира със срок за погасяване на задължението. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на взетия заем пълно, точно и срочно, което поражда правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Претендира се присъдждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му адв.Е.Г., в който се оспорва основателността на предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, като се изтъква, че в посочения период А. И. И. не е бил собственик и представляващ дружеството, а друго лице е било негов собственик. Твърди се, че А. И. И. е закупил дружествените дялове на дружеството-ответник на 20.01.2020 г., не се е срещал с представител на ищцовото дружество, нито го е 3 молил за финансова помощ. Сочи се, че предишната собственица на дружеството-ответник е имала сключен договор с ПТГ „Никола Й.

Вапцаров”, гр. Враца да експлоатира павилиона, находящ се на територията му, като се е договорила с ищеца той да работи по пълномощие от името на нейното дружество, като не трябвало да й плаща наем, а се задължил да заплаща задълженията за осигуровки на работещата там. След като била уведомена от служителите на НАП, че има съставени актове за невнасяне на осигуровки, тя се свързала с ищеца, който заявил, че ще изпълни договорката и ще заплати задълженията си, което е сторил чрез ПОС устройство.

Поддържа се, че по тази причина е заплатена претендираната с исковата молба сума, а не като даден заем. Иска се от съда предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства. Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за неоснователност на исковите претенции. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Правното основание на предявените искове е чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Върху ищеца лежи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът носи тежестта в условията на насрещно и непълно доказване да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено или други факти съобразно наведените възражения.

В конкретния случай са събрани писмени доказателства /извлечение от банкова сметка, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД и разписка, издадена от ТД на НАП офис Враца, за извършено безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС/, от които се установява по безспорен начин, че на 24.10.2019 г. ищцовото дружество „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД е извършило паричен превод от банковата си сметка, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на сумата от 2 713,97 лв. по сметка на НАП, като плащането е отнесено за публични задължения на ответното дружество "ПИН и сие 2016" ЕООД по негова данъчно-осигурителна сметка, както следва: 554,90 лв. – приходи на централен бюджет; 1 199,03 лв. – приходи за социалноосигурителни фондове към НОИ; 657,29 лв. – приходи за НЗОК;

302,75 лв. – приходи за ДЗПО.

Страните спорят относно основанието за извършения превод, като в подкрепа на твърденията си в първоинстанционното производство са ангажирали гласни доказателства.

Доведеният от ищеца свидетел П. С. П. твърди, че е бил свидетел на разговор, проведен по телефона средата на месец октомври между П. И. и К.

4

Д. П. – собственик на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, при който двете са се разбрали К. да даде пари на П. с цел тя да си плати осигуровките, а последната да върне парите до края на годината. Свидетелят заявява, че това му е било споделено от К. П. след провеждането на разговора. Свидетелят не може да уточни дали тези пари били за осигуровки на П. или за осигуровки на фирмата й. Свидетелят посочва, че е бил при К. П. и е присъствал на разговора, тъй като е служител на Д. П., който е син на К. П. и управител на фирмата.

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2709ec2-5478-488c-94a0-2432f62f92a2