Определение № 508 от 08.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Ловеч, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500362 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Постъпила е частна жалба №6300/07.06.2024 г. от „****, ЕАД-София против разпореждане №1368/30.05.2024 г. по гр.д. №733/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. А. А. изцяло. Цитира се практика на СЕС-решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 и се посочва, че раойнният съд е следвало да присъди главницата.Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт от 30.05.2024 г.на ЛРС и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 05.06.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена на 07.06.2024 г. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба от „****, ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление №4798/30.04.2024 г. на “****“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против М. А. А. за сумата в размер на 926.61 лева – главница, 47.55 лева – договорна лихва за периода от 24.01.2022 г. до 19.04.2022 г., 478.35 лева – обезщетение за забава за периода от 25.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението по Договор за потребителски кредит № 619198/11.01.2022г.

Договорът е сключен със „****“ООД на 11.01.2022 г. Твърди се, че вземането е за част от предоставената по договора сума като кредит възлизаща на 1000 лева чиста стойност назаема. Заявява, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на сумата 1063.13 лева, при договорна лихва от 63.13 лева при 14 погасителни вноски в различен размер всяка и начална 1 първа вноска на 18.01.2022 година. Посочва се, че крайният срок на връщане на сумата е 19.04.2022 г. Изтъква, че на 14.06.2023 г. между “****“ ЕАД и „„****“ООД е подписано приложение №1 към рамков договор за продажба на вземания от 14.06.2023 г., за което длъжника бил уведомен без да се посочва на коя дата е получено писмото.

От приложения договор за кредит от 11.01.2022 г. г. е видно, че стойността на заема възлиза на 1000 лева, като няма твърдения и данни/въпреки разпореждането от 02.05.24 г. на ЛРС/ кака е формирано вземането по главница.

С разпореждане №1102/02.05.2024 г. Ловешки районен съд е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ ****” ЕАД-град София да а допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, дължи ли се неустойка и включена ли е в ГПР, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер, на кои вноски и кои вземания, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за кредит, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор. Подадена писмена молба №4938/07.05.2024 г.,в която има съждения относно намина на определяне размера на ГПР, а по отношение на плащания на длъжника е заявено, че това са правопогасяващи юридически факти, които кредитора не е длъжен да посочи в заповедното производство. Заявено е, че уведомителното писмо от 23.06.2023 г. относно цесията е получено от длъжника на 04.07.23 г.

Произнесено е разпореждане №1368/30.05.2024 г. по гр.д.

№733/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. А. А. изцяло,поради неотстраняване на нередовностите .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 01.12.2023 г. г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението от 24.11.23 г. година, те не са изпълнени.Жалбоподателят, не е заявил какви вноски са направени от длъжника, каква и коя част от дълга е погасена с тях, за да конкретизира в заповедното производство как е формирал при заем от 1000 лева и липса на твърдения за плащани от длъжника погасителни вноски, остатък на главницата от 925.61 лева. Следователно по заявлението и приложните към него документи,не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга до сумата 926.61 лева, тъй като заявителят не изпълнил разпореждането на заповедния съд..

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителя2 жалбоподател да посочи извършвал ли е плащания длъжника, как е формиран годишния процент разходи и какъв е той, дължи ли се неустойка и включена ли е в ГПР, как е формирана договорната лихва ,какви вноски са платени ,в какъв размер и кои вземания, но в молбата от 07.05.2024 г. г. няма никаква информация по този въпрос.Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /. В жалбата са изложени доводи относно приложимо решение на СЕС. В действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК. В този смисъл няма противоречие с цитираното решение на СЕС от жалбоподателя и разрешението по казуса от настоящата инстанция. Още повече, че в актуалната практика на СЕС- Решение от 17 януари 2023 година C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В такава насока е от и решение 30 юни 2022 година По дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, 3 че макар тази разпоредба да задължава националния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, да изведе всички последици, които съгласно националното право произтичат от констатирането на неравноправния характер на клауза в договор за потребителски кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза, посочената разпоредба по принцип не задължава този съд служебно да извърши прихващане между плащането, направено въз основа на посочената клауза, и останалата дължима сума по договора, при условие обаче че са спазени принципите на равностойност и ефективност.

Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя “****“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза .

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №1368/30.05.2024 г. по гр.д. №733/2024 г. на Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно, разпореждане №

1368/30.05.2024 г. по гр.д. № 733/2024 г. на Ловешки районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4