Решение № 260066 от 19.10.2022, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Р• РЁ Р• Рќ И Р•В

Номер                                     В

       Година 19.10.2022                      Град Стара Загора  В И Рњ Р• Рў РћВ

Рќ РђВ Рќ Рђ Р Рћ Р” Рђ

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 20.09.                                                                                                             Година 2022

В публичното

заседание в следния състав

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В

                                                                         Председател:

Генчо Атанасов

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В

- Р–РёРІРєР° Р”.

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа

докладваното от съдията Атанасов

гражданско

дело номер 1047 по описа за 2021 година.

           Предявен е иск с правно

основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът Р.- г

Стара Загора твърди в исковата си молба, че на 31.08.2018г. сключил с ответника договор за учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на строеж № 78, том III, рег. № 4770, дело № 369/2018г., по силата на който ищецът поел задължение да изгради жилищна сграда с гаражи, при взаимно учредено между страните право на строеж върху съсобствен имот, находящ се в г Стара Загора, ул. .., цялото от 350 кв.м., с идентификатор ***. По силата на договора ответникът ставал собственик на апартамент № 8 на ет.4; на апартамент 7 на ет.4, на два гаража - № 8 и № 9. За уравнение на престациите ответникът поел задължение да плати на ищеца 62000 лв., платими както следва: 17000 лв. – в петдневен срок при изливане на плоча на кота + 8.57; 10 000 лв. – в петдневен срок от подписване на акт. об 15; 35000 лв. – в петдневен срок от датата на издаване на удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация. Ответникът платил в срок сумата от 17000 лв., като в предвидения срок – след подписване на акт об15, не е платил сумата от 10000 лв.

След приключване на строителството Община Стара Загора издала удостоверение за експлоатация. Ответникът отказал да приеме издаденото удостоверение, като заявил, че няма да изплати остатъка от дължимата сума от 45000 лв. За проведения разговор бил съставен протокол. На 29.12.2020г. ищецът изпратил уведомление до ответника, с което го поканил да заплати останалата сума от 45000 лв. Въпреки поканата плащане не било извършено. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, като по образуваното ч.гд. № 69/20201г., по описа на СтРС била издадена заповед за незабавно изпълнение.

Срещу издадената заповед ответникът депозирал възражение. Ищецът твърди, че след завеждане на заповедното производство, на 07.01.2021г. ответникът платил сумата от 35000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането срещу ответника за сумата от 10000 лв., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гд. № 69/2021г. по описа на СтРС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до изплащането й. Претендира за направените в заповедното и в настоящото производства разноски.

Ответникът З.И.Т.

взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по процесния договор да приключи строителството в срок до 12.09.2020г. Обектът бил въведен в експлоатация 100 дни след изтичане на уговорения срок в договора, като съгл. чл. III, т.3 от договора му дължи неустойка за всеки ден на забава в размер на 30 лв. Поради закъснението от 100 дни ответникът счита, че дължимата от ищеца неустойка възлиза на 3000 лв.

Поради това с писмено възражение, връчено на ищеца на 06.01.2021г., ответникът заявил прихващане на дължимата неустойка с остатъка от дължимата сума по договора. Със същото уведомление уведомил ищеца, че изпълнението на СМРе некачествено и не съответства на стандартите и изискванията: множество течове от открити тераси на последен жилищен етаж, преминали през 4 жилищен етаж и достигнали до 3 жилищен етаж. След получаване на уведомлението за прихващане ищецът направил опит да отстрани течовете, като извършил подмяна на покритието на терасата, което обаче не решило проблема. Констатирана била още частична липса на шпакловки, липса на хидроизолация в баните и мокрите помещения, наличие на дупки под ел. табло на ап. № 7 на ет.3, дупки над входна врата, невъзможност да се затваря вратата на терасата на жилището, нешпакловани и небоядисани общи части на сградата, незалепени плочки – гранитогрес на първия етаж, неположен фугинат около повечето входни врати. Поради посочените некачествени СМРответникът в уведомлението до ищеца заявил, че упражнява правото си на задържане на сумата от 7 000 лв., представляваща стойността на наложителните и довършителни дейности. Впоследствие, ищецът предприел действия по отстраняване на малка част от недостатъците на посочените СМР, като съществените останали неотстранени. Ответникът твърди, че с писмено уведомление, връчено на ищеца, е направил прихващане на сумата от 3000 лв., представляваща неустойка за забава в изпълнението на обекта по процесния договор, дължима за периода 12.09.2020г. – 22.12.2020г., както и прихващане на сумата от 7000 лв. представляваща обезщетение за некачествено изпълнение по процесния договор за строителство. Поради извършенито прихващане, счита, че не дължи претендираната сума от 10000 лв. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

Съдът, като

прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

           Предявен е иск по чл.415,

ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Р’РёРґРЅРѕ РѕС‚

приложеното ч.гд.№ 69/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 260064/11.01.2021 г. за сумата 45000 лева за неизпълнено задължение по нотариален акт за учредяване /отстъпване/ право на строеж върху съсобствен недвижим имот № 78, том ІІІ, рег.№ 4770, дело № 369 от 2018г. и удостоверение за въвеждане на експлоатация на строеж № 19-16-301 от 22.12.2020г., и законната лихва от 04.01.2021 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба. Ищецът признава, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът му е заплатил сумата 35000 лв., поради което установителният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е предявен за сумата 10000 лева.

Ищецът

претендира на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, в с чл.258 от ЗЗД  заплащане