Решение № 39 от 13.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000546 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Скания Файнанс България“ ЕООД със седалище с.Герман, община Столична срещу решение № 260040 от 09.05.2022г. по търг.дело № 428/19г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и НАП искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС - Механизация“ ЕООД разликата над 66 851.65лв. до 120 455.21лв. – вземане за законна лихва върху сума в общ размер на 181 292.22лв., събрана по ИД № 20107180400566, което вземане се претендира от „ЗС – Механизация ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по търг.дело № 2329/11г. на ВОС; разликата над 1 592.23лв. до 2 500лв., адвокатско хонорар по ИД № 20187810400949, претендирани разноски от взискателя „ЗС – Механизация“ ЕООД и разликата над 4 904.22лв. до 7 705.08лв. - такси по ИД № 20187810400949 с взискател „ЗС – Механизация“ ЕООД, както и е осъдено да заплати направени по делото разноски на „Девня Трейд“ ООД в размер на 3 509.08лв.

1

Твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно тъй като е необосновано и поради нарушения на материалния закон.

Оспорва извода на съда за датата – 19.03.2015г., когато е настъпил погасителния ефект на прихващането, на която дата е издаден обратният изпълнителен лист № 2707/2015г., издаден по ч.гр.дело № 159948/10г.

Твърди, че този извод не намира основание в закона. Излага, че съгласно т.1 на тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022г. на ОСГТК на ВКС при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. Излага че спорното вземане по процесния обратен изпълнителен лист е било изискуемо от датата на влизане в сила на определение № 5532 от 09.12.2011г. по търг.дело № 2329/11г. по отношение на „ЗС – Механизация“ ЕООД, която дата е установена от първоинстанционния съд от извършена служебна справка и същата е 07.05.2012г. с влизане в сила на разпореждане за връщане на частна жалба на „ЗС – Механизация“ ЕООД срещу прекратителното определение. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че законната лихва върху сумата от 181 292.22лв. е следвало да се начислява считано от датата на събирането на всяка сума по изпълнителното дело до 19.03.2015г., а не до 07.05.2012г., когато съгласно задължителните разяснения на посоченото тълкувателно решение е настъпил погасителния ефект на прихващането, поради което и считано от тази дата е следвало да се начислява лихва върху остатъка от непогасената главница, предмет на обратен изпълнителен лист № 2707/2015г. по ч.гр.дело № 15994/10г. на ВРС.

Оспорва извода на съда, че процесните вземания не са погасени по давност. Твърди, че след като определението за прекратяване по търг.дело № 2329/11г. е влязло в законна сила на 07.05.2012г. от тази дата ответникът има възможност да поиска издаване на обратен изпълнителен лист. Твърди, че съдът необосновано е приел, че с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на 20.03.2015г. давността е прекъсната по аргумент на чл.116 б.Б от ЗЗД, както и че от датата на влизане в сила на разпореждането за издаване на обратен изпълнителен лист – 19.04.2016г. започва да тече нова давност, която е петгодишна. Твърди, че основанията за спиране и прекъсване на давността не могат да се прилагат разширително. Позовава се на мотивите 2 по т.3 на тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк.дело № 5/15г. на ОСГТК и твърди че производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на регламентираните в чл.404 т.1 от ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл.405 – чл.408 от ГПК и производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото. Твърди, че при произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист не се дава разрешение на материалноправен спор, а се разрешава процесуален въпрос, свързан с наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който се иска издаване изпълнителен лист. Постановеният от съда акт е разпореждане, не се ползва със сила на присъдено нещо. Поради което и твърди че нито подаването на молба за издаване на обратен изпълнителен лист, нито съдебният акт, въз основа на който това искане е уважено, прекъсва давността на основание чл.116 от ЗЗД. Твърди, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист не удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право съобразно чл.117 от ЗЗД. Твърди, че в случая не може да се приеме, че с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, респ. с издаването на разпореждане за издаването му, давността е прекъсната и удължена. Твърди, че за станалите изискуеми на 07.05.2012г. вземания на „ЗС – Механизация“ ЕООД е започнала да тече кратката тригодишна давност и същата е прекъсната едва на 18.12.2018г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника „Скания Файнанс България“ ЕООД, поради което и възражението за погасяване по давност е основателно.

Моли съда да отмени решението в обжалваните му отхвърлителни части и да постанови друго, с което исковете да бъдат уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба поддържа жалбата и моли съда я уважи. Позовава се на постановено след подаване на въззивната жалба неприсъствено решение № 573 от 16.12.2022г. по търг.дело № 123/22г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи сумата от 33 760.99лв., представляваща остатък от главница от издаден обратен изпълнителен лист по ч.гр.дело № 15994/10г. на РС – Варна, прехвърлено на „Девня Трейд“ ООД с договор за цесия от 23.06.2015г. поради извършено прихващане с вземане на „Скания Файнанс България“ ЕООД към „ЗС – Механизация“ ЕООД по арбитражно решение № 163/14г. на АС при БТПП на основание чл.439 от ГПК.

3

Въззиваемата страна „ЗС – Механизация“ ЕООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител.

Въззиваемата страна „Девня Трейд“ ООД в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, моли съда да потвърди решението в обжалваните му части.

Въззиваемата страна НАП - Варна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 428/19г. по описа на ВОС е по предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, предявен от длъжника „Скания Файнанс България“ ЕООД че не дължи на „ЗС – Механизация“ ЕООД, взискател по изпълнително дело № 20187810400949, образувано въз основа на обратен изпълнителен лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по търг.дело № 2329/11г. на ВОС, вземане в размер на сумата 120 455.21лв., представляващо законна лихва за забава върху сума в общ размер на 181 292.22лв., събрана по ИД № 20107180400566, както и вземания за 2 500лв., представляващо адвокатски хонорар и за 7 705.08лв. – такси по същото изпълнително дело. Ответници по иска са и кредиторите на „ЗС – Механизация“ ЕООД по ИД № 20188080400381 – „Девня Трейд“ ООД и НАП, насочили изпълнението срещу своя длъжник върху вземането му от „Скания Файнанс България“ ЕООД по ИД № 20187810400949. Предмет на въззивно производство е решението в отхвърлителните му части за разликата над 66 851.65лв. до 120 455.21лв. – вземане за законна лихва, над 1 592.23лв. до 2 500лв. - адвокатски хонорар и над 4 904.22лв. до 7 705.08лв. – такси. В частта, с която исковете са уважени, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

4

Тъй като в настоящия случай се оспорва от длъжника съществуването на вземане на взискател, легитимиращ се с обратен изпълнителен лист издаден в заповедно производство, следва да се приеме, че материалноправната законосъобразност на принудителното изпълнение, което е предприето въз основа на издаден обратен изпълнителен лист, може да бъде оспорена от длъжника с установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК, но без да намира приложение ограничението на чл.439 ал.2 от ГПК. В този случай вземането по издадения обратен изпълнителен лист не е установено с акт, ползващ се със сила на присъдено нещо, и поради това не е налице настъпила преклузия спрямо фактите, осъществени преди издаването на обратния изпълнителен лист и относими към съществуването на изпълняемото право. /в този смисъл определение № 291 от 27.07.2020г. по ч.т.д. № 624/20г. на ВКС, второ т.о./

Твърденията за недължимост на вземането по обратния изпълнителен лист за законни лихви се основат на недължимост на главницата, върху която същите са начислени, за която се твърди че е погасена с прихващане, в отношение на евентуалност се прави изявление за съдебно прихващане на вземането по обратния изпълнителен лист за законни лихви с вземане на „Скания Файнанс България“ ЕООД по изпълнителен лист № 215 от 09.05.2018г., издаден по ч.търг.дело № 597/18г. на ВОС и в отношение на евентуалност възражение за погасяване на вземанията за законни лихви по давност.

Няма спор пред въззивната инстанция по отношение на фактите:

ИД № 20187810400949 е образувано по молба на „ЗС – Механизация“ ЕООД срещу „Скания Файнанс България“ ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по търг.дело № 2329/11г. на ВОС. Съобразно издадения обратен изпълнителен лист „Скания Файнанс България“ ЕООД е осъдено да заплати на взискателя законната лихва за забава върху събраната принудително по ИД № 20107180400566 сума в общ размер на 181 292.22лв., считано от датата на събирането на всяка сума по изпълнителното дело до окончателното и изплащане.

По ИД № 20187810400949 от длъжника са събрани исковите суми 120 455.21лв. за вземанията по изпълнителния лист, 2 500лв. – адвокатски хонорар и 7 705.08лв. разноски. Сумата е постъпила по сметка на ЧСИ на 5

21.12.2018г. и към момента е запорирана по ИД № 20188080400381. Размерът на законната лихва, предмет на настоящето производство, е определен съобразно обратния изпълнителен лист от датата на събиране на всяка сума по данни на удостоверение по ИД № 20187810400949 до датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение. Този размер не е спорен между страните в настоящето производство.

По възражението за погасяване на главницата в размер на 181 292.22лв., върху която са начислявани процесните законни лихви:

С влязло в сила решение по търг.дело № 207/17г. по описа на ВОС е прието за установено в отношенията между „Скания Файнанс България“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и „ЗС – Механизация“ ЕООД, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи сумите по обратен изпълнителен лист от 19.03.2015г., издаден по ч.гр.д. №15994/10г. на Варненски районен съд, 31 състав, в полза на „ЗС - Механизация” ЕООД до размера на сумата 147 531.23лв. предмет на изпълнително дело № 20157810400684, което вземане е било прехвърлено на „Девня Трейд” ООД с договор за цесия от 23.06.2015г., поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД на основание в чл.439 ал.2 от ГПК, а искът за разликата до 181 929.22лв. е отхвърлен.