Определение № 977 от 23.05.2018, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ІІ-977

23.05.2018 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ТАНЯ

РУСЕВА-МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2.мл.с.СИЯНА

ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Белева частно гражданско дело № 697 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по две частни жалби, насочени срещу определение №119/18.04.2018г. по ч.гр.д.№123/2018г. по описа на РС-гр.Царево.

Първата жалба е подадена от „Търговска къща“ ООД, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов. Сочи се, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно, необосновано и немотивирано и съответно- незаконосъобразно, постановено в нарушение на ГПК и указанията за случайно разпределение на делата и прозрачност. С него съдът се произнесъл по искане на лице, което не е страна-ответник по посочените като заведени искове срещу „Булгарконтрола“ ЕООД и „Търговска къща“ ООД като се позовал на чл.398, ал.2 от ГПК. Съдът направил опит да мотивира, че „ПРО“ ЕАД бил страна по смисъла на чл.398, ал.1 ГПК, като дописал текстове по търговско решение №6 от 14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС и определение №210/10.07.2015г. по ч.гр.д.№684/2015г. на II г.о. на ВКС, каквито липсвали в мотивите и диспозитива на тези актове, а тълкували и сочели кръга от лица, които имат право да обжалват по чл.396 или да искат отмяна по чл.402, ал.1 ГПК на допуснати обезпечения, а не трети страни или лица, които искали смяна на допуснато обезпечение по реда на чл.398, ал.1 или ал.2 ГПК. Дори да се приемели косвени разсъждения на РС- гр.Царево (каквито липсвали в обжалваното определение)че във вече заведения иск срещу „Търговска къща“ ООД в качеството на търговски пълномощник на „ПРО“ ЕАД последното дружество можело да бъде привлечено като подпомагаща страна, то пак нямало качеството на ответник по смисъла на чл.398, ал.2 ГПК и не можело да иска смяна на обезпечението без съгласието на ищеца и ответника по иска. Съдът нямал правомощия да определя ищеца и ответника в гражданския процес и търговското право. Нормите на чл.398, ал.1 и 2 ГПК били императивни по отношение на „ПРО“ ЕАД- че не са страна или ответник по този иск.

Ако все пак ЦРС бил сезират от трето лице по смисъла на чл.398, ал.1 ГПК, каквото искане не било правено, то редът за разглеждането на молбата бил различен, замяната в размер, вид и основание се определял от състава след отговори и възражения на страните и евентуално внасяне на определено от съда обезпечение в пари след като се включели и разноските по обезпечителното производство, а именно- внесената от молителя гаранция и допълнителни разноски, т.е. сума, надвишаваща 20000 лв. Неотносими към предмета на спора били изброените представители на търговските дружества- молител и ответници, които били различни търговски дружества по ТЗ, с различни собственици, акционери и съдружници, в капитала на които липсвала собственост на Ивайло Дражев Атанасов.

Неотносими били и твърденията за вреди, при положение, че по гр.д.№73/2008г. на ЦРС и в.гр.д.№937/16г. на БОС било прието, доказано и ноторно известно от обнародвано решение в ДВ и предварителен договор от 7.05.2003г. между „ПРО“ ЕАД и „Булгарконтрола“ ЕООД, че „ПРО“ ЕАД получил 1090000 лв., които не било върнало на „Булгарконтрола“ ЕООД, за които само законната лихва за периода била още 980000 лв. Твърди, че са неверни твърденията на „ПРО“ ЕАД, че обезпечението касаело техни собствени имоти по висящо пред ВКС в.гр.д.№937/2016г., като е приложено решение по т.д.№415/2009г. на БОС и решение №3480 от 20.03.2018г. на ВАС по адм.д.№7195/2017г., от които било видно, че собствеността върху имотите била потвърдена в полза на юридическо лице, различно от „ПРО“ ЕАД. На следващо място са развити съображения, че по искането за замяна на обезпечителната мярка се е произнесъл съдебен състав, различен от първоначално определения докладчик, макар молбата да била постъпила на 13.04.2018г. по факса, като при проверка на представителя на жалбоподателя в ЦРС тази молба липсвала в папката по ч.гр.д.№123/18г. и към исковите молби срещу „Булгарконтрола“ ЕООД и „Търговска къща“ ООД, вероятно по указание на административния ръководител на съда, определил се за нов докладчик през дните на отсъствие на титулярния докладчик, който бил командирован за три дни на семинар. Иска се определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Приложени са предварителен договор от 7.03.20103г., решение по т.д.№415/2009г. на БОС и решение по адм.д.№7195/2017г. на ВАС. Внесена е и дължимата държавна такса.

Втората жалба- вх.№5712 от 20.04.2018г. по описа на

Бургаския окръжен съд, е подадена от Ивайло Дражев Атанасов като пълномощник на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД. В нея са изложени оплаквания, които са идентични с тези в първата жалба, поради което не следва да се преповтарят.

Приложени са същите доказателства, като е направено искане за изискване на остатъчната преписка от ч.гр.д.№123/2018г. на РС-Царево с оглед процесуална икономия и досегашно затаяване на молби и други документ, както и да се има предвид, че основното дело е налично в деловодството на БОС. Представена е квитанция за внесена държавна такса.

Ответникът по жалбите- „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Тодоров, е представил възражения (също идентични). Изложени са доводи, че жалбите са на първо място недопустими- тъй като определението не подлежи на обжалване, както и поради това, че двамата жалбоподатели нямат правен интерес от обжалването. На второ място са развити подробни съображения за неоснователност на жалбите. Мотивира правото си да иска замяна на обезпечението с ТР №6 по т.д.№6/2013г. на ОСГТК, намира за неправилно становището на жалбоподателите, че реда за замяна на обезпечението по чл.398, ал.2 ГПК е с уведомяване на страните и вземане предвид на техните евентуални възражения, като се изтъква, че в хипотезата на чл.398, ал.2 ГПК обезпечението на оценим в пари иск винаги може да се замени със залог в пари без съгласието на другата страна. Изложени са съображения, че „Търговска къща“ ООД не е негов пълномощник. Оспорени са доказателствените искания на жалбоподателите. Моли жалбите да се оставят без разглеждане като недопустими, а при условията на евентуалност- обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, намира за установено от правна и фактическа страна следното.

Частно гражданско дело №123/18г. по описа на РС-Царево е образувано по молба на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, с искане за обезпечение на бъдещите му осъдителни парични искове против следните ответници: „Търговска къща“ ООД, „Булгарконтрола“ ЕООД и „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД. Бъдещите искове са заявени срещу ответниците като частични, за различни суми- 5400 лв. от 270000 лв. срещу „Търговска къща“ ООД, 11800 лв. от 590000 лв. срещу „Булгарконтрола“ ЕООД и 2200 лв. от 110000 лв. срещу „ПРО“ ЕАД.

С определение №92 от

21.03.2018г., допълнено с определение №95/23.03.2018г. състав на ЦРС с докладчик съдия Александра Коева, определен с протокол за разпределение от 21.03.2018г., е било допуснато обезпечение на бъдещите искове срещу „Търговска къща“ и „Булгарконтрола“ ЕООД чрез налагане на обезпечителна марка „спиране на изпълнението по изп.д.№20188010400066 на ЧСИ Трифон Димитров- въвод във владение“, срещу представяне на парична гаранция в размер на 2000 лв. по сметката на Царевския районен съд. Определен е едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.

С цитираните определения съдът не се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение срещу „ПРО“ ЕАД. Това е станало едва на 23.04.2018г., когато с определение №122 по ч.гр.д.№123/2018г. и по повод нарочна молба от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД по чл.250 ГПК, РС-гр.Царево е оставил без уважение молбата за допускането на обезпечение по отношение на този бъдещ ответник.

Междувременно, на 13.04.2016г. в

16.23ч., по факса на РС-гр.Царево е подадена молба от „ПРО“ ЕАД /л.118-121/, в която е посочено, че дружеството търпи вреди от постановената обезпечителна мярка допусната срещу юридически лица, свързани с Ивайло Дражев Атанасов, едното от които представлявано от самия Атанасов, а другото- от майка му, както и от проточилите се повече от 10г. дела за възстановяване на владението му върху собствени на „ПРО“ ЕАД недвижими имоти, които се държат от юридически лица, свързани с Ивайло Дражев Атанасов. В молбата изрично е посочено, че същата няма за предмет отмяната на допуснатото обезпечение. В т.5 от изложението на молбата е посочено, че с оглед замяна на наложеното обезпечение с друго се представя платежно нареждане от 13.04.2018г. за внасяне на сумата от 17200 лв. по сметката на РС-Царево, представляващ размера на цялата искова претенция на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД. В т.II от молбата е посочено, че разпоредбата на чл.398, ал.2 ГПК приема, че ответникът без съгласието на другата страна може за оценяем в пари иск да замени допуснатото обезпечение със залог в пари. В т.III от молбата е неправено исканенезабавно да бъде постановено определение, с което се установи, че „ПРО“ ЕАД е внесло обезпечение в пари и се отменя обезпечителната заповед от 22.03.2018г. по ч.гр.д.№123/2018г. Направено е и искане в никакъв случай и по никакъв повод да не се допуска изтегляне на обезпечението от ответник, различен от вносителя- „ПРО“ ЕАД. На 16.04.2018г. в деловодството на съда е постъпила същата молба, ведно с приложеното платежно нареждане- в оригинал.

Със заповед №102/16.04.2018г. на

Административния ръководител- Председател на РС-гр.Царево и на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗСВ във връзка със заповед №104/21.03.2018г. на Административния ръководител- Председател на РС-гр.Карнобат, с която на докладчика по ч.гр.д.№123/2018г. на ЦРС било разрешено ползването на три работни дни платен годишен отпуск за периода от 16.04.2018г. до 18.04.2018г., бил променен графика на дежурството по граждански дела в РС-гр.Царево, като за периода от 16.04.2018г. до 18.04.2018г. за такъв била определена съдия Мария Москова-адм.ръководител на РС-гр.Царево.

С разпореждане №312 от

16.04.2018г./ръкописно, върху л.118/ съдия Москова, в качеството на дежурен съдия е изискала служебна справка от главния счетоводител на съда относно това дали е било внесено обезпечение в размер на 17200 лв. от „ПРО“ ЕАД по ч.гр.д.№123/18г. на ЦРС. Разпоредено е да се извърши и незабавна справка за движението на ч.гр.д.№123/18г., изпратено в БОС.

Видно от докладна записка от

16.04.2018г. /л.126/ след извършената справка е констатирано, че производството по ч.гр.д.№474/18г. на БОС, образувано по жалби на „Търговска къща“ ООД и „Булгарконтрола“ ЕООД срещу определението за допускане на обезпечението, е било прекратено с определение от 29.03.2018г. на БОС, като срещу него била постъпила частна жалба на 12.04.2018г. и предстояло изпращането й в Бургаския апелативен съд. В тази връзка, по разпореждане от 16.04.2018г. на дежурния съдия Москова е докладвано на БОС и БАС за постъпилата молба по чл.398 ГПК и необходимостта делото да бъде върнато на РС-гр.Царево за произнасяне по нея.

На 17.04.2018г. на докладчика по ч.гр.д.№123/2018г. е докладвана счетоводната справка, съгласно която на 16.04.2018г. по депозитната сметка на съда била внесена сумата от 17200 лв. от „ПРО“ ЕАД като обезпечение по ч.гр.д.№123/18г. на ЦРС.

Видно от преписката по ч.гр.д.№474/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд, на 17.04.2018г. във връзка с изисканата справка от ЦРС за движението на делото и докладваната молба за замяна на обезпечението докладчикът по делото е разпоредил оригиналът на първоинстанционното дело и препис от въззивното частно дело да се изпратят на ЦРС.

Видно от придружителното писмо

/л.132/, оригиналното първоинстанционно дело , образевано по искането за допускане на обезпечение е било върнато на ЦРС на 18.04.2018г. в 8.44ч.