Решение № 46 от 18.05.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Маруся Т. Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20221880100006 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, чрез юрк.

Х. А., като пълномощник на ... Я. Я, против Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул.

„...” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс – 14.04.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 31 от 09.06.2021 г. за сумата от 1982,90 лева - главница по договор за стоков кредит № 483371 от 16.10.2019 г., сумата от 345,09 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 16.10.2020 г., сумата от 179,57 лева – мораторна лихва за периода от 16.11.2019 г. до 26.03.2021 г. и законна лихва върху главницата, считано от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 250,15 лева разноски по делото, от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 50,15 лева заплатена държавна такса.

Вземанията претендирани от ищеца представляват парични задължения, които произтичат от договор за стоков кредит № 483371, сключен на 1

16.10.2019 г. между Д. И. Л. (кредитополучател) и „Банка ДСК” ЕАД (кредитор), като вземането е прехвърлено от страна на банката в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г.

Цената на исковете е 1982,90 лева – главница, 345,09 лева – договорна лихва и 179,57 лева – законна лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендират още и направените разноски.

От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез назначения му от съда особен представител – адв. Д. П.. Предявените искове се оспорват като неоснователни, както по основание, така и по размер. Твърди се, че ответникът не е уведомен за прехвърлянето на вземанията, поради което същото не е породило действие за третите лица и за длъжника.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

На 16.10.2019 г. в гр. София е сключен договор за стоков кредит, по силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставило на ответника сумата от 1982 лева : за закупуване на преносим компютър и съдомиялна машина + еднократна застрахователна премия. По делото са приложени две фактури, дубликат, които са подписани от ответника и доказват покупката на стоките/услугата. Парите е следвало да бъдат върнати на 12 месечни вноски, подробно индивидуализирани по размер/срок в погасителния план към договора, като общия размер на задължението е 2233,66 лева. Вноските включват в себе си главница и лихви, единадесет от тях са в размер на 186,26 лева, а дванадесетата е в размер на 184,80 лева. Л. не е извършвал плащания по договора, като на 22.07.2020 г. вземанията са прехвърлени на ищеца.

Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни. Тежестта за доказване на направени плащания е на ответника, като доказателства в тази насока липсват. Н а основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на сумите съответства на претендираното.

Вземането по договора за кредит е прехвърлено от страна на „Банка ДСК” ЕАД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, е правоприемник на горепосоченото еднолично дружество с ограничена отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по настоящото дело уведомяването е станало при връчване на преписа от исковата молба и приложеното към нея уведомително писмо. По принцип длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на 2 овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани. Съображенията са следните :

Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията за главница и лихви, както и размера им . Няма пречка кредиторът да прехвърли вземането, като то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника з а прехвърлянето, което по настоящото дело е станало при връчването на преписа от исковата молба на ответника, чрез особения представител. За падежиралите вноски до датата на заявлението по чл. 410 ГПК не е необходимо съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да плати. Последната вноска е следвало да се внесе на 16.10.2020 г., а заявлението е подадено в Софийски районен съд на 14.04.2021 г., следователно целият кредит е изискуем. Годишният процент на разходите (ГПР) по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), като претендираните главница и лихви, съответстват на дължимите. След като процесният договор за стоков кредит е с характер на потребителски договор, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП, включително нормите, уреждащи неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребителите и тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП. Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, но по настоящото дело не се установиха такива. Следователно са налице всички материални предпоставки, които обуславят основателността на предявените искове.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – за държавна такса, за възнаграждение на особен представител и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя последното на 250 лева. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които са в общ размер на 250,15 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул.

„...” № , ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление в гр.

3

София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от .....Я. Я., сумата от 1982,90 лева – непогасена главница по договор за стоков кредит № 483371, сключен на 16.10.2019 г. между Д. И. Л. (кредитополучател) и „Банка ДСК” ЕАД (кредитор), като вземането е прехвърлено от страна на банката в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., заедно със законна лихва върху непогасената главница, считано от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 345,09 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 16.10.2020 г. и сумата от 179,57 лева – мораторна лихва за периода от 16.11.2019 г. до 26.03.2021 г.

Осъжда Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН ********** , да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от ..... Я. Я., сумата от 629,17 лева – направени разноски за държавна такса, за възнаграждение на особен представител и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 6/2022 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН ********** , да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от ... Я. Я., сумата от 250,15 лева – направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4