Решение № 255 от 07.11.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. ц, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ц, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100712 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по чл.79,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с разпореждане на заповеден съд,постановено по ч.гр.дело №ц/2025г по описа на РС-ц.

Излага ,че на 08.03.2020г. ответникът Д. М. Л. е сключил договор за потребителски кредит №4д със „Сити кеш“-ООД,по силата на който е получил сумата от 1000 лева,срещу съгласие да я върне на 6 вноски по 305 лева,в срок до 08.09.2020г.Уговорен били фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%,както и годишен процент на разходите в размер на 47.71 %.

Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.

С договор за продажба на вземане/цесия/ от 13.01.2022г. Сити Кеш е прехвърлило своите вземания на цесионера АПС Бета България ЕООД,като вземането е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

Длъжникът е уведомен за цесиятана посочен от него настоящ адрес както и чрез СМС,но ако съдът приема,че не е извършено надлежно уведомяване,то да се счита,че същото е връчено на ответника с исковата молба.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 1511.32 лева,от 1 които: -Главница в размер на 1000.00 лева.-Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 51.42 лева за периода от 08.03.2020г до 08.09.2020г., -законна лихва за забава върху главницата в размер на 305.40 лева за периода от 08.09.2020г до датата на подаване на заявлението, сумата от 290.92 лева ..представляваща неплатени дължими такси ,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,събирани от „Сити кеш“-ООД,сумата от 101.40 лева .дължима неустойка .съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и заплащане.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,същият не се явява и на проведеното открито съдебно заседание по делото.

С протоколно определение съдът е отхвърлил искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,като е приел,че не са налице предпоставките на чл.239 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. №ц/2025г. по описа на РС-ц.съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен неподписан от страните.респ. кредитополучателя договор за паричен заем Кредирект №4д за който се твърди, че е сключен на дата 08.03.2020г., като за страни са посочени-"Сити кеш" ООД. като кредитор/заемодател. и Д. М. Л. от град ц.Лов.обл.. като кредитополучател/заемополучател.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1000.00 лв.. която сума да бъде върната от кредитополучателя на 6 броя месечни погасителни вноски, ,от които две вноски по 33.38 лева и 4 вноски по 271.20 лева, като в същата е включена съответен размер от главница,лихва и неустойка .

Посочено е в договора. че падежната дата на първата погасителна вноска е 08.04.2020г., а последната на 08.09.2020 година.

Договорът е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %. както и годишен процент на разходите в размер на 47.71 %. Обща сума за плащане 1151.56 лева,а вноските с неустойките-общо 1790.00 лева.

В чл.6.1 от договора е предвидено .че заемателят се задължавал в срок от три дни считано от усвояване на заема да представи обезпечения по начин и ред отговарящ на условията в чл.33 ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение дължи неустойка в размер на 678.44 лева.

Видно от представените ОУ на "Сити кеш"ООД /л.19 и сл. / . в чл.33 ал.1 от ОУ е предвидено .че страните могат да уговорят някое от обезпеченията . а именно :

1.Поръчителство на едно или две физически лица . които да отговарят кумулативно на следните условия на следните условия : да имат осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на МРЗ, за страната , а при двама поръчители размера на осигурителния доход да е в размер за всеки от тях мин. 4 пъти МРЗ за страната , да не са поръчители по др. договори за заем сключени със заемодателя , не са заематели по сключени др.договори за заем , не са 2 заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя , нямат кредити към банки или финансови институции със класификация различна от „Редовен“, както по активни така и по непогасени задължения, съгласно справочника на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя или др. документ съответстващ на размера на получавания от тях доход .

2.Предоставяне на банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от 6 м. от сключване на заема до изтичане на 6 м. след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаващ задължението в размер на два пъти общата сума за изплащане по договора за заем включваща договорената главница и лихва.

По делото не е представен стандартния европейски формуляр и документи към него.

За доказване факта на плащане на заетата сума от заемодателя е приложено генериран документ от системата ePay.bg,но не е установено по безспорен начин в производството реалното получаване на сумата от ответника.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по процесния договор.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно отношение относно прехвърленото вземане.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „СИТИ КЕШ “ ООД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика 3 и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи - договор за паричен заем с твърдения,че е сключен на 08.03.2020г. и общи условия към него, но не е представен самият стандартния европейски формуляр , а само извлечение .

По делото е приложен Договор за предоставяне на кредит от разстояние, който не е подписан от кредитополучателя. Неподписаният документ, не може да се противопостави на ответника, като същият може да бъде ценен като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с доказателствена сила. Ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние. Разпечатката от лог файлове по никакъв начин не установява наличието на съгласие от ответника за сключване на заемен договор, което волеизявление да е удостоверено посредством електронен подпис, съгласно твърденията на ищеца.

Представения на хартиен носител процесен договор не е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 183 и чл. 184 ГПК. Предвид на това не се установи по делото ответникът да се е регистрирал в сайта на ищеца, да е приел ОУ, да е получил на имейла си преддоговорната информация и др., като по този начин да е завършил сложния фактически състав по сключването на договора за кредит от разстояние.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2017 Г.),

Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.

Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, 4 ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронно изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. Съгласно чл.10 от закона Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му. Видно от чл.11,смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване.

В случая следва да се отбележи, че несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал.

1 от цитирания Закон носител с възможност да бъде възпроизведено, тоест твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и сключеният договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните документи. В случая ищецът е представил възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото от договора за кредит, общите условия , но не е предоставил стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити , както и придружаващите го документи като декларация за обработка на лични данни , декларация за вярност на предоставените услуги ,че са приети ОУ и че е получен СЕФ .