Решение № 59 от 17.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232000500015 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба от КПКОНПИ против Решение №260248 от 07.10.2022 г. постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д.

№2400/20 г., което претенцията на ищеца за отнемане на имущество с цена на иска 228728.14 лв. е отхвърлена. Решението се оспорва като неправилно и необосновано , постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се че не са обсъдени всички събрани доказателства , не са изложени съображения по всички събрани доказателства като се е позовал на документи , оспорени от ищеца , за които е открито и производство по чл.193 от ГПК, без да е налице произнасяне по истинността им с оглед доказателствената сила на същите. Изводите на съда са направени въз основа на доказателства , представени след настъпване на преклузията за това. Цитира се и изложеното на съда че не се обсъждат всички писмени доказателства поотделно , тъй като са взети предвид при изготвяне на съответните експертизи , което жалбоподателят сочи като нарушение на принципа за поотделното обсъждане на доказателствения материал като освен това обсъждането на доказателствата по делото не е в компетенциите на вещите лица по назначените експертизи. На първо място се излагат оплаквания свързани с приетото от съда относно доходите , приходите и източниците на финансиране на проверяваните лица: - неправилно съдът е приел налично 1 начално салдо за ответниците в размер на 54 164.73 лв. – от трудова дейност в Р. Ф. Според Комисията твърдението е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото – банковата информация и СИЕ. Оспорва се приетия приход в размер на 127 674.87 лв. – дарени средства от родителите за сватбата на ответниците. Тежестта на доказване е на ответниците с оглед частния характер на представените документи като съдът не се е произнесъл по въпроса за истинността на същите. Оспорва се и извода на окръжния съд , че апартаментът – собственост на ответниците в гр. Б. ж.к. З. бл. ** ап. ** е закупен изцяло с дарени средства. Прави се анализ на твърденията и събраните в тази насока доказателства.

Оспорва като неправилно отразяването в приход на сума в размер на 302 601.69 лв. за периода 2008 – 2017 г. , за които ответниците твърдят , че са доходи от работа в чужбина – Р. Ф. Развила се е процедура по оспорване на доказателствата , представени в тази насока от ответниците. Страната сочи , че не е налице успешно доказване на твърдените доходи – няма писмени документи от официални органи в РФ , които да установяват съответните доходи на ответниците.

Според въззивника представените от ответниците доказателства в тази насока следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. На следващо място – оспорва се отразяването в приходната част на сумата от 750 лв. – като доход от работа в България въз основа на кредитиране на СИЕ по делото / от обща сума на доходи 4 705 лв./ Оспорва се и включването в приходната част за периода сумата в размер на 101 399.01 лв. , за която сума ответниците твърдят че са доходи от наеми в Р. Ф. Според въззивника съдът не е обсъдил доказателствения материал по делото в неговата цялост и единствено е кредитирал свидетелските показания на св. Б. Въззивникът сочи , че ответниците отново не са провели успешно доказване по откритото производство по оспорване на представените от тях частни писмени документи по чл.193 от ГПК , както и счита , че съдът не се е произнесъл по истинността на представените от ответниците частни документи. Не е ангажирана и графологична експертиза за опровергаване на оспорването от ищеца. Според въззивника страната не е провела успешно доказване , че е получила твърдените доходи от наеми. Поради това в цялост въззивникът оспорва приетото от окръжния съд , че в приходната част за проверявания период следва да бъдат включени посочените средства / доходи , приходи и източници на финансиране/ - възлизащи общо на 612 273.41 лв.

По отношение на обичайните и извънредни разходи окръжният съд сочи въззивникът е кредитирал изцяло СИЕ като според въззивникът този вариант е изготвен от ответната страна. На първо място – според въззивника неправилно в разходната част са отразени средствата за издръжка на ответниците в България като е прието , че при пребиваване в Р. Ф. ответниците са живели в едно домакинство с родителите на ответницата М. К.

Отново според въззивникът не са обсъдени доказателствата по делото в тази насока. Според СИЕ разходите за престоя на ответниците в Р. Ф. за периода 25.10.2008 – м.юни 2017 г. възлиза общо на 137 253.32 лв. Същевременно за 2 издръжка в Р Б по данни на НСИ за периода от 2008 – 2019 е определена сумата от 48 526.55 лв. Сочи се , че нито в ОИМ, нито в първото по делото заседание не е правено възражение , че ответниците при престоя си в РФ са били на разноски на родителите на ответницата. Няма и събрани доказателства в тази насока. Страната се противопоставя на възприетото становище по СИЕ, според което в извънредните и обичайни разходи са включени само единствено разходите за престой в РБ за 2008 – 2009 г в размер на 57 592.95 лв. Въззивникът се позовава на четири извършени проверки като последната от които сочи , че разходите за периода от 07.06.2009 - до 07.06.2019 г. са в размер на 173 370.95 лв., в които са включмени разходите по данни на НСИ и РОССТАТ – Федерална служба за държавна статистика на Русия общо в размер на 164 304.55 лв. , от които 42 854.65 лв. по данни на НСИ и 121 449.90 лв. по данни на РОССТАТ.

По - нататък се излагат доводи относно нетния доход. Окръжният съд е кредитирал в тази насока изцяло СИЕ , според която се сочи размер от 554 376.18 лв., но въззивникът сочи , че е допусната изчислителна грешка и при тази методика размерът е 555 331.91 лв. Този извод на съда обаче се оспорва като неправилен и необоснован. Според страната като се позовава на последната практика на ВКС – Решение №29 от 12.04.2021 г. по гр.д.

№1021/19 г. по описа на ВКС – 3-то ГО се сочи , че при тълкуването на понятието „имущество“ следва да се има предвид стойността на всички активи , придобити през проверявания период, а не „незаконно придобитотто имущество“ или „незаконно придобито налично имущество“.

На следващо място при установяване на несъответствието е от значение и правилното определяне стойността на имуществото : страната се позовава в тази насока на разпоредбата на чл.148 от ЗПКОНПИ – че имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване в изброените видове - по пазарна стойност, по курса на БНБ. От своя страна практиката на ВКС по отношение възприемане пазарните стойности на недвижимото и движимото имущество в тази насока е константна и непротиворечива като се позовава на конкретни съдебни актове – Решение №89/29.01.2010 г. по гр.д.№717/09 г. на Трето ГО на ВКС, Решение №53/19.02.2013 г. по гр.д.№1324/12 г. на Четвърто ГО и др. На първо място – неправилно според въззивника – КПКОНПИ в имуществото е включена сумата от 120 000 лв. / цена на имота към момента на внасяне на ИМ в съда/– като пазарна стойност на процесния недвижим имот – апартамент. Съдът се е позовал на експертизата на в.л. Д. , което не е добре обосновано , непълно и неясно като е оспорено от Комисията. Впоследствие е изготвена нова експертиза – от в.л. Стоянова , според която пазарната цена на този имот към момента на предявяване на ИМ възлиза на 182 056.47 лв. Според въззивника експертизата на това вещо лице е пълна , точна и обективна и са налице основания да се кредитира. Оспорва се като неправилен извода на съда , че пазарната стойност на апартамента към датата на придобиването му не следва да се третира като разход за закупуването му , тъй като същият е 3 закупен изцяло с дарени средства. Поради това Комисията сочи , че в имуществената част на анализа следва да бъде отразена пазарната цена на апартамента към датата на придобиването му в размер на 92 702.43 лв.

Оспорва се включването в имуществената част на сумата от 20 000 лв. от страна на съда като пазарна стойност на лек автомобил „ Нисан“ – към датата на предявяване на иска. Съдът е приел, че пазарната оценка на този автомобил към 2011 г. – датата на придобиването му е релевантна само при определяне разходите за закупуването на автомобила , доколкото се установява че имат законен произход – от дарение и трудови доходи. В тзи смисъл въззивникът оспорва как съдът е определил стойността на автомобила на 20 000 лв. към датата на предявяване на иска , след като в.л. в САТЕ е дало друга стойност – 17 000 лв. Освен това – се сочи , че произходът на средствата няма отношение към определяне размера на несъответствието и стойността на даден актив към датата на придобиването му , а и ответниците не са провели успешно доказване произхода на средствата за придобиване на процесното МПС с оглед доходите на лицата и твърдяното дарение. Според САТЕ на в-л. Д. пазарната стойност на лекия автомобил "Нисан" е в размер на 65 000 лв. и така посочената пазарна цена е отразена в имуществената част на анализа по заключението на СИЕ за 2011 г. Пазарната му стойност към момента на предявяването на иска е в размер на 17 000 лв. В производството пред Комисията и подадената декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ проверяваното лице е декларирало че стойността на автомобила към датата на придобиване е 61 300 лв. като е посочен източник – дарение и трудови доходи. Поради това страната претендира заключението на в.л. Добрев да се кредитира и в имуществената част на анализа да се отрази пазарната стойност на МПС-то към датата на придобиването му - 65 000 лв. , какъвто вариант на заключението е изготвен по въпроси на ищеца.

На следващо място – оспорва се като неправилно отразяването от страна на съда в имуществената част на сумата в размер на 3 910.20 лв. – налична сума по банкови сметки в страната и в РФ. Съдът не е зачел извършените от проверяваните лица, както и от трети лица по техни сметки вноски и погасителни такива през проверявания период с мотивите , че тези суми само са преминали през имуществото на ответниците и не са в тяхно притежание.

Страната защитава тезата , че парите вкл. и тези по банковите сметки са имущество по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и като такова следва да намери отражение при формирането на несъответствието , независимо дали същите са налични или не в края на проверявания период. Според страната съдът неправилно и необосновано не ги включва в имуществената част на анализа и това е в разрез със закона. Зачитайки това вноските по банкови сметки и получени суми от трети лица ще възлизат на 16 794 лв. В тази насока се цитира Решение №29 от 12.04.2021 по гр.д.№1021/19 г. на ВКС. По делото не се доказа законния характер на постъпилите по сметките на ответниците суми вкл. и тези от трети лица поради което същите се явяват незаконни. В тази насока според въззивникът съдът неправилно се е 4 ограничил да приеме , че внесените и постъпили суми по банковите сметки не са имущество. Това изключване на неналичните парични средства според въззивника води до абсурдната възможност лицата придобили имущество, за което не са налице законни източници да санират този порок. При определяне размера на несъответствието преминалите парични суми , които са били имущество към даден момент и ответниците са се облагодетелствали от тях следва категорично да бъдат включени. Това следва от императивната разпоредба на чл.141 от ЗПКОНПИ / чл.62 от ЗОПДНПИ/ - на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество през проверявания период – без да се прави разграничение това имущество налично ли е или неналично в патримониума на проверяваните.От това следва , че на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства които липсват по банковите сметки към края на проверявания период. Парите са движими вещи и се включват като такива в понятието „имущество“ като няма основание да бъдат третирани поразличен начин с останалите вещи и по отношение на тях да не важи правилото на чл.142 от ЗПКОНПИ. Според въззивника становището , че не може да се отнеме нещо , което го няма не намира опора в закона с оглед изричната разпоредба на чл.142 и чл.151 от ЗПКОНПИ. В тази насока са цитирани съдебни актове на Апелативен съд – Варна, Решение №29/12.04.2021 по гр.д.№1021/2019 г. Според страната невключването на въпросните суми води до изкривяване на крайния резултат за проверявания период.

Разпечатката съдържа 20 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a26d31bc-b5e5-47d1-8708-3ea3ca4c6348