Решение № 280 от 04.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Ихтиман, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20251840100545 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от П. П.

- изпълнителен директор и М. Ц. – председател на УС, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против Р. Г. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, да бъде признато за установено спрямо ответника на основание чл. 422 ГПК, че дължи на ищеца следните суми:

3899,27 лева - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането;

422,82 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 30.04.2024 г., 81,08 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и

15,40 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 16.12.2024 г.; за които суми е издадена Заповед № 117/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 198/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение и държавна такса в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в град ********, ж.к. „********“, бл.

********, вх. ********, ет. ********, ап. ********. Поддържа се, че съгласно чл.

150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ), които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Твърди се, че според ОУ заплащането на топлинната енергия се извършва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършвала от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа се, че ответникът е ползвал топлинна енергия през процесния период, изготвени са изравнителни сметки и ответникът не е заплатил дължимите суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искови претенции. Възразява, че не е единствен собственик и единствен ползвател на доставената в имота топлинна енергия за процесния период, поради което искът е неоснователен съобразно частта от имота, която е собственост на Д. К. и А. К.. Ответникът прави възражение за прихващане с насрещни вземания спрямо ищеца общо за сумата от 980 лева. Ответникът моли да бъдат оставени без уважение исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, тъй като ответникът не оспорва количеството и цената на доставената в имота в процесния период топлинна енергия.

По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано като трето лице - помагач дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот - „Техем сървисис“ ЕООД, което с писмена молба изразява становище за основателност на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. В писмено становище моли исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, а именно че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника в качеството на потребител да заплаща стойността й, 2 да разпределя енергията в сградата срещу възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ във вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, поради което и за ответницата да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните вземания, както и че техният размер възлиза на спорната сума.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на лихвата възлиза именно на спорната сума.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже положителния факт на плащането на процесните суми.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) - чл.

106а, вр. § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и съгласно чл. 150 и 153 от Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда - етажна собственост и присъединяването на сграда - етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.

2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на 3 сградата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2 от 2017 г. на ВКС: „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорното основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба за топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Ответницата не спори, а и съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период между ответницата и „Топлофикация София“ ЕАД е сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

В тази насока е Нотариален акт № ********, том ********, нот. дело № ******** от ********г. на I - ви нотариус при Софийски районен съд за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ (л. 18-19 от делото) и от удостоверения от „ГИС – София“ ЕООД (л. 22-23 от делото), от които се установява, че ответницата е била собственик на процесния недвижим имот. От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване № ********, том ********, рег. № ********, дело № 322/2002 г., нотариус В. В., район на действие СРС, вписана под № ******** в НК, се установява, че ответницата е дарила на своя брат П. Г. И. своята 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, а Е. Г. И., майка на ответницата и на П. Г. И., дарява на последния своите 4/6 идеални части от недвижимия имот като си запазва лично за себе си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. От приетата по делото молба – декларация (л. 20-21 от делото) от Р.

Г. И. за откриване на партида по отношение на процесния недвижим имот се установява, че е налице сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот между ответницата и ищцовото дружество. Горното обстоятелство се подкрепя и от приетите и неоспорени по делото писмени доказателства, представени от третото лице - помагач на страната на ищеца – индивидуални справки за отопление и топла вода, адресирани до клиент Р. Г. И., документи за главен отчет за аб. № 4000296346, носещи подписа на посочения клиент.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. За горното обстоятелство свидетелстват приети по делото писмени доказателства: От договор № ******** от ******** г. се установява, че Общо събрание на етажната собственост на сграда с адрес: гр. ********, ж.к. „********“, бл. ********, вх.

4

********, в който се намира процесният имот чрез пълномощник, по силата на Протокол на ОСЕС от 22.07.2002 г., е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация София“ АД. От представените от третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД писмени доказателства се установява, че абонатният номер на имота ********, като името на титуляра е Р. Г. И.

Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот или сключен договор между облигационния ползвател на имота и дружеството, доставчик на топлинна енергия, какъвто е настоящият случай, следователно за процесния период 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е съществувало облигационно отношение между ответницата и ищеца. Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответницата фактически е ползвала имота.

С доклада по делото съдът обяви на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата относно:

- количеството и цената на доставената от ищеца на ответника топлинна енергия за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабдения имот, находящ се в град ********, ж.к. „********“, бл. ********, вх. ********, ет.

********, ап. ********;

- че ищецът е изпълнил своите задължения по договора за продажба на топлинна енергия и