Решение № 187 от 04.12.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Свищов, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100339 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищцата Д. Г. Т. от гр. Свищов твърди, че със заповед за изпълнение № 45 от 27.01.2010 год. по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д.№ ******* год. по описа на Районен съд - Свищов, и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 28.01.2010г. съдът я осъдил да заплати на „Р. /Б./" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., ул. „Г." № 18-20, представляван от А.В.А. изпълнителен директор и М.Т.П. - прокурист сумата от 1 000 (хиляда) лева просрочена главница; наказателна лихва за просрочие в размер на 307,25 (триста и седем лева и двадесет и пет стотинки) лева за периода от 06.01.2009 г. до 25.01.2010 г., включително и законна лихва върху главницата считано от 26.01.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 126.15 (сто двадесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева - разноски по делото.

Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 28.01.2010 год. било образувано изпълнително дело № ****** год. по описа на Частен съдебен изпълнител Д. К., с per. № ***, с район на действие Окръжен съд, гр. Велико Търново, по което тя била длъжник, а взискател- „Р. /Б./" ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр. С., район М., ж.к. „М." 4, ул. „Б.П. С." № 1, бл. 15, вх.

А, ет. 4. По същото изпълнително дело и била връчена и покана за доброволно изпълнение на 13.05.2010г. Ищцата твърди, че била подадена молба по изпълнителното делото от „Е.М." ЕООД, с ЕИК ********* с която се уведомявала ЧСИ Д. К., че бил сключен договор за цесия между взискателя „Р.

/Б./" ЕАД, в качеството си на цедент и „Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр. С., район М., ж.к. „М." 4, ул. „Б.П. С." № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, в качеството си на цесионер, съгласно който „Е.М.” ЕООД е придобило вземанията по изпълнителен лист от 28.01.2010 год., изд. по ч.гр.д. № ******* год. по описа на Районен съд - Свищов с длъжник Д. Г. Т., с ЕГН **********.

1

Сочи, че с постановление на ЧСИ Д. К. изпълнителното производство по изп. дело № ****** год. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че постановлението е влязло в законна сила на 22.11.2018 год. Твърди, че през м. март 2025 год. била подадена молба до ЧСИ Д. К., ведно с приложен изпълнителен лист от 28.01.2010 год. от „Е.М." ЕООД, с ЕИК ********* гр. С. за образуване на ново изпълнително производство срещу Д.

Г. Т. по перемирано при същото ЧСИ изпълнително дело № ****** год., въз основа на която било образувано е изп. дело № 112/2025 год. по описа на ЧСИ Д. К., с per. ***, с район на действие Окръжен съд, гр. Велико Търново. По делото й била връчена покана за доброволно изпълнение с която била уведомена, че й е наложен запор на банковата сметка в „И.“ АД. Ищцата навежда твърдение, че не дължи описаните суми, тъй като била настъпила предвидената по закон погасителна давност. Посочва, че съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземанията за лихви била предвидена кратка тригодишна давност в разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. „в" от ЗЗД. Твърди, че от 22.11.2018 год. (датата на прекратяване на изпълнително дело № ****** год.) до м. март 2025 год. (датата на образуване на изпълнително дело № 112/2025 год.) нямало извършени действия по принудително изпълнение, поради което в резултат на бездействието на ответника вземанията му по изпълнителен лист от 28.01.2010 год. били погасени по давност. Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че Д. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Свищов, ул. „С.Б." № 6, вх. Г, ет. 6, ап. 17 не дължи на „Е.М.” ЕООД с ЕИК 131001375 признатите с Изпълнителен лист от 28.01.2010 издаден от Свищовски районен съд по ч.гр. д. № *******г. вземания: 1000 (хиляда) лева - просрочена главница; наказателна лихва за просрочие в размер на 307.25 (триста и седем лева и двадесет и пет стотинки) лева за периода от 06.01.2009 г. до 25.01.2010 г., включително и законна лихва върху главницата считано от 26.01.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 126.15 (сто двадесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева - разноски по делото. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен. Счита за неоснователно възражението на ответника, че с подаването на молбата от 23.04.2020г. по прекратеното изпълнително дело №******г. по описа на ЧСИ К. е прекъсната погасителната давност, тъй като молбата представлява уведомление, че кредитор по процесното вземане се явява цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба от ответника „Е.М.” ЕООД с ЕИК ********* в който заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвала конкретика на коя дата ищецът счита, че била запознала да тече погасителната давност и съответно на коя дата счита, че била преклудирана възможността за принудително изпълнение. Навежда възражение за местна подсъдност, с доводи, че в производството по предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК била неприложима разпоредбата на чл. 113 ГПК за местна подсъдност по настоящ адрес на ищеца. Счита, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 2

ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва вземането поради изтекла след силата на пресъдено нещо погасителна давност. Именно поради това, счита, че за подведомствеността и подсъдността на иск по чл. 439 ГПК следва да намерят приложение общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 113 ГПК.

Моли за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Софийски районен съд. По основателността на иска излага, че същият е изцяло неоснователен. Признава, че на 15.04.2008г. бил сключен договор за издаване и ползване на кредитна карта между Д. Г. Т. /кредитополучател/, от една страна, и „Р. Б." ЕАД /кредитор с универсален правоприемник „О.б.б" АД/, от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните възникнало валидно облигационно правоотношение. Впоследствие „Е.М.” ЕООД е придобило процесното вземане от цедента „Р. Б." ЕАД съгласно сключен договор за цесия от 25.04.2012 г. и считано от тази дата кредитор по задължението е именно ответното дружество. По отношение наведеното твърдение за погасено по давност задължение, взема становище, че същото е неоснователно, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл било Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГК./. На длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по образуваното първоначално изпълнително дело № ****** г. по описа на ЧСИ Д. Ж. К. на 13.05.2010 г., като заповедта била влязла в сила поради неподаване на възражение в законоустановения срок.

Счита, че с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следвало да се прилага 5-годишната погасителна давност. Поддържа, че съгласно трайната установена съдебна практика /Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд/ погасителната давност не тече, докато траел изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС. С оглед на това, че образуваното изпълнително дело № ****** г. по описа на ЧСИ Д. Ж. К. е било висящо към момента на постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следвало, че 5-годишната погасителна давност на вземянията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист била започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Счита, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на погасителната давност, като цитира практика в тази насока. Излага, че дори да се установи, че в даден момент по образуваното първоначално изпълнително дело № ****** г. по описа на ЧСИ Д. Ж. К. била настъпила перемпция, същата е без правно значение за прекъсване на давността. Твърди, че с последната депозирана молба от 23.04.2020 г., която погасителната давност била прекъсната, поради което към датата на депозиране на молба за образуване на ново изпълнително 3 дело по процесния изпълнителен лист - 20.02.2025г., не е била преклудирана възможността за принудително изпълнение. Признава, че молбата за образуване не прекъсвала давността, но константната съдебна практика приемала, че когато молбата за образуване на изпълнително дело съдържала искане за извършване на изпълнителни действия, каквато била и в настоящия случай с оглед искането в т.5 за налагане запор върху банковата сметка на длъжника, прекъсвала погасителната давност. Посочва също, че в хода на образуваното изпълнително дело № 112/2025 г. по описа на ЧСИ Д. Ж. К. погасителната давност била прекъсната последователно на 21.03.2025 г. с налагането на запор на банкова сметка и на 09.06.2025 г. с налагането на запор на трудово възнаграждение. Посочва, че удължаването на давностните срокове било уредено и със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като в чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спирали да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Искането е да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Прави възражение прекомерност за претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Претендира разноски. В хода по същество не се явява и не се представлява, не взема становище.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от изпълнителния лист от 20.01.2010г., издаден по ч.гр.дело № *******г. по описа на Районен съд - Свищов и приложен по делото, ищцата Д.

Г. Т. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на "Р. /Б./” ЕАД гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., Община С., ул. "Г." № 18-20, представляван от А.В.А.-изпълнителен директор и М.Т.П.-прокурист сумата от 1000,00 лева/хиляда лв./ - просрочена главница ; наказателна лихва за просрочие в размер на 307,25 лева за периода от 06.01.2009 г. до 25.01.2010 г. вкл. и законна лихва върху главницата считано от 26.01.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 126,15 лева разноски по делото.

Видно от изисканото по реда на чл. 192 от ГПК и приложено копие от изпълнително дело № ******г. на ЧСИ Д. К., по молба на „Р. Б." ЕАД от 11.02.2020г. е образувано изп.дело № ******г. на срещу ищцата по издаден изпълнителен лист от 20.01.2020г. по ч.гр.д. № *******г. по описа на Районен съд – Свищов. Посочени са от взискателя „Райфайзебанк Б.“ ЕАД какви изпълнителни способи да бъдат извършени- цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, да бъдат наложени възбрани и запори, и бъде наложена административна мярка по Закона за българските лични документи, в изпълнение на което ЧСИ К. и извършила запитвания към НОИ, НАП, Община Свищов, отдел МДТ, ОДМВР. Изпратено е съобщение на 24.02.2010г. до взискателя, че длъжника по изпълнително дело Д.Т. е управител и едноличен собственик на капитала на фирма ЕТ „Г.“ 2008, Булстат ********* гр. Свищов и ЕТ „С. – Д. П.“ Булстат *********, във връзка с което взискателят е поискал проучване на посочените дружества и 4 налагане възбрани и запори на всяко открито имущество. С покана за доброволно изпълнение длъжникът Д. Т. е била уведомена за образуваното изпълнително дело и даден срок за доброволно изпълнение, която не била редовно връчена, тъй като лицето не открито, видно от разписката от 01.04.2010г. За удовлетворяването на вземането на взискателя, длъжникът е уведомен за наложен запор върху лек автомобил ВАЗ *****, рег. № ВТ **** ВТ, в режима на СИО. С постановление на ЧСИ Д. К. от 2010г. на длъжника Д.