Решение № 300 от 06.10.2017, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

340 06.10.2017 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, граждански състав

На двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Янко Новаков

Членове: -

Секретар: Цветанка Арнаудова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Новаков търговско дело номер 476 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Позитано” № 7, ет. 2, офис 5-6 – адв. Минко Русинов Русинов е предявил иск против ответниците „Микра - 07” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ахтопол 8280, община Царево, ул. „Яна” № 21 и Х.К.Г., с ЕГН **********, адрес: ***, и двамата със съдебен адрес гр. Царево, ул. „Самуил“ № 1 – адв. Мария Балева, за солидарно заплащане на следните суми, дължими по договор за банков кредит - Продукт „Бизнес помещения” № BL19243 от 24.07.2008 г.:

- главница в размер на 236553,68 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 31.10.2016 г. до окончателно изплащане;

- договорна лихва в размер на 129685,51 швейцарски франка, дължима за периода от 21.07.2010г. до 25.10.2016г. (исковата молба препраща към подробна приложена справка, от която е видно, че претендираната сума включва два компонента - възнаградителна лихва в размер на 118308,24 швейцарски франка и санкционна лихва за забава от 11377,27 швейцарски франка;

- договорни такси в размер на 27,23 швейцарски франка, начислени за периода от 21.07.2010г. до 25.10.2016 г.;

- разноски за нотариални такси в размер на 238,80 лева.

Исковата претенция се основава на следните релевантни обстоятелства:

По силата на договор за кредит от 24.07.2008 г. ищецът „Юробанк България” АД предоставил на ответника „Микра -07” ЕООД 232800 швейцарски франка с цел рефинансиране на друг кредит. Сумата е следвало да бъде върната в срок от 20 години на равни месечни вноски съгласно погасителен план. Размерът на годишната възнаградителна лихва се равнявал за първата година на 6,25 %, а за останалото време – на базовия лихвен процент на банката за малки фирми (БЛПМФ) – 6,9 (към момента на сключването на договора), завишен с 0,7 пункта. Уговорено било и обезщетение за просрочие на главницата – санкционна лихва с 10 пункта над възнаградителната. Регламентирана била възможността банката да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем при невнасяне на дължима вноска по главница или лихва.

На 16.10.2008 г. банката цедирала вземанията си в полза на факторинговото дружество „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД. По силата на анекс от 16.11.2009 г. между цесионера и ответниците, ответникът Х.Г. (управител на ответното дружество) встъпил в облигационното правоотношение като солидарен длъжник. С анекс от 31.05.2010 г., сключен между същите страни, задълженията по кредита били преструктурирани чрез капитализиране на изтеклите лихви и начислените такси, комисиони и застрахователни премии. Била формирана обща главница от 230563,77 швейцарски франка, която щяла да бъде връщана съгласно погасителен план.

С договор от 20.12.2012 г. факторинговото дружество цедирало обратно на банката - ищец вземанията по кредита, включително и срещу втория ответник.

С нотариални покани, връчени на ответниците съответно на 22.08.2016 г. и 18.08.2016 г., банката – ищец уведомила ответниците, че поради нередовно обслужване на дълга кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 01.06.2016 г.

Ответниците са оспорили иска. Не са възразили по сключването на договора за кредит и усвояването му от първия ответник. Изразили са становище, че е неясен договореният механизъм за промяна на размера на възнаградителната лихва. Освен това първият ответник не бил подписал първоначалния погасителен план.

И двете страни претендират присъждане на съдебноделоводни разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, че на 24.07.2008 г. между ищеца „Юробанк

България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и ответника „Микра -07” ЕООД е сключен договор за банков кредит в размер на 232800 швейцарски франка с цел рефинансиране на друг кредит (сключен с ПИБ АД) за покупка на недвижим имот (л. 18-23 от делото).

Няма разногласие, че кредитът е усвоен на две части (съгласно уговореното в чл. 2, ал. 2), както следва: на 31.07.2008 г. – 232318,03 шв.франка и на 22.08.2008 г. – 481,97 шв. франка.

Сумата е следвало да бъде върната за срок от 20 години на равни месечни вноски съгласно погасителен план (л.25-27) при годишна възнаградителна лихва от 6,25 %, - за първата година и 7,6% - за остатъчния период. Размерът на лихвата от втората година нататък е обусловен от стойността на базовия лихвен процент на банката за малки фирми (БЛПМФ) – 6,9 % към момента на сключването на договора, увеличен с надбавка от 0,7 пункта.

Предвидено е промяната на лихвата да се прилага, считано от 21 число от съответния месец (падежа на съответния анюитет) и да се разгласява в банковите и салони, а „ако БЛПМФ е включен в тарифата на банката“ – и на интернет сайта й www.postbank.bg – чл. 4, ал. 4 от договора.

Уговорено е и обезщетение за просрочие на главницата – санкционна лихва с 10 пункта над възнаградителната – чл. 5.

В чл. 26, б. „г“ е регламентирана възможността банката да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем при невнасяне на дължима вноска по главница или лихва.

Възраженията, че погасителният план не бил подписан, не са от значение за правилното разрешаване на настоящия търговски спор.

Съставянето на плана има декларативно действие – с него не се внася никаква правна промяна. Съдържанието му е предопределено от условията по договора.

С договор от 16.10.2008 г. (л. 39-43) банката е цедирала вземанията си в полза на контролирано от нея факторингово дружество – „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД. Цесията обхваща и вземания срещу други кредитни длъжници. Вземанията по процесния договор са индивидуализирани чрез препратка в отделно приложение.

Факторинговото дружество не е лицензирана кредитна институция, поради което няма как валидно да договоря промени в кредитното правоотношение. Затова съдът не зачита сключените между това дружество и ответниците две допълнителни споразумения - анекс № 1 от 16.11.2009 г. и анекс № 2 от 31.05.2010 г.

Ето защо лишено от правен ефект се явява извършеното съгласно първия анекс встъпване на ответника Х.Г. в кредитното правоотношение като солидарен длъжник. Не е произвело правно действие и последвалото по силата на втория анекс преструктуриране на дълга чрез капитализиране на изтеклите лихви и начислените до момента разноски - такси, комисиони застрахователни премии (неописани по размер).

С договор от 20.12.2012 г. (л. 63-70) факторинговото дружество цедирало обратно на банката - ищец вземанията по кредита. За тази цесия първият ответник е уведомен по пощата на 17.04.2014 г. с обратна разписка (л. 71,72), а вторият – с нотариална покана, връчена на 12.04.2016г. по реда на чл. 47 и сл. от ГПК.

Изследването на редовността на съобщаването на първата цесия е безпредметно, доколкото липсват предявени възражения за извършени плащания в полза на цесионера, които не са били взети предвид.

С нотариални покани (л. 75 и 80), връчени на ответниците съответно на 22.08.2016 г. и

18.08.2016 г., банката – ищец се е позовала на чл. 26, б. „г“ от договора като е посочила, че поради неплащане, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 01.06.2016 г.

Съдът подчертава, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост е обусловен единствено от материалноправните предпоставки, визирани в договора. Последващото уведомяване на дружеството-кредитополучател (и единствен длъжник) е необходимо само като условие, за да породи действието си внесената от банката едностранна промяна в облигационното правоотношение.

Съдът вече отбеляза, че от значение са условията по първоначалния договор, сключен между банката и първия ответник, а не анексите, по които е договаряло факторинговото дружество.

Ищецът не твърди, че лихвеният процент е променян, освен при действието на първия договор за цесия. По това време обаче банката не е била титуляр на вземанията, поради което не би могла да влияе върху размера им.

Затова съдът дава вяра на допълнителното заключение по изслушаната съдебносчетоводна експертиза, прието на 21.09.2017 г., по което вещото лице, съобразявайки се само с условията на първоначалния договор (при годишен лихвен процент от 6,25 - за първата година и 7,6 - за остатъчния период) и отчитайки всички погасителни плащания, е изчислило поотделно неиздължените суми за редовната главница и възнаградителни лихви (изискуеми ежемесечно), както и неизплатената главница към сочената дата на предсрочна изискуемост – 01.06.2016 г.

Съдът не зачита втория вариант по същото заключение, при който погасителните плащания са отнесени към главницата и възнаградителните лихви по съразмерност – в отклонение на предвиденото и в договора, и в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Така според възприетия от съда първи вариант на допълнителното експертно заключение, прието на 21.09.2017 г., за периода от 21.01.2010 г. до 21.05.2016 г. размерите на ежемесечно изискуемите, но непогасени вноски по главницата са както следва: 323,42 CHF; 462,74 CHF; 465,67 CHF; 468,62 CHF; 471,59 CHF; 474,58 CHF; 477,58 CHF;

480,61 CHF; 483,65 CHF; 486,72 CHF; 489,80 CHF; 492,90 CHF; 496,02 CHF; 499,16

CHF; 502,32 CHF; 505,51 CHF; 508,71 CHF; 511,93 CHF; 515,17 CHF; 518,43 CHF;

521,72 CHF; 525,02 CHF; 528,35 CHF; 531,69 CHF; 535,06 CHF; 538,45 CHF; 541,86

CHF; 545,29 CHF; 548,75 CHF; 552,22 CHF; 555,72 CHF; 559,24 CHF; 562,78 CHF;

566,34 CHF; 569,93 CHF; 573,54 CHF; 577,17 CHF; 580,83 CHF; 584,51 CHF; 580,21

CHF; 591,93 CHF; 595,68 CHF; 599,46 CHF; 603,25 CHF; 607,07 CHF; 610,92 CHF;

614,79 CHF; 618,68 CHF; 622,60 CHF; 626,54 CHF; 630,51 CHF; 634,50 CHF; 638,52

CHF; 642,57 CHF; 646,63 CHF; 650,73 CHF; 654,85 CHF; 659,00 CHF; 653,17 CHF;

667,37 CHF; 671,60 CHF; 675,85 CHF; 680,13 CHF; 684,44 CHF; 688,78 CHF; 693,14

CHF; 697,53 CHF; 701,95 CHF; 706,39 CHF; 710,86 CHF; 715,37 CHF; 719,90 CHF;

724,46 CHF; 729,05 CHF; 733,66 CHF; 738,31 CHF; 742,98 CHF.

Към 01.06.2017 г. общата стойност на изискуемата непогасена редовна главница възлиза на 45296,98 швейцарски франка (CHF).