Решение № 978 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330206571 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Ф. Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Л. срещу Наказателно постановление № 22-1030-006621/20.09.2022 г., издадено от И. М. Г. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят твърди извършването на вмененото му във вина административно нарушение да не е доказано. Счита, че липсват събрани достатъчно доказателства, подкрепящи тезата на наказващия орган. Позовава се на факта на отсъствието на установени очевидци по делото. Твърди още да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на пълно и изчерпателно описание на нарушението и на всички обстоятелства относно пътната обстановка, имащи значение за преценката за вината. Поддържа по този начин съществено да е ограничено правото му на защита. Оспорва и правните изводи на наказващия орган. Позовава се на съдебна практика.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С. Л., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 93497/21.11.2022 г. поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е 1 протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. Ф. Ш., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.10.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 31.10.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 19.08.2022 г. около 22:41 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пещерско шосе“ пред № 156 жалбоподателя А. Ф. Ш. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. ***, когато забелязал пред превозното средство издигнат капак на отводнителна шахта, разположена на пътя. Жалбоподателят задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това настъпил удар в предната му част с капака на шахтата. В резултат от това съприкосновение по лекия автомобил „БМВ“ с рег. № *** били причинени щетите, а автомобилно масло се разляло по пътната настилка и самата шахта. При удара се чул и шум, който бил дочут от преминаващия наблизо свид. Д. Ф. М., който се насочил към мястото на произшествието. Междувременно жалбоподателят подал сигнал за случилото се на ЕЕН: 112.

По подадения сигнал на място пристигнал свид. Б. И. Л. – *** в ***. След като огледал обстановката, направил снимки и разговарял с жалбоподателя, свид. Л. попълнил протокол за ПТП с бл. № 859129. На място свид. Л. съставил и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.

№ 699472 от 19.08.2022 г. срещу жалбоподателя Ш., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б. И. Л. и Д. Ф. М.. От тях се установява на първо място, че и двамата свидетели не са очевидци на процесното деяние. Свидетелят Л. изяснява още мястото на настъпилото произшествие, както и че колегата му, с когото е бил назначен като ***, е проверил дали моментът на настъпилото ПТП е записан от охранителни камери в намиращите се наблизо търговски обекти като бензиностанция „Еко“, при което да не са установени годни записи. От показанията на свид.

Л. се изяснява и че към момента на пристигането на полицейските служители жалбоподателят е бил сам в лекия автомобил и се е представил за негов водач. Показанията на този свидетел са източник на доказателствена информация още за състоянието на пътната настилка около самата шахта, като свидетелят изяснява, че е наблюдавал пропадане на асфалта около капака на шахтата, а по нея е забелязал следи от масло, за които сочи да са оставени при съприкосновението й с предната част на автомобила на жалбоподателя. От показанията на свид. М. се изяснява, че той е чул удара от настъпилото произшествие, но не го е видял. Установява се, че това се е случило в тъмната част на денонощието. Свидетелят М. също има преки възприятия от положението на интересуващия делото капак на шахта към датата на деянието, като посочва, че той е бил повдигнат и стоящ по-високо от нивото на останалата част от пътната настилка. Свидетелят М. също потвърждава в показанията си да е видял следите от масло, както и присъствието на свид. Л. на местопроизшествието. Не се установява свид. М. да се е познавал с жалбоподателя преди деянието или между тях да съществуват близки отношения, които да могат да повлияят върху достоверността на показанията му. Съдът намира, че при разпита си всеки от двамата свидетели възпроизвежда обстоятелствата така, както ги е възприел.

Между твърденията им не се установяват съществени противоречия.

Показанията им са достатъчно подробни и конкретни, за да бъде несъмнено доказано, че всеки от двамата свидетели е присъствал на местопроизшествието в определен момент и е формирал свои възприятия. По тези съображения настоящият състав ползва с доверие показанията и на двамата свидетели, като досежно изявлението на свид. Л., че не е виждал свид. М. на местопроизшествието същото се обяснява с липсата на дотолкова подробен спомен за случая, както и обстоятелството, че последният свидетел е бил само наблюдател, но не и участник в извършваните действия от полицейските служители, без това да разколебава доказателствената стойност на показанията в останалата им част.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя А. Ф. Ш. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № ***, валидно до *** и с налични 39 контролни точки.

3

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните раБ. се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на посочените в наказателното постановление време и място – на 19.08.2022 г. в 22:41 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пещерско шосе“ пред № 156, жалбоподателят А. Ф. Ш. е управлявал моторно превозно средство, а именно собствения си лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***. Доказва се и че в процеса на движение на това превозно средство е настъпило събитие, предизвикало причиняването на материални щети по автомобила.

Следователно от правна страна това събитие се квалифицира като пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. То включва поведението на жалбоподателя Ш., който като водач е преминал през отводнителна шахта, намираща се на платното за движение, но която поради пропадане на асфалтовото покритие около нея се е намирала над нивото на пътната настилка, както и настъпил удар с причинени материални щети по автомобила при преминаването през капака на шахтата.

От протокола за ПТП и представената фактура се доказва, че в пряка причинно-следствена връзка с това деяние са настъпили материални щети по превозното средство, което е участвало в произшествието. Предвид така доказаните последици съдът приема, че описаното събитие при движението на процесния лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** представлява ПТП по смисъла на закона, а в обективната действителност е настъпил съставомерен резултат.

Въпреки това съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е виновно извършено деяние.

По въпросите на вината в административнонаказателния процес се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго – така чл. 11 от ЗАНН. В конкретния случай вмененото в отговорност на жалбоподателя деяние не е умишлено извършено. По делото не са събрани такива доказателства и не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че жалбоподателят съзнателно и целенасочено е причинил пътнотранспортното произшествие, както и че във волево отношение той е 4 искал или се е съгласявал с настъпилия резултат, от който той също е търпял преки вреди. Начинът, по който е описано деянието в АУАН и в наказателното постановление, изначално определя, че на жалбоподателя се вменява отговорност за непредпазливо поведение – такова, при което не е предвиждал настъпването на съставомерния резултат, но наказващият орган приема, че той е могъл и е бил длъжен да го стори, като предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост, съобразена със състоянието на пътя. В рамките на настоящото съдебно производство, което е образувано по въззивна жалба на водача Ш., съдът не би могъл да отегчава положението му, като за пръв път преминава към по-тежка форма на вината.

Основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали деянието на жалбоподателя е виновно извършено и поточно дали след като Ш. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той е могъл и е бил длъжен да го стори. В тази връзка правилно в наказателното постановление е определено препятствието, което е създало нетипичната пътна ситуация, изискваща реакция на водача за предотвратяване на ПТП, а именно повдигнатата над нивото на пътната настилка шахта. Деянието на жалбоподателя Ш. е квалифицирано за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В съдебната практика трайно и последователно е проведено разграничение между двете отделни задължения за водачите, които са уредени в изр. 1-во и изр. 2-ро на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. И двете хипотези визират движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, както и несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Задължението по чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП е за съобразяване на скоростта с всички предвидими фактори, които изначално представляват опасност за движението. Това е опасност, за която водачите са информирани отнапред – например защото тя е сигнализирана с пътен знак или защото следва от естествения ход на природни явления и процеси (например мокра пътна настилка при дъжд, намалена видимост при движение в мъгла). При този вид опасности водачите са отнапред уведомени за проявлението на съответния фактор, който влияе върху пътната обстановка, поради което в тяхна тежест е да изберат такава скорост на движение, която освен разрешена да е и съобразена с конкретната ситуация, за да могат да намалят и при необходимост да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С изр. 2-ро на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е нормативно уредено задължението към поведението на водача в случаите на внезапно възникнала опасност за движението. На тази плоскост може условно да се проведе разграничението на предвидими и непредвидими опасности в процеса на движение на МПС и различните задължения за водачите при тях.