Определение № 583 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002103892 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екон 91“ООД срещу решение №.233/22.05.25 по г.д.№.296/25 на ОС Русе в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.1816/30.1.24. по г.д.№.1309/24 на РС Русе, касаторът е осъден да плати на основание чл.200 КТ 24028,21лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 10.06.22 трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и 4975,86лв. лихви за периода от настъпване на увреждането 10.06.22 до 7.03.24, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна С. П. Т. оспорва жалбата; претендира разноски при условията на чл.38 ЗА.

Третото лице помагач ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

1

С обжалваното решение е прието, че през периода 2.10.14-31.07.23; страните са били обвързани от трудово правоотношение; на 10.06.22 /към която дата С.Т. е работила като “оператор каучуково производство“/ е настъпила злополука, призната за трудова /разп.№.62/23.06.22 на ТП на НОИ Русе/, вследствие на която ищцата е била нетрудоспособна за времето 10.06.223.06.23; на 11.10.23г. тя е предявила претенция за заплащане на направените поради претърпяното увреждане разходи по лечението й /прегледи, лекарства, операция, имплант, транспортни разходи/ на стойност 2181,18лв. /за които приложила разходни документи/ към ответното дружество, а на 17.11.23 то поискало от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ изплащане на обезщетение в горепосочения размер по полица №.3402210600000012 „Отговорност на работодателя“. На 14.12.23 по образуваната щета /№.340221222300002 от 2023/ между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, „Екон 91“ООД и С. Т. е била подписана спогодба, с която е прието за безспорно, че на 10.06.22, през време и по повод на извършваната работа, е настъпило застрахователно събитие, признато за трудова злополука /по време на изпълнение на служебните си задължения С. Т. се подхлъзнала и паднала/, която довела до счупване на горния край на тибията (голям пищял) /закрито/ на ищцата, като застрахователното дружество се задължава да й изплати 2181,18лв.-сума, представляваща крайно и окончателно обезщетение за всички претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, възникнали от това събитие или по повод на него, тя няма никакви неудовлетворени претенции към ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ или към „Eкон 91“ООД за претърпените от нея вреди (неимуществени и свързаните с тях имуществени), безспорно констатирани към момента на подписване на споразумението, вкл. такива за лихва за забава, и на основание чл.108 ЗЗД се отказва от частта от вземането си спрямо тях, основаващо се на претърпените неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, безспорно констатирани към момента на подписване на споразумението и надхвърлящи по размер договореното с него обезщетение, в случай, че такива евентуално съществуват. Няма спор, че сумата 2181,18лв. е била платена по сметка на ищцата.

Въззивната инстанция е обсъдила възражението на С.Т. за нищожност на тристранната спогодба поради нарушаване на добрите нрави и го е намерила за основателно. Посочила е, че принципно споровете за обезщетение по 2 чл.200 КТ между работник и работодател могат да се разрешават доброволно със спогодба, която обвързва страните /естеството на правата не са пречка за такова договаряне/, но тя е договор /чл.365 ЗЗД/ и не може да противоречи на закона, да го заобикаля или да нарушава добрите нрави-което би довело до нищожността й /реш.№.578/19.10.10 по г.д.№.603/09, ІІІ ГО, реш.

№.60156/14.07.21 по г.д.№.3156/20, ІІІ ГО/. В случая спогодбата е сключена по време, когато пострадалата е била силно уязвима - без работа и без доходи и с невъзстановено здраве, като й е било предложено да получи горната сума, ако подпише споразумение, че с нея се обезщетяват всички вреди-имуществени и неимуществени-т.е. предлага й се да получи разходите си за лечение (които се дължат безусловно и за които е представила всички документи), ако се откаже от всякакви претенции за други вреди - имуществени и неимуществени; налице е възползване на работодателя и застрахователя от уязвимото положение на работника /останал без работа, без доходи и с невъзстановено здраве-арг. от реш. №.60156/14.07.21 по г.д.№.3156/20, III ГО, реш.

№.50217/9.11.22 по г.д. №.1201/22, III ГО/ и тази сделка противоречи на добрите нрави. Съдът се е позовал и на решение №.452/25.06.10 по г.д.

№.4277/08, IV ГО, в което се приема, че понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката; тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Посочил е, че доколкото при задължението за обезщетяване на вреди от трудова злополука липсва насрещна престация от страна на работника, то цитираното разрешение следва да се прилага съответно като се сравнява платеното обезщетение с дължимото. При несъмнено доказан размер на имуществените вреди - 2181,18лв, с изплащането на тази сума неимуществените вреди не са обезщетени.

Обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са отделни и независими-първите покриват намаляването на имуществото на работника в резултат на злополуката, а вторите компенсират търпените болки и страдания.

За неимуществените вреди обезщетението в случая е нула-напълно липсва такова. Доколкото в разглежданата хипотеза, съгласно цитираното по-горе решение на ВКС, практически липсва престация, това води до нищожност на спогодбата поради противоречие с добрите нрави. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че настъпването на трудовата злополука с ищцата е 3 установена по несъмнен начин, е заключено, че тя има право на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

За да определи размера му, съдът е съобразил, вкл. на база заключението на съдебно-медицинската експертиза /квалифициращо увреждането на ищцата (многофрагментно счупване на близкия край на дясна голямопищялна кост, ангажираща латералното тибиално плато и наложило метална остеосинтеза; счупване на дясна малкопищялна кост в близкия край колекция от кръв в проксималните мускулни групи на дясна подбедрица) като трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, с провеждано оперативно лечение, лекарствено лечение и физиотерапия, възстановителен период от почти една година, изразени болки (след травмата, по време на манипулациите, при раздвижванията на крайника, констатирани и понастоящем при прегледа поради установени усложнения, дължащи се на вида и характера на счупването), възстановена основната функция на крайника и усложнения (поради вида на счупването със засягане на ставната повърхност на тибиалното плато), изразяващи се в ограничени движения в колянната става и първични дегенеративни промени, които са в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания при злополуката и са за продължителен период, с прогноза, че могат да останат постоянни, а при пренатоварване и преохлаждане се появяват ревматични болки/ и показанията на разпитаните свидетели, че ищцата е търпяла болки и страдания със значителен интензитет и за продължително време. Тя не е била оперирана повече от три дни докато близките й съберат исканата сума за интервенцията; претърпяла е тежка операция с поставяне на импланти; след това в продължение на месеци е била първо неподвижна /на легло, обгрижвана за къпане, обличане, придвижване от нейната майка/, а впоследствие трудноподвижна /с проходилка, патерици/ - което е променила значително начина й на живот /поради физически ограничения спряла да контактува с хората, с които общувала до инцидента, не можела да извършва работа по домакинството/; през целия период е изпитвала болки, засилващи се при застудяване или промяна на времето; била е временно неработоспособна за период от една година, след което се е върнала на работа. При отчитане на вида, интензитета и продължителността на изпитваните болки и страдания е намерено, че размерът на справедливото обезщетение е 25000лв. При приспадане на сумата 971,19лв., за която ищцата признава, че я е получила, и 4 намереното за неоснователно възражение за съпричиняване, за репариране на неимуществените вреди в крайна сметка са присъдени 24028,21лв.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да разглежда и обсъди всички направени възражения от ответника в отговора на исковата молба- конкретно възражението за направен от ищцата в т.4 от спогодбата отказ спрямо застрахователя и спрямо „Екон 91“ООД от право да претендира обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди в по-голям размер от договорения в спогодбата?“ /ТР 1/13, от 9.12.13, ОСГТК/; 2. „Допустимо ли е съдът да обсъжда и да се произнася по възражения на ищеца по повод дадения отговор на исковата молба при положение, че процесуалното му положение е регламентирано в чл.143 ал.2 ГПК, съгласно което той може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника?“; 3. „Допустимо ли е пострадалият при трудова злополука ищец да претендира претърпени от него неимуществени вреди, след като е налице негово писмено изявление за отказ от право да претендира обезщетение над определена сума и при наличие на споразумение, при които страните са уредили последиците за обезщетяване изцяло на имуществените и неимуществените щети от настъпилото увреждане на пострадалото лице?“; 4. „Допустимо ли е съдът да се произнася относно нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна и ако нищожността не произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?“ /ТР 1/16 от 30.01.17, ОСГТК, реш.№.230/12.07.11 по г.д.

№.1907/09, ІV ГО, реш.№.204/4.07.11 по г.д.№.22-/10, ІV ГО, реш.

№.536/17.07.12 по г.д.№.215/ 11, ІV ГО, реш.№.280/12.10.15 по г.д.№.1898/15, ІV ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Съгласно практика на ВКС, в това число цитираната във връзка с първия въпрос, безспорно съдът е длъжен да обсъди доводите и възраженията на страните, които са от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Тя е обсъдила наведените от 5 ответника възражения за недължимост на претендираната сума поради подписаната тристранна спогодба. Намерила ги е, обаче, за неоснователни, доколкото е приела, че спогодбата е нищожна като сключена в противоречие с добрите нрави. Споразумението относно недължимостта на обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ в размер, надвишаващ сумата 2181,18лв., е разгледано с оглед всички клаузи, които го формират – в това число относно декларирания отказ от права /който не може да се разглежда самостоятелно и изолирано, като същевременно цитираната разпоредба на чл.108 ЗЗД визира опрощаването като способ за погасяване на задължения и то съставлява договор/, във връзка една с друга и с оглед целта договора, поведението на страните и обстоятелствата около сключването му, като именно при тази комплексна преценка, при съобразяване на отделните уговорки и при тълкуването им във връзка една с друга, съдът е приел, че се касае за нищожност на спогодбата. Изрично е посочено, че на практика е постигнато съгласие да се заплатят имуществени вреди, които безспорно се дължат /размерът им е бил предварително установен, доказан и известен за страните към момента на подписване на спогодбата-2181,18лв./, и страната е била принудена да подпише споразумение, че няма да претендира неимуществени-като всъщност не е налице договор за спогодба, защото в тази част престацията, която пострадалата получава, е равна на нула. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи.