Решение № 247 от 04.08.2017, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 13/2016
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 04.08.2017
- В сила
- 05.12.2019
- Състав
- АННА ТОДОРОВА ТРИФОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 694 ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.122 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 2 изр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685 ал. 1 · Търговски закон
- чл. 686 ал. 1 т. 1 · Търговски закон
- чл.690, ал.1 · Търговски закон
- чл. 694 ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694 ал. 3 т. 1 · Търговски закон
- чл. 694 ал. 4 · Търговски закон
- § 1, ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 247 04.08.2017 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 31.05. 2017 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 13 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ал. 1 от ТЗ /предишна редакция ДВ бр.38/2006г./, сега чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ /изм. ДВ бр. 105/2016г./ Ищецът “А.Д.” ООД като кредитор на “П.Т.С.И.С.З.” АД /в н./ е предявил иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор “О.” АД, като е направил възражение по чл. 690 ал. 1, но съдът е оставил без уважение възражението.
В исковата молба ищецът посочва, че в установения в чл.694, ал.1 от ТЗ срок предявява отрицателен установителен иск в качеството на кредитор на “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК *** (в несъстоятелност) в производството по несъстоятелност по т.д. № 119/2014г. по описа на СтОС срещу вземането на кредитора “О." АД, прието по т.4 от одобрения списък на кредиторите.
Сочи, че ищцовото дружество подало възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ с вх. № 1158/29.01.2015г. срещу вземането на “О." АД, с което оспорва същото както по основание, така и по размер. Посочва, че Окръжен съд С.З. с Определение от 11.01.2016г. оставил възражението на дружеството без уважение, което поражда правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по настоящия ред.
Оспорва размера на одобреното вземане на “О." АД в размер на 6 859 849,94 лв., т.4 от списъка на одобрените вземания.
Сочи, че видно от основанието за включване на вземането на “О.” АД от публикувания списък “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК *** не е кредитополучател по цитирания договор, а отговаря за задължението по него като поръчител, или използвания от банката термин “съдлъжник” по силата на Споразумение за встъпване в дълг от 18.04.2011г.
Счита, че независимо от наименованието на качеството на страната по конкретен облигационен договор, относими към преценката за това по какъв начин тя встъпва в договора, са уговорките на страните какви права и/или задължения страната поема. В този смисъл, за да се квалифицира “П.Т.С.И.С.З." АД, ЕИК *** като съдлъжник, тя следва да участва в получаването на заемни средства по договора, за да дължи връщането им наред с първоначалния длъжник като съдлъжник. Твърди, че видно и от споразумението за встъпване в дълг “П.Т.С.И.С.З." АД, ЕИК *** поема единствено задължения и отговоря за изпълнение на задължението на главния кредитополучател „Х.Т.Г." АД.
Оспорва обстоятелството, в тази връзка, че “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК *** е кредитополучател по Договор за банков кредит № 40 от 17.04.2009г., поради което и дружеството не е главен длъжник наред с реалния кредитополучател. Счита, че “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК *** отговаря по цитирания договор като поръчител, като има и съответните възможности за възражения, включително и възраженията по чл. 147 от ЗЗД.
Сочи, че при одобряване на вземането на “О.” АД не са представени доказателства за безспорния и ликвиден характер на вземането на банката спрямо кредитополучателя, респективно солидарно отговорния поръчител в лицето на “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК ***.
Твърди, че вземането има спорен характер, както относно размера, така и относно основанието за неговата дължимост, предвид липсата на безспорни доказателства за реалния размер на предоставената в заем сума от една страна, а от друга за удовлетворението на банката от предоставените й обезпечения, както и липса на доказателства за безспорния характер на вземането на “ООБ” АД спрямо солидарно задължилия се “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК ***.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, да признае за несъществуващо в отношенията между дружествата вземането на “О.” АД, одобрено в списъка на одобрените от синдика вземания по позиция по т.4 в общ размер от 6 859 849,94 лв. - главница и лихви.
Първият ответник “П.Т.С.И.С.З." АД /в н./ не е представил отговор на исковата молба.
Вторият ответник “О." АД е представил отговор на исковата молба, в който заявява, че счита предявеният иск за допустим, доколкото същият е подаден в законоустановения срок, от кредитор на „П.Т.С.И.С.З." АД /н/, който е подал възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ срещу вземането на „О." АД, включено в списъка на приетите вземания на несъстоятелния длъжник. Макар и допустим, счита, че искът е изцяло неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Посочва, че по силата и при условията на Договор за банков кредит № 40 от 17.04.2009г., „О." АД е предоставила на кредитополучателя „Х.Т.Г." АД ползването на кредит в размер до 5 550 000 (пет милиона и петстотин хиляди) евро (чл.1, ал.1 от Договора за кредит). В чл.2, ал.1 от договора е уговорено, че кредитът е предоставен за оборотни средства - в режим на кредитна линия, лимит за откриване на акредитиви, лимит за издаване на банкови гаранции. Съдлъжници съгласно договора за кредит са "И." ООД и "Д.Е.С." ООД (чл.2, ал.2 от
Договора за кредит), като същите встъпват във всички парични и други допълнителни задължения на кредитополучателя. Съгласно ал.3 на посочената разпоредба "Банката приема плащане на дължимите лихви, неустойки и погасителни вноски по главницата от всяко едно от задължените лица по настоящия договор, като всеки един от съдлъжниците и кредитополучателя отговарят солидарно и еднакво пред кредитора за плащане на дължимите суми на всеки един от договорените падежи".
Сочи, че в раздел III, чл.5, ал.1 от договора, е уговорено, че дългът по кредита се олихвява с БЛП (базисен лихвен процент) на О. АД за EUR плюс надбавка 3 (три) пункта годишно.
Към датата на сключване на договора лихвата по кредита се равнява на 8,55% годишно. Дължимите лихви, включително тези за просрочие, се начисляват на база 360/360 дни, на последно число на съответния месец. При забава на плащането на главница или лихва по договора, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в посочения в чл. 10 от Договора за кредит размер, а именно договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно.
Посочва, че обезпеченията по кредита са уговорени в раздел V, чл.8, ал.1 от договора и се изразяват в учредяване на договорни ипотеки върху подробно посочени в т.1 на цитираната разпоредба недвижими имоти, и учредяване на особен залог на движими вещи, съгласно т.2 на чл.8, ал.1. Погасяването на задълженията по кредита е уговорено да се извърши при условията на чл.9, ал.1 Договора за кредит.
Ответникът посочва, че договорът за кредит е изменен и допълнен както следва:
- С Допълнително споразумение № 1 от 24.04.2009г. е извършена поправка на допусната фактическа грешка в текста на чл.2, ал.1, т.3 от Договора за кредит - уточнено е, че лимитът за издаване на банкови гаранции е в размер до 5 500 000 евро.
- С Допълнително споразумение № 2 от 29.12.2010г. като съдлъжници по договора за кредит са встъпили "О." АД (предишно наименование "П.Т.С.И.С." АД), "С." АД, "Т.Т." ЕООД, "Е.Б." ООД. По силата на цитираното допълнително споразумение и на основание чл.101 от ЗЗД съдлъжниците са поели всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит, като отговарят еднакво и солидарно заедно с кредитополучателя пред Кредитора О. АД за плащане на дължимите суми на всеки един от падежите (§1, ал.1 и ал.2 от Допълнително споразумение 2/29.10.2010г.). Предоговорени са условията по кредита, като е променена максималната разполагаема сума и срокът за погасяване на сумите по договора е удължен до 15.05.2011г. (пар. 6, ал.3 от споразумението). Договорени са допълнителни обезпечения.
- Със Споразумение за встъпване в дълг от 18.04.2011г. "П.Т.С.И.С.З." АД /н/ е встъпило в дълга на кредитополучателя "Х.Т.Г." АД към О. АД по гореописания договор за кредит, на основание чл.101 ЗЗД, като на свой ред е станало носител на всички задължения по Договора за кредит.
- С Допълнително споразумение № 3 от 22.07.2011г. отново са предоговорени условията по кредита, като в пар.3, ал.3 страните са се договорили ползваните суми да се погасят в срок до 31.10.2011г.
Ответникът “О.” АД твърди, че кредитът е изцяло усвоен. На 31.10.2011г. - уговорения краен срок за връщане на кредита, кредитополучателят и съдлъжниците не изпълнили задължението си да върнат дължимите суми по Договора за кредит. Ето защо за част от вземането си Банката се е снабдила със следните заповеди за изпълнение и изпълнителни листове:
- Заповед за изпълнение
№ 3112 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4571/2012г. по описа на Районен съд - С.З., за главница в размер на 20 268,19 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по делото в размер на 1639,23 лева;
- Заповед за изпълнение № 3121 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4572/2012г. по описа на Районен съд - С.З., за главница в размер на 646 309,27 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по делото в размер на 38 372,13 лева;
- Заповед за изпълнение № 3122 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4573/2012 г. по описа на Районен съд - С.З., за главница в размер на 495 659,31 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по делото в размер на 29 532,76 лева;
- Заповед за изпълнение № 3123 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4574/2012г. по описа на Районен съд - С.З., за главница в размер на 212 763,23 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по делото в размер на 12 933,84 лева.
Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че длъжникът „П.Т.С.И.С.З." АД /н/ не е съдлъжник по Договор за банков кредит №40 от 17.04.2009г., а същият отговаря като поръчител за задълженията по цитирания договор, поради което за същия биха се прилагали разпоредбите на чл.147 ЗЗД.
Посочва, че в пар.1, ал.1 от Споразумение за встъпване в дълг от 18.04.2011г. към Договор за банков кредит № 40 от 17.04.2009г. изрично и недвусмислено е посочено, че „П.Т.С.И.С.З." АД /н/ встъпва на основание чл.101 ЗЗД, като съдлъжник по процесния договор за кредит, при условията на солидарност за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя "Х.Т.Г." АД, произтичащи от посочения договор. В ал.2 от цитираната разпоредба изрично е уговорено, че съдлъжникът се съгласява с всички уговорки в Договора за кредит и се задължава да отговаря заедно с кредитополучателя за плащане на дължимите суми за главница, лихви и неустойки. Счита, че цитираната уговорка не се нуждае от тълкуване, като видно от същата целта и намерението на страните са били именно встъпване в дълг от страна на „П.Т.С.И.С.З." АД /н/ по смисъла на чл.101 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници, а съгласно чл.122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от длъжниците.
Оспорва като несъстоятелен аргумента, че тъй като „П.Т.С.И.С.З." АД /н/ не получава суми по договора за кредит, а поема единствено задължения, то е налице института на поръчителството. Позовава се на теория и съдебна практика. Счита, че същият има качеството съдлъжник, каквато е изричната воля на страните, чиято солидарна отговорност произтича от встъпване в дълга и която не е обвързана и не се погасява с изтичането на предвидения в чл. 147 ЗЗД срок.
Отбелязва, че възражението по чл.147 ЗЗД, както и възраженията относно основанието за възникване на солидарната отговорността на длъжника (встъпване в дълг или поръчителство) са лични възражения на длъжника, които не могат да бъдат упражнявани от неговите кредитори.
Разпечатката съдържа 41 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a26a74fb-da92-469e-acf0-b8ad254a1fc1