Определение № 2403 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2403 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Пламен П. Чакалов

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501746 по описа за 2025 година Обжалвано е определение № 5399/23.04.2025г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с.постановено по гр. д. №15907/24г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33108/21.03.2025 г. на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 895/03.03.2025 г., издадено по настоящото гражданско дело, в частта за разноските, във връзка с присъждане на разноски в полза на ищеца за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като неоснователна.

Частният жалбоподател „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 моли съда да отмени определението и постанови друго, с което присъди разноски в размер на държавната такси и юрисконсултско възнаграждение под минималния размер, а именно 50лв.

Другата страна В. И., чрез адв. М. М. счита молбата за неоснователна.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

В мотивната частта на решението, чието изменение се иска, към която част районният съд е препратил в обжалваното определение, първоинстанционният съд е обосновал отказа си да присъди разноски на ищеца с това, което е прието в част пета от диспозитива на Решение на СЕС от 16 юли 2020г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19г., където е посочено, че не се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на 1 установяването на нищожност на договорна клауза поради противоправния ú характер, като е посочено, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя за упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Този извод на районния съд е неправилен, защото посоченото решение на СЕС е неотносимо към настоящия казус. Това е така понеже обсъжданото решение на СЕС има предвид случаи, при които потребителят е предявил иск за установяване нищожност на неравноправна договорна клауза против продавач или доставчик, защото само тогава потребителят претендира връщане на платени суми по такава клауза, но не и в случай, когато срещу потребителя е предявен иск, което се извлича от абзац 94 на мотивите на решението на СЕС. В настоящия процес разноски се претендират по предявен иск против потребител, в който случай намират приложение общите правила на чл. 78 от ГПК. Да се приеме нещо друго относно разпределението на отговорността за разноските означава, изначално продавачът (доставчикът) да бъде лишен от разноски дори и при изцяло уважен иск, каквато очевидно не е целта нито на закона, нито на решението на СЕС.

Изложеното обосновава извода, че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 100лв. – представляващи сбор от 50лв. платена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, поради което обжалваното определение ще се отмени и вместо него се постанови друго, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 100лв.

Воден от горното и на основание чл. 278, ал.2, изр. първо от ГПК съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5399/23.04.2025г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №15907/24г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33108/21.03.2025 г. на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 895/03.03.2025 г., издадено по настоящото гражданско дело, в частта за разноските, във връзка с присъждане на разноски в полза на ищеца за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като неоснователна и 2 вместо това ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение № 895/03.03.2025г. по гр. д.

№15907/24г., на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с. в частта му за разноските, като ОСЪЖДА В. П. И., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1 сумата 100 (сто) лева разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3