Решение № 175 от 14.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. гр. Добрич, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500152 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. /приложена към предходно в.гр.д.№746/2022 г. на ДОС/,уточнена с молба вх.№401/26.01.2023 г. по описа на БРС /на лист 9 от настоящото дело на ДОС/,срещу решение №45/16.05.2022 г. по гр.д.№642/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. С. Г. с ЕГН ********** и

М.

Д.

Г. с

ЕГН

**********,двамата от гр.Б.,ул.“Р.Д.**,установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК за установяване вземане на ищеца по отношение на ответниците до размер на 432 лв-чиста стойност /остатъчна главница/ на договор за револвиращ заем №***/04.06.2013 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-28.07.2021 г.,до окончателното изплащане на задължението,за която сума е издадена заповед за изпълнение №160 от 29.07.2021 г. по ч.гр.д.№442/2021 г. на БРС.Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно в атакуваната част и настоява за отмяната му в тази част,респ. за уважаване на иска за сумата от 432 лв.В мотивите си районният съд приел,че договорът за кредит е 1 недействителен,поради което на основание чл.23 от ЗПК се дължала само главницата по него.Същевременно съдът отказал да признае дължимостта на главницата,като приел,че същата следвало да бъде предмет на друго производство.Налице било противоречие в изводите на съда,което следвало да бъде преодоляно.Главницата по договора била дължима на основание чл.23 от ЗПК и се претендира признаване на задължението.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите Д.

С. Г. и М. Д. Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Правилен бил изводът на районния съд,че чистата главница по договора за кредит се дължи на основание чл.23 от ЗПК,но дължимостта й не може да се признае в настоящото производство поради липса на предявена искова претенция,основана на неоснователно обогатяване.Претендират се разноските,сторени от въззиваемите във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 25.05.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез системата за сигурно електронно връчване на 31.05.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 08.06.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявени допустими установителни искове.По същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№642/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№2122/04.11.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. срещу Д. С.

2

Г. с ЕГН ********** и М. Д. Г. с ЕГН **********,двамата от гр.Б.,ул.“Р.Д.**,за установяване съществуването на вземанията на ищцовото дружество от двамата ответници-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №160/29.07.2021 г. по ч.гр.д.

№442/2021 г. на Балчишкия районен съд,а именно главница в размер на 2 227,16 лв и договорно възнаграждение в размер на 1 568,01 лв за периода 10.02.2015 г.-10.10.2017 г. по договор за потребителски кредит ***/04.06.2013 г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-28.07.2021 г.,до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете и е осъдил ищцовото дружество да заплати на двамата ответници сторените от тях съдебноделоводни разноски в заповедното и исковото производства.Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. обжалва първоинстанционното решение само в частта на отхвърляне на установителните искове досежно главницата по договора за кредит до размер от 432 лв.В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли исковете,районният съд е обосновал недействителност на процесния договор за кредит.Този негов извод не е оспорен от въззивника.Въззивникът счита,че въпреки недействителността на договора установителните му искове относно главницата в частта до размер от 432 лв са основателни и следва да бъдат уважени на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит дружеството-кредитор може да претендира от длъжниците връщане на чистата стойност на кредита /главницата/,но това е възможно само на плоскостта на неоснователно обогатяване /чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД-връщане на дадено при начална липса на основание по нищожен договор/.Уважаване на предявените установителни искове срещу двамата ответници относно главницата в настоящия процес е невъзможно,доколкото същата се претендира от ищцовото дружество на заявеното в исковата молба договорно основание-по валиден договор за потребителски кредит,а по делото е установено,че договорът е недействителен,т.е. исковете относно главницата на заявеното от ищеца договорно основание са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Съдът не е 3 сезиран с евентуален осъдителен иск за главницата на извъндоговорно основание-на плоскостта на неоснователното обогатяване,поради което присъждането на претендираната сума в настоящото производство би представлявало произнасяне по непредявен иск.

Предвид горното съдът намира първоинстанционното решение за правилно в атакуваната част и следва да го потвърди.

Двете страни са претендирали присъждане на сторените от тях разноски във въззивната инстанция.С оглед изхода от спора ищецът и въззивник „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. няма право на разноски поради отхвърляне на иска относно главницата до размера от 432 лв и такива не следва да му се присъждат.На основание чл.78 ал.3 от ГПК право на разноски за настоящата инстанция имат ответниците и въззиваеми Д. С. Г. и М. Д.

Г..Следва да им се присъдят такива в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от тях на упълномощения им адв.П. Г. съгласно договора за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г. на лист 30 от делото на ДОС.Наведено е от въззивника възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение,което е неоснователно.С оглед обжалваемия интерес в размер на 432 лв дължимото минимално адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. /в редакция от ДВ,бр.88/2022 г. към датата на устните състезания във въззивната инстанция/ е в размер на 400 лв.Платеното от въззиваемите е дори под минимума и не подлежи на намаляване.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №45/16.05.2022 г. по гр.д.№642/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Б.*** срещу Д. С. Г. с ЕГН ********** и М. Д. Г. с ЕГН **********,двамата от гр.Б.,ул.“Р.Д.**,установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК в частта за установяване вземане на ищеца по отношение на ответниците за 4 сума до размер на 432 лв-главница по договор за револвиращ заем №***/04.06.2013 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-28.07.2021 г.,до окончателното изплащане на задължението,за която сума е издадена заповед за изпълнение №160 от 29.07.2021 г. по ч.гр.д.

№442/2021 г. на БРС.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Б.*** да заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** и М. Д. Г. с ЕГН **********,двамата от гр.Б.,ул.“Р.Д.**,сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5