Определение № 3139 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3139 гр. София, 10.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002900892 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците, К. Ц. Т., Д. П. Ю. и Ц. П.

Т., срещу решение № 19 от 10.02.2025 г. по гр. д. 291/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, изменено в частта за разноските с определение № 130 от 28.03.2025 г., с което след частична отмЯ. и потвърждаване на решение № 124 от 23.04.2024 г. по гр. д. 400/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора са отхвърлени предявените от ищците К. Ц. Т., Д. П. Ю. и Ц. П. Т. срещу ответника „Абагар“ АД искове с правно основание чл. 95, ал.1, вр. чл.

95а, ал.1 ЗАПСП за осъждане на „Абагар“ АД да заплати солидарно на тримата ищци обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди от нарушение на авторското право на общия им наследодател П. Д.

Т., извършено през 2021 г. чрез възпроизвеждане и разпространение на негово авторско произведение „Чудомир. Събрани произведения в шест тома“ както физически, така и онлайн без тяхно изрично съгласие и учредяване на лицензионни права за сумата 28 800 лв., като част от претендирано обезщетение от общо 100 000 лв.; за осъждане на ответника „Абагар“ АД да заплати на тримата ищци солидарно обезщетение в размер на 2 500 лв., като част от общо претендирано обезщетение от 100 000 лв., за претърпени от ищците неимуществени вреди от нарушаване на неимуществените авторски права на наследодателя им П. Д. Т., чрез възпроизвеждането през 2021 г. и разпространение на негово авторско произведение „Чудомир.

Събрани произведения в шест тома“, без да са зачетени правата му по чл. 15, ал. 1, т. 1 /да определи времето, мястото и начина, по който да стане разгласяването на произведението/, по т. 2 /да бъде признато авторството му върху произведението/, по т. 4 /да бъде посочено името му като съставител на 1 сборника/ и по т. 5 /да иска да бъде запазена целостта на произведението му и да се противопоставя на всякакви промени в него/ от ЗАПСП, включително за присъждане на законни лихви върху главниците, и са отхвърлени предявените от ищците К. Ц. Т., Д. П. Ю. и Ц. П. Т. искове с правно основание чл. 95, ал. 1, вр. чл. 95а, ал.1 ЗАПСП срещу ответника Фондация „Чудомир“ за заплащане на обезщетение за нарушение на имуществени авторски права на общия им наследодател П. Д. Т., извършено през 2021 г. чрез възпроизвеждане и разпространение на негово авторско произведение „Чудомир. Събрани произведения в шест тома“ както физически, така и онлайн без тяхно изрично съгласие и учредяване на лицензионни права за сумата над уважения размер от 10 011,66 лв. до предявения размер от 28 800 лв., като част от претендирано обезщетение от общо 100 000 лв., и иск за осъждане на ответника Фондация „Чудомир“ да заплати на тримата ищци солидарно обезщетение в размер на 2 500 лв., като част от общо претендирано обезщетение от 100 000 лв., за претърпени от ищците неимуществени вреди от нарушаване на неимуществените авторски права на наследодателя им П.

Д. Т., чрез възпроизвеждането през 2021 г. и разпространение на негово авторско произведение „Чудомир. Събрани произведения в шест тома“, без да са зачетени правата му по чл. 15, ал. 1, т. 1 /да определи времето, мястото и начина, по който да стане разгласяването на произведението/, по т. 2 /да бъде признато авторството му върху произведението/, по т. 4 /да бъде посочено името му като съставител на сборника/ и по т. 5 /да иска да бъде запазена целостта на произведението му и да се противопоставя на всякакви промени в него/ от ЗАПСП, и е отхвърлена претенцията за присъждане на законни лихви върху тези суми, като са присъдени съответно разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въведените с исковата молба твърдения за нарушение на авторските права на техния наследодател са безспорно установени по делото, в която насока са и изводите на въззивния съд, но неправилно, без да съобрази нормите на имплементираната в ЗАПСП Директива 2004/48 и практиката на СЕС по тълкуването й, въззивният съд е определил изключително занижен размер на дължимото обезщетение за нарушенията. Подчертават, че нарушението е повторно, като ответникът Фондация „Чудомир“ вече е бил осъден с влязло в сила решение за предходно идентично нарушение, което не е съобразено от въззивния съд като релевантно обстоятелство при определяне на размера на дължимото обезщетение в нарушение на приложимия материален закон. Оспорват като необосновани и противни на закона изводите на въззивния съд, обосновали отхвърляне на исковете срещу ответника „Абагар“ АД. Считат, че противни на закона са и изводите на въззивния съд, че по делото не се установяват нарушения на неимуществените права на П. Т., като намират, че заключенията на съда в тази насока са и немотивирани. Изтъкват, че въззивното решение е недопустимо, защото нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по заявеното с исковата молба искане по чл.

2

95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП ответниците да бъдат осъдени да преустановят нарушението. Молят въззивното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковете им да бъдат изцяло уважени.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулират следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото и молят касационно обжалване да бъде допуснато по тях на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Налице ли е незаконно възпроизвеждане и разпространение от ответник, който „не знаел“ чии са авторските права, като следва ли издател/печатар да провери правата, при факта, че това възлагане е част от процеса по неговата работа и той би могъл да попадне в съдебен процес за обезщетения от неудовлетворени авторскоправни претенции - не само имуществени, но и неимуществени? Незнанието в описания контекст оправдава ли неговото противоправно поведение, ако да как? Ако не „незнаещият“ има ли право на обратен иск спрямо този, които „го е заблудил“, че притежава правата?“

2. „Възложителят, съответно изпълнителят на „печатна услуга“ правото го нарича „издател“, носят ли отговорност за настъпилите неимуществени вреди при извършено възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, без съгласието на автора, респективно на неговите наследници? Настъпват ли тези вреди ex lege - по закон и дължи ли съда детайлно произнасяне с мотиви, съответно диспозитив защо приема, че дадени неимуществени вреди не са налице?“

3 . „Какъв е механизмът за изчисляване на авторскоправните искове в българското законодателство? Този механизъм има ли нещо общо с чл. 45 от ЗЗД или представлява специална уредба в ЗАПСП, която дерогира общата?

Съществува ли законодателна промЯ. в регламентацията на споменатия механизъм от 2006 г. и тя базира ли се на имплементирането в българското право на Директива 2004/48 на ЕС и нейния чл. 13 и чл. 14? Съществува ли практика на Съда на ЕС по коментираният механизъм на чл. 13 и чл. 14 от Директива 2004/48 на ЕС? Тази практика има ли пряко действие в българското правоприлагане и установява ли точни критерии как се формират авторскоправните възнаграждения, съответно дали се дължат разноски на загубилата страна, с цел постигане на генералната превенция като принцип в правото? Съществува ли практика на Съда на ЕС лицензионното възнаграждение, което е установено, да се умножава по две и по три при случаите на нарушение (в които не е поисквано сключването на договор за отстъпване на права), за да се постигне принципа на генералната превенция в авторското право?“

Поддържат, че въззивното решение е недопустимо, евентуално очевидно неправилно, с което обосновават искането си касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 , предл. 2 и предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, „Абагар“ АД, излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че въззивният съд е изложил 3 подробни и правно обосновани мотиви защо не се доказва по делото осъществено нарушение от него на авторските права на наследодателя на ищците, доколкото дейността му е ограничена до отпечатване на екземпляри от произведението по възложение на другия ответник, която дейност е правомерна. Споделя и изводите на въззивния съд, че между осъществената от него дейност по техническо отпечатване на произведенията и търпените от ищците вреди липсва пряка причинна връзка. Допълва, че твърдените неимуществени вреди не се установяват по делото, както правилно е приел въззивният съд. По тези доводи моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а ако бъде допуснато, въззивното решение да бъде потвърдено като правилно.

Ответникът по касация, Фондация „Чудомир“, излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че въззивният съд правилно е извършил преценка, че по делото не се установява нарушение на неимуществени права на автора, за което е изложил подробни правно обосновани мотиви. Изтъква, че последното представлява съществена разлика с предходния съдебен спор между страните, като в настоящия случай наследодателят на ищците е изрично посочен като съставител на първите пет тома. Оспорва като необосновани доводите на касаторите за дължимо възнаграждение в много по-голям от присъдения размер за търпените имуществени вреди, като подчертава, че съобразно нормата на чл. 47, ал. 3 ЗАПСП при липса на уговорено друго се дължи възнаграждение в размер на 15 % от всяко продадено произведение. Сочи, че в случая продадените произведения са 109 на стойност 10 011,65 лв. или дължимото възнаграждение при сключен лицензионен договор би било 1 501,74 лв. – много по - малко от присъденото. Добавя, че както правилно е установил и въззивният съд, поне 440 броя от произведението въобще не могат да бъдат продадени от него, поради оставянето им за съхранение в музей, библиотека и получаването им по сключения договор за съвместни усилия за отпечатване на произведенията с Мартин Шишев. По тези доводи моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а ако бъде допуснато, въззивното решение да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационните жалби на ищците са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че е сезиран със субективно и обективно съединени искове от тримата ищци срещу всеки от двамата ответници с правно основание чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, с които ищците претендират всеки от ответниците да им заплати обезщетение за търпени от тях имуществени и неимуществени вреди от нарушение на авторските права на техния наследодател П. Т. чрез възпроизвеждане през 2021 г. и 4 разпространение на съставен от него сборник с литературни произведения на автора Чудомир, като се претендира обезщетение в размер, определен по реда на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП – по преценка на съда, с оглед на всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Посочил е, че нарушението на авторското право представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя има характер на деликтна отговорност, поради което общият принцип на чл. 45 ЗЗД намира приложение при уреждане на облигационните отношения, възникнали по повод на нарушението на авторските права, при отчитане на тяхната специфика, в която насока се е позовал на практиката на ВКС по решение № 139 от 28.01.2016 г. по т. д. 1711/2014 г. по описа на ВКС и решение № 21 от 15.04.2009 г. по т. д. 711/2008 г. по описа на ВКС. Намерил е, че ангажирането на деликтна отговорност предполага наличието на деяние, изразяващо се в действие или бездействие, същото да е противоправно, да е извършено виновно, да са настъпили вреди и да е налице непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите, като наличието на вина се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Добавил е, че противоправно е това деяние, което нарушава изрично формулирана в правна норма забрана, неизпълнение на вменено от правна норма задължение или неосъществяване на поведение, което правна норма изисква да бъде осъществено.