Определение № 2649 от 07.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2649 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502073 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД против Определение № 7320/04.06.2025, постановено по гр.д. № 14887/2024г. на ПРС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. исковата молба отговаря на изискванията на ГПК, като точно и ясно са заявени исковите претенции. Поддържа се, че същите съответстват на издадената заповед за изпълнение. Счита, че дадените указания на исковия съд за уточняване на претенциите по пера и размер с нищо не допринасят на изясняване на предмета на делото, т.к. същият е ясно формулиран още с подаване на исковата молба.

Независимо от това, обаче, счита, че е изпълнил в цялост дадените указания.- Сочи и че цената на ТЕ се определя с решения на КЕВР и е еднаква за отделните компоненти на ТЕ. Освен това ищецът прави и доказателствени искания за допускане на СТЕ, т.к. не разполага със специални знания и не може да конкретизира повече претенцията си.

Счита, че депозираната искова молба и последващите уточнения изцяло отговарят на изискванията на ГПК, а приложените доказателства – фактури, ясно и точно очертават претендираните суми. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на производството.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява 1 процесуално допустима. Внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д.№ 14887/2024г., ПРС е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Н. Ц. Б. с иск с пр. осн. чл.422 от ГПК за признаване за установено дължимостта на суми по заповед за изпълнение, изд. по ч.гр.д.№ 56772/2023, СРС. Със същата е разпоредено няколко лица, сред които и ответникът Н. Ц. Б. да заплатят на Топлофикация София ЕАД суми, като конкретно ответникът дължи 376,63лв., ведно със законната лихва за периода от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода 15.09.2021г.-04.10.2023г. в размер на 64,47лв., цена за дялово разпределение в размер на 2,98лв., ведно със законната лихва за периода от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода 15.11.2021-04.10.2023г. в размер на 0,71лв., ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Следва изрично да се посочи, че в заявлението е указано, че претендираните главници се дължат за периода м.05.2020г. до м.04.2022г.. Това уточнение е пропуснато от заповедния съд.

С подадената искова молба се претендира установяване по реда на чл.422 от ГПК, че Н. Б. дължи заплащане на ищеца на сумата от 444,78лв., състояща се от 376,63лв.,стойност на неплатена ТЕ за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода 15.09.2021г.-04.10.2023г. в размер на 64,46лв., цена за дялово разпределение в размер на 2,98лв., ведно със законната лихва за периода от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода 15.11.2020-04.10.2023г. в размер на 0,70лв.

Прави впечатление разликата с една стотинка по-малко на претенцията за цена на дялово разпределение и за мораторна лихва, както и разликата в периода на втората мораторна лихва.

Първоинстанционният съд е оставял неколкократно исковата молба без движение с указание да се изложат обстоятелства относно насочване претенцията именно към този ответник, предвид факта, че е поставен под запрещение, да се посочат имената на законния му представител, да се посочи основанието на което се претендират тези суми от ответника, как са формирани и защо се претендират в този размер.

С молба от 20.12.2024г. ищецът е посочил, че считат ответника за собственик на 1/12ид.ч. от процесния топлоснабден имот на основание наследствено правоприемство от неговата майка Ц.С.П.. Представено е и удостоверение за назначения настойник.

Исковата молба е оставена без движение повторно с указания да се посочи как са формирани претендираните суми относно ТЕ – за отопление, БГВ и сградна инсталация, помесечните суми и падежда им.

2

С молба от 04.04.2025г. е посочено че за периода 05.2020-04.2021г. се претендират 227,67лв. за ТЕ за сградна инсталация и 1607,15лв. ТЕ заа БГВ, а за периода 05.2021-04.2022г. – 300,92лв. ТЕ за сградна инсталация и 1741,33лв. за БГВ.

Поддържа се, че по-голяма конкретика може да се даде след приемане на СТЕ.

С тази уточняваща молба се твърди, че неплатената сума на ТЕ за периода 05.2020-04.2022 е в размер на 3877,07лв. В същото време претендираната в заповедното производство сума за ТЕ е 4519,55лв. Именно поради това разминаване с разпореждане №12435/29.04.2025г. районният съд е указал на ищеца да отстрани противоречията между направените в последната молба твърдения и изложеното в заявлението за изпълнение, респ. с издадената заповед за изпълнение.

С молба от 21.05.2025г. ищецът е посочил единствено сумите по заповед за изпълнение, но без да ги конкретизира по пера, период и вид.

С оглед неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности, първоинстанционният съд е върнал исковата молба.

Постановеното определение е правилно.

Исковата молба следва да съдържа ясно, точно, конкретно и подробно описание на претенциите и когато това се отнася за множество суми, дължими при това периодично, то следва същите да са конкретизирани по пера, период и размер на претенциите. Следва да се посочи, че още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение това не е сторено, а отделно от това и заповедният съд пък дори не е възпроизвел конкретизацията на претенцията, така, както е направена. В случая ищецът не посочва как формира претендираната главница, т.к. претенциите за неплатена ТЕ могат да бъдат както за потребена ТЕ, така и за отдадена от сградната инсталация, а също и за БГВ. Без значение е факта, че цената на отделните компоненти е една и съща. За да се очертае предмета на доказване следва да са изложени пълни и конкретни фактически твърдения какво представлява исковата сума, а това не е сторено в настоящия процес, въпреки указанията на съда.

Необходимо е да се отбележи, че дори и тези указания да бяха изпълнени, то исковата молба отново би следвало да бъде върната поради друга специфика на производството по чл.422 от ГПК. В тази хипотеза исковата претенция следва да е абсолютно идентична с издадената заповед за изпълнение. Видно от процесната заповед за изпълнение, същата не може да индивидуализира претендираното вземане – от нея не става ясно нито за кой топлоснабден имот се отнася, нито за кой период са задълженията. Това препятства исковия съд да извърши проверка за идентичност на исковата претенция, поради което би следвало исковата молба да бъде върната дори и само на това основание.

По изложените съображение настоящата инстанция намира, че исковата молба е 3 върната правилно и обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7320/04.06.2025, постановено по гр.д. № 14887/2024г. на ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4