Решение № 4098 от 16.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4098 гр. Пловдив, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330107212 по описа за 2023 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ вр. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от И. Ц. Т., ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. “Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, евентуално срещу И. А. Я. с ЕГН:

********** за заплащане на сума от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, продължително разстройство на здравето и влошаване качеството на живот, 8729,17 лв. / осем хиляди седемстотин двадесет и девет лв. и седемнадесет ет./ законна лихва за забава от датата на деликта - 18.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба-06.10.2022г. и 1337,87 лв. /хиляда триста тридесет и седем лв. и осемдесет и седем ст./ направени разходи за лечение, както и законната лихва върху присъдената сума до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е потрадала от ПТП на ******* в гр. ** ж.к. ****, при което същата пресичайки пътно платно на пешеходна пътека е била ударена от лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с Рег. № 1

**** ***, управляван от ответника И. А. Я.. Водача бил осъден с влязъл в сила съдебен акт по н.о.х.д № 7437/2020г. по описа на ПРС 1 н.с. При ПТП ищцата претърпяла фрактура на пубисна кост, травма на други интраабдоминални органи, котузио капитис, контузио генус декстра. Възстановяването протекло трудно с невъзможност за движение около 90 дни. Същото било съпроводено със силни болки във всяко положение на тялото и всяко движение предизвиквало страдания и физически дискомфорт. Усещанията се запазили и след година и шест месеца с по-малък интензитет. Извършени са разходи за лечение и закупуване на медицински изделия, наложило се настаняване в Дом за възрастни „*****“ в гр. **** за около осем месеца. Сега движението е възможно посредством специализирани помощни и прием на обезболяващи лекарства. Налице е стрес довел до възникване на страх при движение край светофар, по тротоар в близост до преминаващи автомобили. Към момента на ПТП водачът имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № ******** от ***** на застрахователна компания „*****“ АД. На 10.04.2019г. пред застрахователя било депозирано искане за изплащане на обезщетение. Допълнителните доказателства били депозирани на 17.08.2020г. Образувана била преписка по щета № ******, по която се определило обезщетение в размер на 20 000 лева общо.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „******“ АД, в който се оспорва притенцията. Отрича се наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил, механизма на ПТП, настъпването на вредите. Притендира съпричиняване.

В срока за отговор ответника Я. оспорва исковете. Пътвърждава сключването на застраховката. Отрича настъпването на вредите. Оспорва механизма на ПТП. Вината му за настъпването на инцидента. Притендира съпричиняване.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- протокол от ******; епикриза от **** е видно, че на *** в гр. *****, на кръстовището на ул. **** с ел. ***** е настъпило ПТП, при което лек автомобил „***“, модел „****“ с Рег. № *** 2

***, собствен на Г. Б. В. и управляван от ответника И. А. Я. по време на извършване на маневра ляв завой блъснал стъпилата на пешеходната пътека ищца И. Ц. Т.. В резултат на това на същата били причинени контузии по корема, гръдния кош и главата.

От приложеното НОХД № 7437/2020г. по описа на ПРС е видно, че И. А.

Я. е бил признат с влязъл в сила съдебен акт за виновен за престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. последно б. „А“ , пр. 2 вр. ал. 1, б. „Б“ вр. пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на *** в гр. ****** при управление на лек автомобил „*****“, модел „*****“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение относно чл. 116 от ЗДвП и чл. 119 от ЗДвП поради което е причинил на И. Т. счупване на горното рамо на лявата пубисна кост, причинило трайно затрудняване на движенията на левия крайник за около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Към момента на събитието за лекия автомобил „***“, модел „****“ с рег. № **** е била налица застраховка „ГО“ при ответното дружество.

От показанията на свидетеля Л. И., без родство с ищеца, се установява, че същия чакал на светофара в *******, където е паЗ.. На същото място ищцата пресичала пътното платно в посока срещу него. Светофара светел червено и затова свидетеля изчаквал зелен сигнал. На това място има две платна за движение разделени от островче. Свидетеля забелязал пресичащата на червен сигнал на светофара жена преди тя да достигне до средата на улицата, където била блъсната от автомобила, който идвал от към киното в комплекса и завивал на наляво. Жената паднала на ръцете си.

От показанията на свидетеля Г. Г., без родство и отношения със страните се установя, че същия се движел пеша към светофара на същата, улица, на която станал инцидента. Преди да наближи видял, че Т. била паднала на улицата. Дошла линейка и свидетеля помогнал да я вдигнат и откарат. На мястото пристигнали и полицаи.

От представените писмени документи –договор от 25.03.2019 г., фактури (лист 131-140 от делото); преводни нареждания (лист 19-24 от г. д.

10439/2022 г. на СГС) е видно, че на 25.03.2019 г. ищцата е била настанена в дом за възрастни „******“ за обгрижване при месечна такса от 860 лв. В периода 22.01.2019 г.-12.02.2019 г. същата е направила разходи в размер от 901,05 лв. за лекарства, медицински услуги, санитарни материали и 3 медицински изследвания.

От показанията на свидетеля Ю. М. се установя, че след инцидента И. Т. била изцяло неподвижна и в тежко състояние. Синът и живеел в чужбина и неможел да пребивава продължително време в страната, за да се грижи за нея.

Това наложило свидетелката също да и помага. В продължение на два месеца същата участвала в пазаруването и обгрижването на пострадалата. След като синът на ищцата си заминал, тя била настанена в Хоспис „******”, за провеждане на лечение и грижи от медицински лица, където останала около 8 - 9 месеца. После се прибрала в къщи в подобрено състояние, но свидетелката отново да и помага за пазаруване, почистване, посещаване на лекар и компания, тъй като била изпаднала в тежко психическо състояние. Изпитвала силни болки и неудобство от безпомощността си. В началото неможела да ходи. След рехабилитация започнала да се предвижва с патерица на къси разстояния. Продължава да изпитва болки при промяна на времето.

От изготвеното заключение от 03.09.2024 г. по извършена СМЕ е видно, че пострадалата не е могла да се обслужва сама в продължение на 10-11 месеца и се е нуждаела от чужда помощ. Същата има съпътстващи заболявания, които не са се отразили на възстановяващия процес. Разходите за лечението са били с цел по-бързо възстановяване. Същите касаят домашно лечение и не се поемат от НЗОК. Възстановителния процес е бил около 20-22 месеца. В домашни условия същата ще се предвижва сама и без помощни средства, но при движение навън до края на живота си ще трябва да използва патерица или бастун за стабилност на походката.

От представената „Застрахователна притенция“; уведомление от 10.04.2019 г. е видно, че на 10.04.2019 г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП на **** довело до увреждане на здравето му и отправил искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 25000 лв.; и разходи за лечение -1334,87 лв. както и разноски.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал.1,КЗ:

Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ , застрахователят по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица участници в движението по 4 пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. Увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, по аргумент на чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че увреденото лице е отправило писмено притенция към ответника за заплащане на обезщетение, но същото е било определено в по-малък размер от притендирания такъв.

С оглед постановената присъда по НОХД 7437/2020 г. на ПРС, която има задължителен характер за съда разглеждащ деликта произтекъл от престъплението, настоящия състав намира за доказано настъпването на процесното ПТП на заявената дата, място и по вина на ответника Я., като водач на лек автомобил „****“, модел „****“, застрахован към момента при ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, с който е била ударена ищцата, както и вида и характера на причинените телесни увреждания на същата и наличието на причинно следствена връзка между тях и събитието. Ето защо отговорността за обезвредата на пострадалото лице следва да се понесе от застрахователя.

По отношение вида и размера на обезщетението, съдът намира, че се касае за неимуществени вреди, чийто размер се определя по справедливост при отчитане вида, продължителността и интензитета на търпените от пострадалия болки и страдания. Изхождайки от събраните писмени и гласни доказателства, установяващи продължителен престой на пострадалата в болнично заведение, извършване на медицински интервенции, необходимост от чужда помощ, заключението по извършена т а СМЕ, сочещо, че възстановителния процес е продължил близо две години, като ще са налице трайни последици свързани с ползване на помощни средства през целия живот на пострадалата съдът намира, че притендирания размер от 25000 лв. се 5 явява справедлив за обезщетяване на лицето. Ето защо този иск следва да се уважи изцяло.

По отношение на притендираните имуществени вреди съобразявайки представените от ищцата писмени доказателства-касови бележки, фактури, медицински документи, договор, неоспорени от ответната страна и показанията на свидетелката М. съдът намира, че разходите за закупуване на медикаменти, санитарни материали, прегледи и изследвания на ищцата за лечение на последиците от инцидента възлизат на около 900 лв., а разходите за престоя и в хоспис около 7000 лв. Притендирания от нея размер от 1337,87 лв. попада в рамките на установените разходи, което сочи основателност и на тази иск.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД за наличие на съпричиняване, тъй като счита, че настъпването на инцидента се дължи единствено и само на противоправното поведение на ответника Я.. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява безпротиворечиво, че ПТП е настъпило на кръстовище регулирано от светофар с две платна за движение. Сблъсъка е настъпил в момент, в който ищцата е пресичала второто платно за движение и се намирала в средата на същото, а ответника Я. извършвал маневра завой наляво с навлизане на пешеходна пътека. Не се твърди и не се установява на това кръстовище да е въведен режим на работа на светофарната уредба различен от обичайния, което сочи, че движението и на двамата участника в сблъсъка се е извършвало по време на един и същ задължителен за тях светлинен сигнал. на светофара. Съобразно разпоредбата на чл. 5 от ЗДвП всеки участник в движението не трябва да създава опасност за живота и здравето на хората, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. В ч л . 120 от ЗДвП се задължава водачът на пътно превозно средство при навлизане на пешеходна пътека преминаването през която се регулира с пътен светофар да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека. Това сочи, че и двамата участника са предприели преминаването през кръстовището на зелен светофар, но дори към момента на приключване на това действие, както сочи свидетеля И., да е светнал червен сигнал на светофара, водача на лекия автомобил е бил длъжен да пропусне преминаващата пешеходка. Именно неизпълнението на това негово задължение е станало причина за настъпване 6 на инцидента.