Решение № 231 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Господинова

Членове:

Миглена Маркова

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Анелия Деведжиева в присъствието на прокурора Данаила Ст. Станкова като разгледа докладваното от Миглена Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601027 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н. Д. – защитник на подс. К. М. К. срещу Присъда №61/06.04.2026г. постановена по НОХД № 259/2026г. по описа на ПРС, ХХІV -ти н.с.

С Присъда № 61/06.04.2026г. постановена по НОХД № 259/2026г. по описа на ПРС, ХХІV -ти н.с., подс. К. М. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което му е наложено наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 256 /двеста петдесет и шест/ евро.

На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

На основание чл. 343г вр. чл.343б, ал.3 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия К. М. К. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

1

На основание чл. 343б, ал. 5 от НК в тежест на подсъдимия К. М. К. е присъдена равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил марка „Ауди“ модел „80“ с рег. № ***********, в размер на 1380,49 евро /с левова равностойност 2700 лева/.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1, т.1 от НК от така определеното наказание една година лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс. К. М. К. е бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на 03.03.2025г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК от така определеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца е приспаднато времето, през което подсъдимият К. М. К. е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 03.03.2025г. до влизане на присъда в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия К. М. К. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 346,96 евро по сметка на ОД на МВР – Пловдив, а по сметка на РС – Пловдив сумата от 20,00 евро, представляваща разноски по делото.

С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от адв. Н. Д., с която съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, поради съществено нарушение на процесуалните правила свързани с неправилна оценка на доказателствата и непълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Иска се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение или да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС-Пловдив.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Н.Д. поддържа жалбата си и допълнението към нея като сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, липсва всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че неправилно е прието заключението на вещите лица, че не може маслото да бъде отчетено като ТХК и като метаболитен ефект, не е 2 извършен анализ дали метаболитът може да произхожда от CBD продукт и дали е възможно натрупването му при продължителна употреба. Изразява се несъгласие с безкритичното кредитиране с доверие показанията на служителите от МВР, относно състоянието на подсъдимия. Пледира се, че същият е управлявал автомобила, като установеното в кръвта му вещество не е било активно и не е влияело на поведението му, както и че то произхожда от легално продаван в аптеките в България и ЕС продукт. Иска се присъдата да се отмени като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови оправдателна такава.

Подсъдимият К. поддържа защитника си и моли да бъде оправдан.

Твърди че, е използвал законен CBD продукт вечер преди лягане и не е очаквал, че това с това извършва нарушение.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива. Сочи, че в хода на съдебното следствие и в мотивите на съда са изяснени всички обстоятелства във връзка с употребата на конопеното масло, като са възприети становищата на вещите лица, че приема на конопено масло не може да бъде отчетено като ТХК и като метаболитен ефект. Предлага се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбите и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. М. К. е роден на ******** в гр.П.,, живущ в ***** , б., български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият К. К. бил едноличен собственик и управител на търговско 3 дружество „*****“ ЕООД, което се занимавало с продажба на хранителни добавки, които подсъдимият проучвал и внасял в Република България. Той обичайно управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № ***********, собственост на фирма „*****“ ЕООД. Подсъдимият К. К. ежедневно употребявал масло от коноп със съдържание на тетрахидроканабинол, за наличието на което знаел, но въпреки това го употребявал редовно.

На 03.03.2025г. в гр. Пловдив, подс. К. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № ***********. По същото време свид. И.Д. и свид.

С.Т. – полицейски служители, изпълнявали служебните си задължения, като патрулирали със служебен полицейски автомобил в гр. Пловдив, на бул.

„България“. Т е забелязали лекият автомобил „Ауди“ да се движи по бул.

„България“ и го спрели за проверка. Установили, че същият е управляван от подс. К. К., като при направена справка в ОДЧ от полицейските служители се установило, че подс. К. бил криминално проявен и осъждан за притежание на наркотични вещества. Това обстоятелство, наред с възприетото от тях притеснено поведение на подс. К. дало основание на полицейските служители – свид. Д. и свид. Т. да решат да тестват подс. К. за наличие на наркотични вещества. Същият бил поканен в сградата на КАТ – Пловдив, за да бъде тестван, като свид. Д. и свид. Т. го придружили до сградата на КАТ – Пловдив, където подс. К. бил тестван за наличие на наркотични вещества с „Дрегер Дръг тест 5000“, с фабричен номер ARSE- 0054, който отчел положителен резултат за употреба на „Канабис – 25“, в проба номер 121, а именно тетрахидроканабинол (марихуана).

На подс. К. били съставени и връчени АУАН с № GA 3644456 и ЗППАМ с № GPAM 1304704. Съставен бил и талон за медицинско изследване № 283187 и осем броя стикери за сигурност и поверителност с номер *****, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Подс.К. бил отведен от полицейските служители – свид. Д. и свид.Т. до УМБАЛ „Пловдив“ за даване на проби от кръв и урина за изследване. Там подс. К. доброволно дал проби от кръв и урина за изследване пред медицинско лице, след което бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

Първостепенният съд приел заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебна химико-токсикологична 4 експертиза с рег. № 9107/24.09.2025г. на ВМА- София, видно от което в изследваната проба кръв взета от лицето К. М. К. се доказало наличие на карбокси – Δ⁹- ТНС- метаболит на ТНС /34 ng/mL, а пробата урина взета от подсъдимия била положителна за тертахидроканабинол/ метаболити и отрицателна за амфетамин, екстази, метаамфетамин, кокаин, опиати, метадон, барбитурати, трициклични антидепресанти и бензодиазепини. Вещите лица са посочили, че присъствието на специфичен метаболит карбокси – Δ⁹- ТНС, доказва употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, което е включено в Списък №1 /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

Вещите лица са посочили, че употребата на ТНС повлиява концентрацията и фината координация на движенията и употребилите не следва да управляват МПС и работят с машини.

Прието е и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза , от което се установява, че пазарната стойност на употребяван лек автомобил марка „Ауди“ модел „80“ с рег.№ *********** към дата 03.03.2025г. е 2 700 лева.

Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои не и защо.

Описаната по-горе фактическа обстановка първостепенният съд е приел за безспорно установена частично от обясненията на подсъдимия К. К., от показанията на свидетелите: С.Т., И.Д., Д.П.-М., заключението на съдебна химико-токсикологична експертиза с № 9107/24.09.2025г. на ВМА- София, съдебно – оценителна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, справка съдимост, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, талон за медицинско изследване № 283187, АУАН с № GA 3644456, ЗППАМ с № GPAM 1304704, веществените доказателства, както и другите писмените доказателствени средства прочетени по реда на чл.283 от НПК.

Правилно след обстоен анализ на събрания доказателствен материал не 5 са ценени с доверие обясненията на подсъдимия, в частта, в която същият отрича да е употребявал наркотично вещество съдържащо тетрахидроканабинол, а само CBD масло вечер преди лягане, доколкото не кореспондира със заключението на вещите лица изготвили съдебната химикотоксикологична експертиза и разясненията им в съдебно заседание, в които същите изрично сочат, че C B D маслото или така наречения канабидиол е съвсем различен канобиноид с различна химическа структура и той не може да бъде отчетен като тетрахидроканабинол и като метаболитен ефект.

Следователно установеното в кръвта ТНС не е от използвано C B D масло вечер преди лягане, а от наркотично вещество съдържащо ТНС.

В обясненията си пред първостепенния съд подс. К. е заявил, че употребява C B D масло с по – малко от 0,2% съдържание на тетрахидроканабинол, тъй като знае, че в това му процентно съдържание то е разрешено в Р.България и се продава без рецепта, което кореспондира със становището на вещите лица, че „като цяло тетрахидроканабинолът е забранен, но като цяло продуктите които се продават като масла съдържащи канабидиол са със съдържание под 0,2%, което е примес и не би следвало да се получи такова натрупване“.

Доводите на защитата, че се продават CBD масла с концентрация на тетрахидроканабинол по- голяма от 0,2%, а именно 20% и 50%, /за които са представени разпечатки от сайтове/, употребата на които може да доведе до откриване на тетрахидроканабинол в кръвта и което може да обясни установено натрупване, не може да обоснове извод за невиновност на подсъдимия, доколкото дори да се приеме, че е употребил продукти с такова съдържание на ТНС, то от една страна те не са разрешени за употреба в Р.България, следователно след употребата им лицата не могат да управляват МПС, а от друга не отговаря по химически състав на установеното в кръвта вещество като метаболит. Ето защо и искането да се установи дали натрупването е от употребата на такива CBD масла, с процентно съдържание повече от 0,2% и да се направи разграничение между различните източници на ТНС е безпредметно и неоснователно, щом и сам подсъдимия знае, че употреба на такъв продукт не е разрешен. Следва да се посочи и че са представени разпечатки от уебсайтове и фактура за получени от подсъдимия такива продукти, но липсва рецепта, разрешение за употреба, нормативен или друг документ въз основа на който да се приеме тезата на защитата, че същият 6 е легален, разрешен за употреба в Р.България. Напротив, доколкото в представените разпечатки е посочено, че съдържанието на ТНС е повече от 0,2% следователно и същото не може да се приеме за легален, разрешен за употреба продукт в страната ни.