Определение № 1397 от 23.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1397 гр. Варна, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900214 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т. Б. Д. чрез адв. М. Т. – АК - Варна, срещу „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, уточнена с молба вх. № 20616/14.08.2024 г., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД сума в общ размер на 342 459,23 лв. по Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него, представляваща сбор от главница, лихви и разноски, инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., поради погасяването им по давност за периода от 01.03.2016 г. до 04.04.2024 г., на осн. чл. 110 от ЗЗД, евентуално, на осн. чл. 111, б. „в" от ЗЗД. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

С исковата молба е предявен и евентуален иск касаещ само присъдената по ч.гр.д. № 636/2014 г. законна лихва.

Искът е предявен от физическо лице заявило изрично, че притежава качеството потребител по облигационното отношение и се ползва от правото да предяви иск по своя настоящ адрес. Възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК не е направено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с което размяната на книжа е приключила.

С молба вх. № 20616/14.08.2024 г. ищецът е уточнил исковата си претенция като е поискал да се приеме за установено, че не дължи сумата от 156 600,13 лв. – законна лихва върху главница в размер на 183 263,20 лева за периода от 01.03.2016 г. - 04.04.2024 г., вместо сумата 108 127,45 лв. – законна лихва върху главницата за периода 27.10.2018 г. - 18.04.2024 г. Съдът намира така направеното искане за допустимо, тъй като с него са изпълнени указания на съда за отстраняване на противоречие между главния и евентуалния иск имащо отношение към нейната редовност.

Със същата молба (подадена след връчване на исковата молба на ответника) ищецът е оттеглил предявения при условие на евентуалност иск, поради което производството по този иск, доколкото не касае извършеното уточнение на част от заявената претенцията като главна, следва да бъде прекратено.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими.

Ищецът е поискал да се изискат и приложат изп. дело № 18/2019 г. и изп. дело 1023/2023 г. на ЧСИ П. И. с рег. № *** КЧСИ.

Ответникът е поискал да се изискат и приложат изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. С., peг. № **** КЧСИ; изп. дело № 18/2019 г. и изп. дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И., peг. № *** КЧСИ.

Доказателствените искания на страните ще бъдат уважени.

1

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството по предявения в условие на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД законната лихва за периода 17.01.2014 г. 29.02.2016 г. върху главница в размер на 183 263,20 лева по Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него, включена в изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., поради погасяването и́ по давност на осн. чл. 111, б. „в" от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2024 г. от 9:30 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са допустими искове от Т. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.

******, против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД следните суми: ▪ 183 263,20 лева – главница; ▪ 156 600,13 лева – законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2016 г. - 04.04.2024 г.; ▪ 18 002,78 лева – лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; ▪ 14 990,29 лева – наказателна лихва за периода 10.08.2012 г. 16.01.2014 г.; ▪ 4 325,13 лева – държавна такса в заповедното производство и ▪ 2 612,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., за задължения по Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба ищецът излага следните твърдения:

С изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд - Варна на основание Заповед от 21.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 636/2014 г., ищецът Т. Б. Д. бил осъден да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК 831558413, въз основа на Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., следните суми: 183 263,20 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението; 18 002,78 лв. лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; 14 990,29 лв. нак. лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014 г.; 4 325,13 лв. държавна такса в заповедното производство и 2 612,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И.

Н. с рег. № **** на КЧСИ с взискател „Райфайзенбанк България” ЕАД. Отбелязано било на гърба на изпълнителния лист от ЧСИ И. Н., че покана за доброволно изпълнение заедно със заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.08.2017 г. На 04.12.2018 г. делото било прекратено, а последното изпълнително действие било от дата 28.02.2014 г.

На 16.01.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И. с взискател ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, което се легитимирало с договор за цесия, сключен с кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД. По изп. дело № 18/2019 г. обаче липсвали доказателства за прехвърляне на вземанията и за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Молбата от 16.01.2019 г. до ЧСИ П. И. за образуване на изпълнително дело № 18/2019 2 г. била нередовна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 129, вр. с чл. 127 и чл. 128 ГПК. Нередовността се заключавала в следното: не бил посочен адрес на длъжника, не било ясно кой изпълнителен лист е приложен към молбата, липсвала индивидуализация на изпълнителния титул, а единствено било посочено изпълнителен лист по ч.гр.д. 636/2014 г.; липсвало доказателство за материалноправна легитимация на молителя; липсвало изявление от взискателя за коя от посочените в изпълнителния лист суми започва принудителното изпълнение, което било нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК и на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК; лицето, подало молбата за образуване на изпълнителното дело нямало представителна власт, защото не било овластено от представляващия дружеството към момента на извършване на действието.

Тъй като нередовностите не били отстранени по вина на ЧСИ, проведеното изпълнително производство било незаконосъобразно, а предприетите по него изпълнителни действия – невалидно извършени. Изпълнителното дело било прекратено и изпълнителният лист е бил върнат на взискателя по негова молба вх.№ 25825/08.08.2023 г.

Предвид изложеното се поддържа, че давността не се счита прекъсната с образуване и извършване на действия по изп. дело № 18/2019 г.

В условие на евентуалност, ако съд приеме молбата за образуване на изпълнителното дело за редовна, ищецът твърди, че извършените изпълнителни действия са невалидни и поради следното:

В хода на изп. дело № 18/2019 г. ищецът не бил уведомяван за нито едно предприето действие по делото, в т.ч. за започване на изпълнението и за наложени обезпечителни мерки, като дори липсвало разпореждане на ЧСИ за това. Приложените по изпълнителното дело Покана с изх.№ 800/21.01.2019 г. и Покана с изх.№ 3901/28.03.2019 г. не били достигнали до знанието на ищеца и не му били връчени надлежно, в т.ч. не била спазена процедурата по чл. 47 ГПК. По делото било приложено искане за вписване на възбрана вх.рег. № 4222, дв.вх.рег. № 4162, акт № 92, том 2 от 26.02.2019 г. на Служба по вписванията – Варна, но възбраната не била произвела действие, защото ищецът не бил собственик на описаните в искането за налагане на възбрана недвижими имоти.

В хода на изпълнителното дело били изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК” АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Търговска банка Д” АД за налагане на запор в/у банковите сметки на ищеца, но това действие било невалидно извършено, тъй като ищецът не бил уведомен за от ЧСИ за налагането на запори.

Бил насрочен опис на движими вещи, но такъв не бил извършван от ЧСИ П. И., поради което давността не била прекъсвана и с това действие, тъй като извършването на опис, а не насрочването му, прекъсвало погасителната давност. Освен това липсвала молба или волеизявление от взискателя, че желае да присъства на описа, а ЧСИ бил длъжен в деня на описа да констатира дали той присъства или не. Това водело до извод, че било налице бланкетно искане, целящо прекъсване на срока по чл. 433, ал, 1, т. 8 ГПК, но не и действие, което да доведе до прекъсване на погасителната давност. Взискателят изобщо не бил заплащал дължимите такси в хода на изпълнителното производство, т.е. бил изцяло дезинтересиран от извършването на действията, но имал интерес да прекъсне перемпцията.

След прекратяване на изпълнително дело №18/2019 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с молба вх.№ 25825/08.08.2023 г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД поискал връщане на изпълнителния лист, като на гърба на същия било отбелязано от ЧСИ П. И., че последното изпълнително действие е от 28.03.2019 г. Не ставало ясно обаче кое е това изпълнително действие, което ЧСИ приема, че е прекъснало погасителната давност.

Ищецът твърди, че на дата 28.03.2019 г. и до прекратяване на изпълнително дело № 18/2019 г. липсвало валидно извършено действие, което да е прекъснало погасителната давност. Излага, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Излага подробна аргументация като се позовава на тълкувателна и казуална практика на ВКС, както и на Решение от 20.04.2021 г. на КС на РБ.

Въз основа на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. и съгласно молба вх.№ 3

25824/08.08.2023 г. от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД било образувано изпълнително дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.. Молбата за образуване на новото изп. дело № 1023/2023 г. отново била нередовна по вече изложените съображения. Не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и липсвало доказателство за настъпилото частно правоприемство между кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД и ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

В хода на изпълнителното производство по изп. дело № 1023/2023 г. било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” АД за налагане на запор в/у банковите сметки на ищеца, получено в банката на 13.09.2023 г. Това действие било невалидно извършено доколкото ищецът не е бил уведомен за същото от ЧСИ.