Решение № 40 от 03.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600136 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е за втори път пред настоящата въззивна инстанция, след като с решение № 331/07.06.2024 г., постановено по н. д. № 282/2024 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, е отменено решение № 104/28.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 190/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

В отменителното решение на ВКС са дадени задължителни указания за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, като са очертани обстоятелствата, които следва да бъдат предмет на допълнително изясняване и анализ при новото разглеждане на делото.

С присъда № 14/12.06.2023 г., постановена по НОХД № 170/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, подсъдимият С. Д. И. е признат за виновен в това, че на 06.11.2020 г., около 18:00 ч., в гр. Ямбол, в района на кръстовището на ул. „Д. Благоев“ с изхода на бензиностанция „Шел“ в посока ХЕС, при управление на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № * **** ** е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 47, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, 1 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като същевременно е признат за невиновен и оправдан по обвинението за нарушение на чл. 116 от ЗДвП. С присъдата в тежест на подсъдимия И. са възложени и направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства.

Срещу присъдата на първоинстанционния съд в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. М. А. от АК – Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия, с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон. С жалбата е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание настоящият въззивен състав, след извършена служебна проверка и при съобразяване на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, е приел, че за изясняване на релевантните по делото обстоятелства е необходимо да бъдат извършени повторен разпит на вещите лица по тройната автотехническа експертиза, както и разпит на нови свидетЕ..

С оглед на това въззивният съд е провел съдебно следствие, в рамките на което е събрал нови гласни и писмени доказателства, извършил е повторен разпит на вещите лица, изготвили заключенията по първоначалната и по двете допълнителни тройни автотехнически експертизи, както и е назначил повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

След проведеното въззивното съдебно следствие, в хода на съдебните прения, защитникът на подсъдимия И. – адв. А. от АК – Ямбол поддържа подадената въззивна жалба и застъпва становище за неправилност на първоинстанционната присъда. Развива доводи, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довЕ. до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В тази насока акцентира върху липсата на необходимия самостоятелен и задълбочен анализ на гласните доказателства в мотивите на първоинстанционния съд, като поддържа, че е налице единствено формално изброяване на свидетелски показания, без да са изложени съображения защо едни от тях се възприемат като достоверни, а други – като неотносими към изясняване на обективната истина. Според защитата този подход препятства възможността да бъде проследено вътрешното убеждение на съда и да бъде осъществен ефективен контрол върху правилността на формираните фактически и правни изводи.

Защитникът поддържа и възраженията си относно доказателствената стойност 2 и интерпретацията на видеозаписите от охранителната камера на бензиностанция „Шел“, като изяснява, че оспорването не се отнася до характера им на веществени доказателства, а до възможността въз основа на тях да се направи сигурен извод за посоката и характера на движението на пострадалия пешеходец. Според защитата възприетата по делото теза, че пешеходецът се е движил от левия към десния тротоар, се основава на предположения, а не на обективно установими данни, поради което и изчисленията на експертите, основани на тази хипотеза, не могат да бъдат възприети безкритично. Наред с това защитникът заявява, че споделя становището на държавното обвинение относно приложението на материалния закон, включително относно приложимостта на чл. 343а НК.

Поддържа, че поведението на подсъдимия след настъпване на произшествието – подаването на сигнал на тел. 112, действията му по оказване на помощ на пострадалия и опитът да облекчи състоянието му – следва да бъде квалифицирано като оказване на помощ по смисъла на закона, като сочи, че при липсата на медицинска подготовка подсъдимият е предприел адекватни спрямо ситуацията действия. Защитата изразява и становище, че допускането на допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза би могло да внесе необходимата яснота по неизяснени според нея въпроси, свързани с механизма на произшествието, момента на възприемане на опасността и причините за т.нар. спирачно закъснение. В тази връзка се поддържа, че не са били изследвани всички възможни варианти на движение на пострадалия, включително с оглед физическото му състояние и възможната му неустойчивост при придвижване, което според защитата би могло да има значение и за преценката относно приложението на чл. 15 НК. С оглед на изложеното защитникът моли, ако въззивният съд приеме, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно, в случай че въззивната инстанция счете, че констатираните непълноти могат да бъдат преодолени в настоящото производство, се прави искане за преквалифициране на деянието по чл. 343а, вр. чл. 343 НК и за определяне на наказание „пробация“. Наред с това се отправя и искане да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК, с позоваване на добрите характеристични данни на подсъдимия, липсата на други нарушения и значителния период от време, изминал от извършване на деянието.

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище, че въззивната жалба е частично основателна. Поддържа, че не са налице основания да се приеме хипотеза на случайно деяние, тъй като според заключението на приетата по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати удара, ако беше реагирал своевременно в момента, в който обективно е могъл да възприеме пострадалия като опасност за движението. В тази връзка прокурорът застъпва тезата, че в случая не е налице пряка 3 причинна връзка между движението на подсъдимия със скорост 52 км/ч и настъпилия резултат, поради което приема за неправилно ангажирането на отговорността му за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според държавното обвинение релевантното нарушение е това по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението водачът да намали скоростта или да спре при възникване на опасност за движението. С оглед на това прокурорът счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като същевременно деянието бъде обвързано с нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Наред с това прокурорът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приложи привилегирования състав на чл. 343а НК. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че именно подсъдимият е подал сигнал на телефон 112, съобщил е за настъпилото произшествие, поискал е незабавно изпращане на спешна помощ и е посочил местоположението на инцидента, като тези негови действия, съпоставени с обстоятелството, че смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, следва да бъдат квалифицирани като оказване на необходимата помощ по смисъла на закона. В този аспект прокурорът счита, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б.

„в“, предл. първо от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. По отношение на наказанието представителят на Апелативна прокуратура споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, както и за съществуването на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, наред с едно отегчаващо такова, изразяващо се в предходни административни нарушения по ЗДвП. Същевременно не възприема извода на първия съд за завишена степен на обществена опасност на деянието и счита, че мотивите за по-тежко санкциониране са необосновано акцентирани. С оглед превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства прокурорът предлага наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода бъде заменено с наказание „пробация“, включващо задължителните пробационни мерки за срок около една година. Наред с това предлага да бъде намален и срокът на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство на една година. В заключение прокурорът пледира присъдата да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано по привилегирования състав на чл. 343а НК и на подсъдимия бъдат наложени полеки наказания.

Частните обвинитЕ. Н. Д. К., Я. Д. К., М. Д. К., Х. Д. К., Й. Д. Д. и Г.

К. - Х., редовно призовани, не се явяват пред апелативния съд. Техният повереник – адв. Б. от САК, в съдебните прения пред въззивната инстанция изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че от всички събрани по делото доказателства, включително от доказателствения материал, събран при новото разглеждане на делото след връщането му от 4

ВКС, по безспорен и категоричен начин се установяват авторството на деянието, механизмът на пътнотранспортното произшествие и вината на подсъдимия. Акцентира върху това, че изслушаната в хода на въззивното съдебно следствие комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза потвърждава изводите на предходните експертни заключения, като същевременно ги допълва с нови технически изследвания, включително относно осветеността и техническите характеристики на автомобила.

Поддържа, че възраженията на защитата относно значението на видеозаписа от охранителната камера на бензиностанция „Шел“ не разколебават доказателствената основа на обвинението, тъй като този запис не е имал самостоятелно и решаващо значение за експертните изводи, а е бил ползван само като допълнителен ориентир наред с останалия доказателствен материал.

Според повереника не са налице данни, които да обосновават различен извод относно движението на пострадалия или промяна във възприетата фактическа обстановка. Адв. Б. изразява и несъгласие с искането за преквалифициране на деянието по чл. 343а НК, като сочи, че с оглед характера и тежестта на установените травматични увреждания и бързото настъпване на смъртта, в случая не е била налице реална възможност за оказване на ефективна помощ на пострадалия. Поддържа, че подаването на сигнал на телефон 112 само по себе си не е достатъчно, за да се приеме осъществяване на помощ по смисъла на привилегирования състав. По отношение на наказанието предоставя преценката на съда и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.