Определение № 82 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500005 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 413, ал. 1 от ГПК, като е образувано по частна жалба вх.№78272/01.10.2024г., предявена от И. С. П., чрез адв. Й. срещу Заповед за изпълнение № 4811/29.08.2024г. по ч.гр.д. №10876/2024г. по описа на Варненски районен съд, в частта относно присъдените в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение.

Счита се, че присъдените в полза на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева не отговарят на действителната правна и фактическа сложност на производството и значително накърняват интересите на потребителя. Позовава се на постановките на решение от 25.01.2024г. по дело С438/2022 на СЕС.

В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД чрез адв. С., с който се изразява становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и се настоява за потвърждаването му. Позовава се, че преди образуване на заповедното производство процесуалния представител на заявителя е извършил поредица други действия по подготовка на делото, поради което сложността на делото не следва да се измерва с подаване на заявлението. В тази връзка сочи, че същото е заплатено за всички действия по процесуално представителство в заповедното производство, в това число и за подаване на настоящия отговор. Позовава се на нормативно установените размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок едномесечен срок по чл.

1

419, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК считано от връчването на заповедта за изпълнение, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Тъй като след пропускане на срока по чл. 414 от ГПК за оспорване на заповедта, последната се явява стабилизирана и исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК няма да се проведе, оплакванията срещу присъдените със заповедта разноски подлежат на разглеждане от въззивния съд по реда на глава двадесет и първа от ГПК/ така т. 12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно заявление, депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу длъжника И. С. П., в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №481/29.08.2024г. за вземания по договор за ВиК услуги в размер на 944.65лв. за главница за периода от 3.10.2022г. до 1.08.2024г., сумата от 95.75лв. обезщетение за забава за времето от 2.12.2022г. до 4.08.2024г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда-27.08.2024г. до окончателното изплащане на сумите и 505лв. от сторените по делото разноски, от които 480 лева за адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е своевременно обосновано от длъжника с жалбата.

С решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

Следователно съдът може да зачита приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения само като ориентир, не е обвързан от нея. Ето защо съдът намира, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възражението, а именно фактическата и правна сложност на делото.

В случая, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание.

2

Самото въведено в процеса притезание за възнаграждение за ВиК услуги не изисква детайлна предварителна работа на адвоката, а единствено справка в системата на заявителя за размера на дълга. Следва да се съобрази още, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД предявява стотици заявления годишно, следователно работата на адвоката по-скоро се изчерпва с попълване на бланка.

С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, и въведения материален интерес от 1040,4 лева, настоящият състав намира, че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга е в размер на 200 лв. с ДДС, която отразява вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност.

С оглед частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции, заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за разликата над 200 лева до 480 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 4811/29.08.2024г. по ч.гр.д. №10876/2024г. по описа на Варненски районен съд, в частта относно присъдените в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева с ДДС до присъдените 480 лв. с ДДС, на осн. чл. 413, ал. 1 от ГПК, като вместо него:

ОТХВЪРЛЯ искане на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 103002253 за издаване на заповед за изпълнение срещу И. С. П., ЕГН ********** за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева с ДДС до присъдените 480 лв с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3