Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1264 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6406/2025
Вид
Решение № 1264
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, Златка Чолева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100506406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №5232 от 25.03.2025г., постановено по гр.дело №66531/2024г. по описа на СРС, ГО, 168 с-в, е отхвърлен предявения от „Минолби“ЕООД, ЕИК201995159, срещу „А1 България“ЕАД, ЕИК131468980 иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 0,73 лева с ДДС- сбор от платени без основание такси, едностранно начислени от ответника по фактура №442068016 за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., издадена въз основа на договор №503554975 с приложение от 03.12.2021г.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Минолби“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че ответникът е издал на ищеца над 800 кредитни известия, сред които и такова за процесната сума, следователно плащането било прието без възражения от него. Твърди наличие на предпоставки за приложение на чл.301 от ТЗ. Дори плащането да било извършено от трето за спора лице, това било сторено за погасяване задължения на ищеца и правоотношенията между ищеца и третото лице били ирелевантни за спора. Издаденият за сумата фискален бон бил отпреди три години и поради качеството на печата и хартията бил нечетлив. Твърди също така, че била разместена доказателствената тежест и ищецът не бил длъжен да доказва, че именно той е платил сумата. Претендира отмяна на решението на СРС, уважаване на иска и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът е подал в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с която оспорва 1 същата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При така предявен иск в тежест на ищеца е единствено и само да докаже факта на даването /плащането/, тоестче той е платил на ответника нещо. В тежестта на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, наличието на годно правно основание за получаването на плащането. В случая от представените по делото доказателства не се установява, че именно ищецът е заплатил на ответника процесната сума. Съдът не може да основе решението си на предположението, че след като фактурата е издадена на ищеца, той е платил и процесната сума. Следователно не е установено по делото обедняване на ищеца и само на това основание искът подлежи на отхвърляне. Развитите в исковата молба и въззивната жалба съображения относно отношения между ищеца и трето лице, както и бъдещи претенции на третото лице към ищеца, в случай че на последния бъде върната процесната сума, са ирелевантни и хипотетични. Както правилно е отбелязал и първостепенния съд- липсва активна материално-правна легитимация на ищеца да претендира процесната сума, доколкото не се установява имуществото му да е намаляло вследствие на полученото от ответника плащане на сумата. Разпоредбата на чл.301 от ТЗ е неприложима в случая, доколкото изобщо не се твърди извършване на действия без представителна власт, както и от кое конкретно лице евентуално са извършени.

Ето защо въззивната жалба е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, както и ниската фактическа и правна сложност на същия, на въззиваемия ответник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 евро.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №5232 от 25.03.2025г., постановено по гр.дело №66531/2024г. по описа на СРС, ГО, 168 с-в.

ОСЪЖДА „Минолби“ЕООД, ЕИК201995159 да заплати на „А1 България“ЕАД, ЕИК131468980 сумата то 25 /двадесет и пет/ евро- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3