Решение № 670 от 23.09.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Казанлък, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510101978 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Н. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: **********, като майка и законен представител на детето Т. П. К. с ЕГН **********, с адрес:

********** против: П. С. К. с ЕГН **********, с адрес: **********.

Правно основание: чл. 150 от СК.

В молбата се сочи, че ищцата и ответникът имали сключен граждански брак, по време на който се родила дъщеря им Й. П. К., ЕГН **********. С влязло в законна сила на 03.06.2008 г. Решение № ********** г. по гр. д. № ********** г. по описа на PC- Казанлък бракът им бил прекратен, а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря им в размер на 50 лв., считано от 22.05.2007 г. Към настоящият момент дъщеря им Й. вече била пълнолетна. След постановяване на съдебното решение, през пролетта на 2009 г. с ответника отново се събрали да живеят заедно, като от последващото им съжителство се родила втората им дъщеря Т. П. К., ЕГН **********.

Твърди, че с влязло в законна сила на 02.04.2019 г. Решение № ********** г. по гр. д. № ********** г. по описа на PC- Казанлък упражняването на родителските права по отношение на детето Т. били присъдени на ищцата, а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря им в размер на 160 лв., считано от 01.07.2018 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, която издръжка била съобразена с необходимите средства за развитие и осигуряване на живот на Т. към 2018г. Тази издръжка била променена с издаден Изпълнителен лист № ********** г. на 200 лева, считано от 03.04.2023 г., въз основа на постигнато споразумение между 1 страните по гр. д. № ********** г. по описа на РС-Казанлък. Сочи, че издръжката, която ответникът следвало да плаща за детето Т. съгласно посочения по-горе изпълнителен лист била крайно недостатъчна за задоволяване нуждите на детето. Детето било ученичка и средствата за дрехи и за покриване на ежедневните разходи, лични и такива свързани с обучението й значително се увеличили. Необходими били повече средства за закупуване на дрехи и обувки, за учебни материали и храна в столовата на училището, за медицински разноски. Налице било и изменение на икономическите условия в страната.. Голямата им дъщеря Й. била пълнолетна, но студентка редовна форма на обучение в **********, специалност „**********“, редовна форма на обучение. Всички грижи по отглеждането, възпитанието и образованието на децата ги поела изцяло ищцата. Бащата не упражнявал лични контакти с децата, а малката им дъщеря Т. даже не го познавала. П. К. не участвал в ежедневните грижи и не поемал допълнителни разходи извън издръжката.

Моли съда да постанови решение с което да измени постановената по ГД № ********** г. описа на PC-Казанлък издръжка, като с решението си да осъди ответника - П. С. К. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро (двеста евро) от 1-во до 5-то число на текущия месец, на Т.

П. К. с ЕГН **********, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на същите. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника., но е постъпила по служебната поща на съда становище, че ответникът в момента сменя държавата и работата си, поради което бил в невъзможност да посочи точен адрес за кореспонденция, но след като се установи на ново място и има постоянна работа и стабилни доходи ще изплати всичко което държи на ищцата.

С допълнителна молба ищцата на осн. чл. 214 ГПК моли съда да допусне изменение на иска чрез увеличаване на размера на претендираната месечна издръжка от 200,00 евро на 250,00 евро, считано от датата на подаване на исковата молба, като съдът е допуснал изменение на иска, същият се счита за предявен за сумата в размер на 250,00 евро.

В откритото съдебно заседание ищцата Н. Д. М. поддържа исковата молба.

Ответникът П. С. К., редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане с № ********** г., родители на детето Т. П. К., ЕГН **********, са Н. Д. М., ЕГН ********** – майка и П. С. К., ЕГН ********** – баща.

С Решение № ********** г. по гр.д. ********** г. по описа на РСКазанлък упражняването на родителските права спрямо детето Т. П. К., са предоставени на майката Н. Д. М., като ответникът е осъден за заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 160,00 лева.

Малолетното дете Т. П. К. е ученичка в ОУ ********** през учебната 2026/2027г., като ученичка в трети клас, видно от служебна бележка изх. № ********** г. на цитираното учебно заведение.

Видно от представеното удостоверение с изх. № ********** г., изд. от „**********“ ЕООД за периода от юни. 2025 г. - май. 2026 г. майката Н. Д.

М. е реализирала доходи от трудово правоотношение в размер на 7457,01 евро.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък. На база на извършеното социално проучване служителите на отдел "Закрила на детето" - Казанлък установили, че преките и непосредствени грижи за детето Т. К., след раздялата на родителите били поети от основно майката Н. М., като бащата не изплащал редовно определената месечна издръжка за детето си. Г-жа М. отговорно изпълнявала родителските си задължения, успявала да осигури на детето достатъчно добра среда за нейното емоционално, психическо и физическо развитие.

С оглед събраната информация при проучването, становището на отдел "Закрила на детето" Казанлък е, че в интерес на Т. К. е присъждането на издръжка в размер, съответстващ, както на реализираните месечни разходи за задоволяване на нейните основни потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). С постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната за 2026г. да бъде в размер 620,20 евро. Този минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител. Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите 3 ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. По отношение на ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно. Установи се, че по време на съвместното си съжителство страните имат родени две деца – Й. П. К., навършила пълнолетие и Т. П. К. - малолетна. С оглед възрастта си, малолетната Т. К. е неработоспособна, поради което има право на издръжка от родителите си. Нуждите на децата са обичайни за лица на тяхната възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и др., както и общите разходи за издръжката на домакинството, в което се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето, претендиращо издръжка.

Размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови дейности.

Майката има задължение за полагане на непосредствени грижи в полза на детето си, което е непълнолетно. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.

Ответникът П. С. К. не се яви в откритото съдебно заседание по делото, не депозира и писмено становище. Установи се, че не е в България, работи в чужбина. Същият е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Не се събраха и данни по делото същият да дължи издръжка на други лица.

Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че бащата работи в чужбина /по данни на майката/, не полага грижи за други лица, същият е в трудоспособна възраст, съдът приема, че следва да бъде осъден да заплаща на малолетната си дъщеря издръжка в размер, както е поискан от ищцата – 250,00 евро, който е съобразен, както с нуждите на детето, така и с възможностите му да я дава. В с.з. ответникът не се яви и не депозира писмено становище.

Безспорно от първоначалното постановяване на издръжката /през 2018 г./ е минал период от време. Към момента нормативно установеният минимален размер на същата е 155,05 евро. От тогава икономическите и социалните обстоятелства значително са се променили.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

4

Ответникът следва да заплаща 250,00 евро месечно за детето Т. П. К. чрез неговата майка и законен представител Н. Д. М., която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.

Относно разноските в производството:

Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък 212,75 евро окончателна държавна такса върху увеличения размер на така присъдената издръжка.

Ищцата не е заявила претенции за разноски.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъдената с Протоколно определение № ********** г. по спогодба, по гр. д. № ********** г. по описа на РС- Казанлък издръжка, като:

ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН **********, постоянен адрес: **********, да заплаща месечна издръжка на детето Т. П. К., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител Н. Д. М., ЕГН ********** в размер на 250,00 евро, платима от 1-во до 5 - то число на всеки съответен месец, считано от 12.06.2026 г. до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до пълното плащане.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН **********, постоянен адрес: ********** да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък сумата от 212,75 евро /двеста и дванадесет евро и седемдесет и пет цента/ - държавна такса за увеличения размер на постановената издръжка.

На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Стара Загора, в двуседмичен срок, считано от 23.09.2026 г.

5

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 6