Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1929 от 02.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45544/2025
Вид
Решение № 1929
Подписан
02.02.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1929 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110145544 по описа за 2025 година

Производството по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с която е предявен осъдителен иск срещу „ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата о т 275.16 евро /538,17 лева/, представляваща регресно вземане за възстановяване на неплатената част от изплатено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ № 5C116213 застрахователно обезщетение за щети по МПС „МАН Лионс сити Г“, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 03.06.2024 г. в гр. София, на бул. „Андрей Сахаров“, обръщално колело, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че със застрахователна полица № *** е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС „МАН Лионс сити Г“, с рег. № ***, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, с период на застрахователно покритие от 09.03.2024 г. до 08.03.2025 г.

Твърди, че на 03.06.2024 г. в град София, на обръщалното колело на бул. „Андрей Сахаров“ е реализирано ПТП между застрахованото при ищеца МПС „МАН Лионс сити Г“, с рег. № ***, и превозно средство тролейбус "HIGEPEK“ с рег. № ***, при следния механизъм: водачът на тролейбус с рег. № *** извършва необезопасена маневра на обръщалното колело като завива надясно и, в резултат на смяната на пътните платна, реализира ПТП с попътно движещото се до него МПС „МАН Лионс сити Г“, с рег. № ***.

Настъпил е удар между превозните средства, за което бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.06.2024 г., обективиращ 1 нанесените щети, а именно: ъгъл предна броня ляво, стойка огледало ляво и други, описани в опис по претенция.

Твърди, че вина за ПТП, има водачът на тролейбус "HIGEPEK“ с рег.

№ ***.

Сочи, че ремонтът на застрахованото при него увредено МПС бил възложен и извършен от автосервиз „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД, като размерът на щетата бил определен на 1398,76 лева – стойността на ремонта. В изпълнение на сключения между него и собственика на процесното МПС застрахователен договор, ищецът заплатил на сервиза на 13.11.2024 г. застрахователното обезщетение по застрахователна претенция по застраховка „Каско“.

Поддържа, че за превозно средство тролейбус "HIGEPEK“ с рег. № ***, е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 1423,76 лева, с включени ликвидационни разноски от 25 лева.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника от 29.05.2025 г., но дружеството изплатило само част от сумата, като останала разлика в размер на 538,17 лева, предмет на настоящото дело.

Моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за тролейбус "HIGEPEK“ с рег. № ***, както и че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с която е извършил частично плащане в размер на 885,59 лева. Не оспорва и извършването на плащане от страна на ищеца по сметка на собственика на увредения автомобил.

Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и описания механизъм на ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП е увредена само и единствено позиция ляво огледало, кореспондиращо с механизма на възникване на удара и зоната на контакт между двете превозни средства, като щетата по ъгъла на предна броня не следвало да бъде включена в регресната претенция, тъй като не попадала в зоната на съприкосновение. Въз основа на това оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и щетата по „ъгъл на предна броня“. С оглед основателността на възражението, намира, че с доброволното плащане на част от регресната претенция е изпълнил изцяло законовите си задължения.

Оспорва предявения иск и по размер, като намира, че определената застрахователна сума не отговаря на действителната стойност на щетите.

2

Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2 / плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, съдът е отделил следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка по отношение на автобус „МАН Лионс сити Г“, с рег. № ***,, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 1398,76 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за тролейбус "HIGEPEK“ с рег. № ***, валиден към датата на ПТП; 4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника и извършване на доброволно плащане по нея в размер на сумата от 885,59 лева.

Спорен между страните е въпросът относно механизма на ПТП и причинените от него вреди, в частност - наличието на причинно-следствена връзка между всички обезщетени от застрахователя вреди и процесното ПТП.

За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетел, като е приета и съдебна автотехническа експертиза.

От представения по делото двустранен констативен протокол /л. 14/ за ПТП се установява, че на 03.06.2024 г., около 18:17часа, в гр. София, тролейбус „Хигер“, с рег. № *** се движи по бул. „Андрей Сахаров“ и в района на колело за обръщане на движението - „Младост“, водачът 3 предприема маневра за отклонение надясно, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се отдясно, автобус „Ман Лион С Сити Г", с рег. № ***.

Видно от нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и ПТП и направените отбелязвания, ПТП е настъпило по време на извършване на маневра за смяна на лентите, изпълнявана от водача на тролейбуса, който, при отклонени на управляваното от него превозно средство надясно, е реализирал ПТП със спрелия автобус.

На нарисуваната скица е отразена посоката на движение на тролейбуса, като са описани видимите щети върху двете превозни средства. За увредения автобус МАН са посочени „счупено ляво огледало“ и „охлузено ляво бомбе“.

В хода на съдебното дирене водачът на процесния тролейбус, разпитан в качеството му на свидетел, потвърждава, че положения подписи под изготвения протокол е негов.

В представеното по делото уведомление-декларация за щета /л. 15/ подадено от собственика на процесния автобус, се посочва, че гореописаните вреди по превозното средство /ляво огледало и ожулено ляво бомбе/ са нанесени в паркирано състояние на обръщално колело в ж.к. „Младост“ при ПТП с тролей.

Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. И. – водач на тролейбуса, потвърждават гореизложения механизъм на ПТП.

По спомен на свидетеля, същият е искал да използва зарядната станция, намираща се непосредствено пред спрелия за почивка автобус, поради което отклонил управляваното от него превозно средство наляво. При извършването на маневрата настъпил сблъсък между тролея /в задната му част, според свидетеля/ и автобуса в предната му лява част, при който сблъсък било увредено лявото огледало на спрелия автобус.

В изготвената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвена, вещото лице сочи, че при наличните данни по делото към момента на изготвяне на заключението, приема за установено, че процесният пътен инцидент е настъпил при гореописания механизъм.

По отношение на несените щети на „Ман Лион С Сити Г", с рег. № ***, вещото лице сочи, че всички описани в двустранния констативен протокол вреди – „ляво огледало“ и „ъгъл предна броня“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 03.06.2024 г. и напълно кореспондират с установения от вещото лице /безспорен и между страните/ механизъм.

Причината за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на тролейбус МАН, доколкото другият автомобил е бил в покой – в паркирано състояние.

Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма на процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.

При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод, 4 че вина за процесното ПТП има изцяло водачът на тролейбус „Хигер“, с рег.

№ ***.

От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на действията на застрахования при ответника водач, който е предприел маневра за промяна на лентата си за движение, без да съобрази габаритите на управляваното от него превозно средство и разположението на другите паркирани автомобили /нарушение на чл. 25 ЗДвП/, като по този начин е станал причина за нанасянето на имуществени вреди върху застрахованото при ищеца МПС.

С оглед изложеното, съдът достигна до извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Относно размера на регресната застрахователна претенция:

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.