Решение № 4461 от 23.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4461 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

М. Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т.ова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100513245 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20154641/09.07.2021 г. СРС, 38 с-в, по гр.д.№ 70912/15 г. е признал за установено, на основание чл.108 ЗС по отношение на С. В. В., М.

Н. В. и Н. Н. В., че ищците Р. И. В., Е. Г. Д., И. Г. В. и Б. С. Б. са съсобственици на: 490 кв.м., представляващи реална част от УПИ VI-79, целият с площ от 741 кв.м, кв.м., кв.2, местност в.з. „Киноцентъра-III” част, по регулационния план на гр.София, одобрен със заповед № РД -50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО Район „Витоша“, при съседи на частта: УПИ V-78, улица, УПИ VII-80, и южната част на УПИ VI-79 и при съседи на целия урегулиран поземлен имот:

УПИ V-78, улица, УПИ VII-80, УПИ ХII-93 и УПИ ХIII-92; означена с букви и цифри А-Г-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-Д-Е-А по скица на вещото лице, неразделна част от решението, при квоти от: 1/8 ид.ч. за Р. И. В., 4/8 ид.ч. за Е. Г. Д.,1/8 ид.ч. за И. Г. В. и 2/8 ид.ч. за Б. С. Б. и е осъдил на основание чл.108 ЗС С. В.

В., М. Н. В. и Н. Н. В. да предадат владението на Р. И. В., Е. Г. Д., И. Г. В. и Б.

С. Б. върху съсобствения им недвижим имот, който са придобили на основание наследство от В.Д., починала на 17.11.1993 г. и възстановяване 1 правото на собственост по ЗСПЗЗ върху поземлен имот от 490 кв.м., представляващи реална част от УПИ VI-79, целият с площ от 741 кв.м, кв. 2, местност в.з. „Киноцентъра-III” част, по регулационния план на гр.София, одобрен със заповед № РД -50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО-район „Витоша“, при съседи на частта: УПИ V-78, улица, УПИ VII-80, и южната част на УПИ VI-79 и при съседи на целия урегулиран поземлен имот: УПИ V-78, улица, УПИ VII-80, УПИ ХII-93 и УПИ ХIII-92; означена с букви и цифри АГ-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-Д-Е-А по скица на вещото лице, неразделна част от решението.С решението е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на С. В. В., М. Н. В. и Н. Н. В., че ищците Р. И. В., Е. Г. Д., И. Г. В. и Б. С. Б. са съсобственици на: 714 кв.м., представляващи реална част от УПИ VII-80, целият с площ от 771 кв.м, квартал 2, местност в.з „Киноцентъра-III“ част, по регулационния план на гр.София, одобрен със Заповед № РД-50-0976/16.03.1990 г. на кмета на СО - Район „Витоша“, при съседи на частта: УПИ VII-80, УПИ V-79, улица, УПИ VII-81 и при съседи на целият урегулиран поземлен имот: УПИ V-79, улица, УПИ VIII-81,УПИ ХII-93 и УПИ ХIII-94, означена с букви А-Б-В-Г-А по скица на вещото лице, неразделна част от решението, при квоти от: 1/8 ид.ч. за Р. И. В., 4/8 ид.ч. за Е. Г. Д.,1/8 ид.ч. за И.

Г. В. и 2/8 ид.ч. за Б. С. Б. и е осъдил на основание чл.108 ЗС С. В. В., М. Н. В. и Н. Н. В. да предадат владението на Р. И. В., Е. Г. Д., И. Г. В. и Б. С. Б. върху съсобствения им недвижим имот, който са придобили на основание наследство от В.Д., починала на 17.11.1993 г. и възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ върху поземлен имот 714 кв.м., представляващи реална част от УПИ VII-80, целият с площ от 771 кв.м, квартал 2, местност в.з „Киноцентъра-III“ част, по регулационния план на гр.София, одобрен със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО - Район „Витоша“, при съседи на частта: УПИ VII-80, УПИ V-79, улица, УПИ VII-81 и при съседи на целият урегулиран поземлен имот: УПИ V-79, улица, УПИ VIII-81,УПИ ХII-93 и УПИ ХIII-94, означена с букви А-Б-В-Г-А по скица на вещото лице, неразделна част от решението.

С определение № 20042430/15.06.2022 г. СРС, 38 с-в, по гр.д.№ 70912/15 г. е оставил без уважение молбата на С. В. В., М. Н. В. и Н. Н. В. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските.Определението е влязло в сила поради необжалването му.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. В.

2

В., М. Н. В. и Н. Н. В. с оплаквания, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивниците излагат оплаквания, че представените с исковата молба писмени доказателства не са завеР. от ищците, а от лице, което не е идентифицирано, поради което исковата молба е нередовна, а решениетонедопустимо.Твърдят, че решението е недопустимо и поради липса на пасивна процесуална легитимация, като излагат доводи, че наследниците на К. М. В.аМ. В. и Н. В. са били лишени от възможността да вземат участие от самото начало в производството по делото и не са могли да реализират ефективно правото си на защита.Липсва и активна процесуална легитимация на ищците, които не са собственици на процесния имот.Излагат твърдения, че съдът е обсъдил само представените от ищците доказателства и е пренебрегнал всички оспорвания, направени от ответниците, както и представените от тях писмени доказателства.Съдът не е съобразил, че процесните имоти не са влизали в блок на ТКЗС, че ответниците са ги придобили по давност, считано от 20.12.1958 г. до настоящия момент, не е взел предвид, че представеният по делото делбен протокол от 18.12.1965 г. по гр.д.№ 3680/1965 г. на СНС не е вписан в книгите за вписване в нотариата към СНС и няма характер на титул за собственост, нито е съобразил липсата на идентичност на процесния имот с представените от ищците документи за собственост.Неправилни са и изводите на съда, че значението на придобивно основание имат само две категории решения на административния орган-решението за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реали граници върху индивидуално определен имот-чл.18ж, ал.1 ЗСПЗЗ и решението по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ.Твърдят, че тези решения представляват индивидуални административни актове и подлежат на проверка относно тяхната законосъобразност.Излагат твърдения, че процесните имоти са законно застроени и не подлежи на възстановяване по реда на ППЗСПЗЗ.Молят съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството, а при условията на евентуалност- да отмени изцяло решението и да отхвърли исковете.Претендират разноски.

Ответниците по въззивната жалба- Р. И. В., Е. Г. Д., И. Г. В. и Б. С. Б. оспорват същата.Излагат твърдения, че всички писмени доказателства са завеР. от пълномощника им-адвокат Д. М. и са годни доказателствени 3 средства.Оспорват твърденията, че исковете са предявени срещу починало лице, както и за липса на активна легитимация на ищците.Твърдят, че процесните имоти са им възстановени по реда на ЗСПЗЗ и че е установена идентичността им с имотите, които се владеят от ответниците.По делото е установено, че възстановеният имот е имал земеделски характер към релевантния момент-момента на масовизация на земите и подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ по смисъла на чл.10, ал.1 и ал.7 ЗСПЗЗ.Излагат доводи за неоснователност на твърденията на въззивниците за наличие на законно построени сгради в имота, което е пречка за възстановяване на собствеността, тъй като представените строителни книжа са от 19.05.1993 г.Поддържат становище, че за да се обори конститутивния ефект на влязлото в сила решение № 6897/16.12.2019 г. на ОСЗ-Овча купел, оспорването може да се състои само в оплакване за неговата нищожност, както и с възражение за наличие на отрицателни предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.Правилно първоинстанционният съд е приел, че представяният от ответниците предварителен договор за покупко-продажба от 20.12.1958 г. няма вещно прехвърлително действие и не ги легитимира като собственици, тъй като към тази дата имотът вече е бил масовизиран, а с оглед разпоредбите на чл.86 ЗЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ ответниците не могат да се легитимират като собственици на процесните имоти на основание придобивна давност.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.

С определение от 03.02.2023 г. на основание чл.227 ГПК като въззиваеми са конституирани Р. Е. Д. и Г. Е. Д. на мястото на починалия Е. Г.

Д..

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС.

С определение на съда от 08.05.2018 г. е присъединено производството по гр.д. № 71854/2015 г. по описа на СРС, 31 състав.

Ищците- Е. Г. Д., И. Г. В., Р. И. В. и Б. С. Б. твърдят, че с решение № 6897/16.12.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ им е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху 490 кв.м., представляващи реална част от УПИ VI-79, целият с площ от 741 кв.м., кв. 2, м. в.з. „Киноцентъра-III” част по регулационния план на гр.София, одобрен със заповед № РД -50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО-р-н „Витоша“, при съседи на частта: УПИ V-78, улица, УПИ VII-80, и южната част на УПИ VI-79 4 и при съседи на целият урегулиран поземлен имот: УПИ V-78, улица, УПИ VII-80, УПИ ХII-93 и УПИ ХIII-92; и върху 714 кв.м., представляващи реална част от УПИ VII-80, целият с площ от 771 кв.м, квартал 2, местност в.з „Киноцентъра-III“ част, по регулационния план на гр.София, одобрен със заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО – р-н „Витоша“, при съседи на частта: УПИ VII-80, УПИ V-79, улица, УПИ VII-81 и при съседи на целият урегулиран поземлен имот: УПИ V-79, улица, УПИ VIII-81,УПИ ХII-93 и УПИ ХIII-94, като наследници на В. А. Д.. Твърдят, че имотите са придобити от наследодателя им А.И.М. по силата на доброволна делба по гр.д.№ 3680/1965 г. и че наследодателят им е бил собственик на имота на основание доброволна делба по нотариален акт № 181, том 4, нот. дело № 736/1927 г. за доброволни делба /т.4/.Твърдят, че А.М. е владял имота до смъртта си през 1949 г., а впоследствие наследниците му са си разпределили имотите помежду си и са ги владели необезпокоявано до масовизацията, когато имотите поради земеделския им характер са били стопанисвани и управлявани от ТКЗС.Ответниците владеят имотите без основание, тъй като с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не могат да се позовават на придобивна давност.Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на 490 кв.м., представляващи реална част от УПИ VI-79, целият с площ от 741 кв.м, кв.2, м. в.з. „Киноцентъра-III част“ по регулационния план на гр.София, одобрен със заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО, Район „Витоша“, представляващ част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, както и на 714 кв.м., представляващи реална част от УПИ VII-80, целият с площ от 771 кв.м., кв.2, м. в.з. „Киноцентъра-III част“ по регулационния план на гр.София, одобрен със заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО, Район „Витоша“, представляващ част от ПИ с идентификатор *** и да осъди ответниците да им предадат владението върху имотите.

Ответниците-Н.С. В. и С. В. В. оспорват предявения исковете с твърдения, че същите са недопустими и неоснователни поради липса на активна процесуална легитимация.Твърдят, че ищците не са собственици на имотите, тъй като делбеният протокол по гр.д.№ 3680/1965 г. не е вписан в книгите за вписване и имотите не са индивидуализирани с планоснимачен номер, граници, квартал и др. индивидуализиращи белези.Твърдят, че липсва идентичност между процесните имоти и тези, описани в представените от ищците документи за собственост.Излагат доводи, че не са били налице предпоставките за реституиране на имотите, тъй като същите са застроени със законно изградени сгради, както и че не са били включени в ТКЗС.Твърдят, че са придобили имотите по давност, като със съдебна спогодба от 28.05.1968 г. по гр.д. № 1248/68 г. са признати за изключителни владелци на процесните имоти.Не оспорват, че владеят процесните имоти.

В съдебно заседание на 04.12.2020 г. на основание чл.227 ГПК първоинстанционният съд е конституирал като ответници М. Н. В. и Н. Н. В. на мястото на починалия в хода на процеса ответник Н.С. В..