Определение № 1602 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1768/2023
- Вид
- Определение № 1602
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 30.06.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1602 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501768 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Д. П. Х., ЕГН ********** от ********************** , чрез пълномощника му по делото адвокат П., против Определение № 4604 от 19.04.2023г., постановено по гр. д. №6438/2022 г. на Районен съд- Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е върната исковата молба подадена от Д. П. Х., ЕГН ********** от ********************** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Хр.Г.Данов“ № 37, със законни представители Ж.П.С., М.М-Д., А.С.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез процесуалния и представител юрисконсулт И.К. оспорва частната жалба като неоснователна, моли да се потвърди определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно по съображения изложени в отговора.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен иск от Д. П. Х., ЕГН ********** от ********************** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Хр.Г.Данов“ № 37, със законни представители Ж.П.С., М.М-Д., А.С., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружеството сумата от 648.14 лв., представляваща цената на доставена електрическа енергия за месец февруари 2022г. за обект Ателие 1, находящ се в ********************, ИТН: 4442683, по фактура, 1 издадена месец март 2022г. С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът няма интерес от воденото на иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК. След като ищецът е платил сумата, която твърди, че не дължи на ответното дружество, то е налице друг, по – ефективен и цялостен път на защита, чрез предявяване на осъдителен иск срещу ответника за връщане на недължимо събраните суми, което в случая не е сторено.
По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което е прекратил производството по делото.
Така постановеното определение е неправилно. Съгласно задължителните указания, дадени в т.2 на Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС налице е правен интерес от предявяване на установителен иск, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо, като в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.
Не може да бъде споделен направения в обжалваното определение извод, че ищецът няма правен интерес от търсената от него защита. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.
Действително ищецът е платил сумата, която твърди, че не дължи на ответника, но това плащане е станала след завеждане на делото. Освен това ищецът е искал да премине от установителен иск към осъдителен, което не е било допуснато от съда. В разглеждания казус интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. Предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец.
От изложеното следва, че за ищеца е налице правен интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск, следователно същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като атакуваното определение ще бъде отменено и делото ще се върне на Районен съд - Пловдив за продължаване на 2 съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4604 от 19.04.2023г., постановено по гр. д.
№6438/2022 г. на Районен съд- Пловдив, XX гр. състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3