Решение № 86 от 23.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Благоевград, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20261210200101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Н. Х. М., с ЕГН ********** и адрес за кореспонденция град ******* против Наказателно постановление №25-1116-001664/15.05.2025г на Началник Група, сектор „Пътна Полиция“ Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 врс чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250. 00 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като се сочи липса на яснота по отношение качеството, в което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и неправилна квалификация. Иска се отмяната на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител, не изразява становище по същество.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо, с което е изпратена преписката, наказващия орган релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 28.04.2025г., около 08.27ч. жалбоподателят предприел управление на товарен автомобил *** с регистрационен номер ********. По същото време на булевард "Свети Свети Кирил и Методий" в гр.Благоевград били позиционирани полицейските служители Б. Г. и К. С.. В изпълнение на служебните си задължения свидетелите спрели товарен автомобил ******* с регистрационен номер ******** , който се движил по булевард "Свети Свети Кирил и Методий" с посока на движение от улица "Илинден" към улица "Владо Черноземски".

Полицейските служители извършили проверка на водача, като установили, че това е жалбоподателя, както и че автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите след извършена служебна 1 справка чрез РСОД, както и че е собственост на М.. Предвид констатираното св. Г. съставил АУАН №3789362, в който установеното било квалифицирано, като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. АУАН бил съставен на място, връчен на жалбоподателя, като същият го подписал без да отрази възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН №3789362 на 15.05.2025 г. Началник Група към ОД МВР- Благоевград, сектор „ПП“, като надлежно оправомощен представител на административнонаказващия орган, упълномощен с МЗ № 244з-324/13.02.2017 г. е издал атакуваното Наказателно постановление №25-1116-001664/15.05.2025г на Началник Група, сектор „Пътна Полиция“ Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 врс чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250. 00 лева

Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя срещу негов подпис на 19.01.2026 година.

По делото от разпита на свидетеля Г. – актосъставител, се установява, че той е съставил АУАН, подписал го е, като актът е бил съставен за това, че жалбоподателят е управлявал автомобила без застраховка „Гражданска отговорност“, чрез показанията си установява по какъв начин е констатирано нарушението и как е установено, че автомобила е бил без застраховка. В тази насока са и показанията на св.С.в..Показанията на полицейските служители съдът кредитира, като последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

В хода на съдебното следствие е представена застрахователна полица, от която се установява, че на 28.04.2025 г. в 09:10 ч. е сключена застраховка /л. 25/.

По делото е представена Заповед /л.29/ , с която се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП за нарушения по КЗ. Представена е справка за нарушител водач, от която се установява, че жалбоподателят не е санкциониран за други нарушение на този кодекс. По делото са приети доказателства /справка/, удостоверяващи, че автомобила е собственост на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва атакуваното НП пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушени и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП, правилна е и квалификацията на нарушението,тъй като именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които жалбоподателя не е изпълнил. От приложените АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството на собственик. Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП , както и пълно съответствие между цифровата квалификация в двата акта, липсват процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на 2 наказаното лице.Както съдът посочи в конкретния случай описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е изчерпателно, изложени са всички обстоятелства, относими към очертаване конкретния фактически състав на нарушението. Противно на твърдяното в жалбата ясно е означено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на собственик на процесното превозно средство .Предвид изложеното съдът намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а доводите в обратна насока се опровергават от събраните доказателства. В тази насока дводите в обратна насока са неоснователни. Видно от показанията на свидетелите и представените писмени доказателства, според отразеното в масивите на МВР, процесния автомобил се е водил собственост на жалбоподателя, липсват данни за последваща пререгистрация, поради което и в случая не може да бъде отправен упрек към наказващия орган, че неправилно е определено качеството на субекта на отговорност, съответно констатираното нарушение да е неправилно квалифицирано.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, нарушението за доказано от обективна и субективна страна.

Фактическите обстоятелства, приети по-горе се установяват по безспорен начин от доказателствената съвкупност по делото. С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установи, че на процесната дата и място, жалбоподателя е управлявал собствения си автомобил. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

В конкретния случай е установено, че жалбоподателят е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, което като водач е длъжно да има. Следователно в случая презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т.

1 КЗ, тъй като на процесната дата като собственик на МПС, е управлявал същото без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. По делото е безспорно установено, че към момента на проверката автомобилът не е имал действащ валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото е приет като доказателство застрахователна полица, установяваща, че на 28.04.2025 г. в 09. 10 ч., непосредствено след проверката жалбоподателят е изпълнил задължението си, но към момента на спирането му от полицейските служители е бил без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Този факт се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от представената справка от "Гаранционния фонд".

От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно 3 нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, като предвиждал обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. По делото не е спорно, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал МПС, негова собственост, без задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, което обстоятелство се установява не само от показанията на разпитаните по делото свидетели, но и от приетите писмени доказателства, а именно извършената Проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност", от която също е видно, че началната дата на покритие на застраховката е 28.04.2025 година в 09. 10 часа, т.е към 08.27ч. автомобила е бил без застраховка, обуславящо съставомерност по посочения в НП законодателен текст.

Независимо от горното, съдът счита, че макар и формално деянието на жалбоподателя да покрива признаците на нарушение по чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ се касае за "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 от НК.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.