Присъда № 20 от 04.06.2024, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 20/04.06.2024г. постановена по ВНОХД № 185 /2024г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Производството е въззивно по реда на чл.313 и сл. от гл. ХХI от НПК.

С Присъда № 29/13.09.2023г., постановена по НОХД № 478/2021г. по описа на Районен съд – Харманли, подсъдимия С. Н. О., с ЕГН ********** от гр.Х., е признат за виновен в това, че на 11.10.2019г. в гр.Х., противозаконно присвоил чужда движима вещ която владеел и пазел – товарен автомобил марка „*******“ модел „******“ с рег. № *******, собственост на „*******“ ЕООД на стойност 8169.20 лв., поради което и на осн. чл.206 ал.1 и чл. 54 от НК, е осъден на 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн.чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, както и да заплати направените по делото разноски от които 490,80 лв. по сметка на ОД МВР – Хасково и 504.20 лв. по сметка на съда.

Недоволна от присъдата останала адв.М. от САК, която като защитник на подсъдимия, я обжалва в срок, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В допълнението към въззивната жалба, защитникът доразвива доводите си и посочва, че неправилно първата инстанция приела, че подсъдимия като нарушил чл.26 ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, действал противоправно и така осъществил състава на престъплението по повдигнатото му обвинение, без съдът да обсъди, дали извършеното не е административно нарушение по чл.36 от същата наредба. В допълнението се излагат оплаквания за неяснота в мотвите относно субективната страна на деянието, като се твърди, че не ставало ясно защо се приело, че умисълът на подсъдимия обхващал и обстоятелството, че пазарната цена на заложената вещ надхвърляла 5000 лв. Сочи се липса на анализ, на събраните в тази насока гласни доказателства, както и, че съдът градил изводите си за стойността на МПС единствено от заключението по първата оценителна експертиза. В допълнението се прави принципен анализ на престъплението по чл.206 от НК, което се твърди, че не било извършено от подсъдимия.

Против въззивната жалба е постъпило възражение от прокурор при РП- Хасково ТО – Харманли, в което се излагат бланкетни доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда и се иска да бъде потвърдена.

Протест против присъдата, не е подаван.

Пред настоящата инстанция, която е втора по фактите, за пълното изясняване на спора бе извършен преразпит на вещото лице П. Ц. изготвил заключението по назначената от първата инстанция на съдебното следствие, повторна автотехническа оценителна експертиза за пазарната стойност на товарния автомобил „******* ******“ с рег. № *******, към инкриминираната дата. Със съгласието на страните и след разяснението по чл.281 ал.7 от НПК, бяха прочетени показанията от досъдебното производство на свидетелите Д.А. и А.К., за които са налични данни, че са починали, не са разпитани от първата инстанция, а показанията им от досъдебното производство не са четени, поради липсата на съгласие. Бяха приобщени и постъпилите от НАП справки, за трудовите договори и осигуряване на посъдимия към инкриминираната дата. На подсъдимия бе предявен и приложения в кориците на досъдебното производство фотоалбум със снимки към проведеното разпознаване по снимки, което е опорочено на досъдебното производство поради отразяване в протокола на имената на лица, различни от разпознаваните по снимките.

Представителя на Окръжна Прокуратура – Хасково, намира жалбата за основателна. В пледоарията си прокурорът посочва, че от събраните още на досъдебното производство доказателства, не се установило подсъдимия да е осъществил съставът на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, в което е обвинен. Сочи също, че от мотивите на първата инстанция, не 1 ставало ясно защо се приело, че деянието е престъпление, а не административно нарушение по чл.26 от Наредбата за дейността на заложните къщи, каквото практически прокурорът счита, че представлявало и за същото иска на подсъдимия да се наложи административно наказание, по реда на наредбата.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си, поддържа жалбата против присъдата по изложените в нея съображения и иска оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимия в личната си защита иска да бъде оправдан, а в последната си дума не изразява становище.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства, включително пред настоящата инстанция и изцяло служебно на осн.чл.314 ал.1 от НПК, намира следното:

Съдебното производство пред РС – Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП Хасково – ТО Харманли, изготвен по д.п. № 18/2020г. по описа на РУ – Харманли, с който против подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението по чл.206 ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. Обвинителният акт е втори по ред. По първоначално внесения, с който на подсъдимия е било повдигнато обвинение за същото престъпление, е било образувано НОХД 52/2021г. по описа на РС – Харманли. По същото, определението с което в разпоредителното заседание е прието, че на досъдебното производство и конкретно в обвинителния акт, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е отменено с определение по ВЧНД № 194/2021г. на ОС – Хасково и делото върнато на прокурора за отстраняване на нарушенията, констатирани от въззивния съд. Впоследствие е изготвен и внесен новия обвинителен акт, по който е постановена присъдата, предмет на настоящата проверка. В проведеното след повторното внасяне пред първата инстанция разпоредително заседание, са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, гражданския иск предявен отново от ощетеното юридическо лице „******“ ЕООД - Х., против подсъдимия, за обезщетение на причинените му от деянието по повдигнатото обвинение, имуществени вреди не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и дружеството не е конституирано като граждански ищец, а съдебното следствие е протекло по общия ред.

От събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, е установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия С. Н. О., роден на **.**.****г. в гр.Х., ********, ******* гражданин, със********образование, ******, ******* / ******** по НОХД 161/87 г. на ОС – Хасково и освободен по реда на чл. 78а от НК по АНД № 447/17г. на РС – Царево, в сила от 13.03.2018 г./, *******, с ЕГН **********, с адрес в гр.Х., ул. „Л. Б.“ № *, ет.*, ап.*., е със сравнително добри характеристични данни, декларирал е недвижимо имущество в гр. Х., няколко МПС и месечни доходи в размер на 600 лв.Търговското дружество „ЗАЛОЖНА КЪЩА **** *******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Х., било регистрирано през 2015г. и имало за предмет на дейност, предоставяне на парични заеми обезпечени със залог върху движими вещи. Формален управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, била св.В. О. - съпруга на подсъдимия, който бил фактическият му управител и се занимавал с дейността му. За целта бил упълномощен от съпругата си с пълномощно от 16.11.2015г., с нотариална заверка на подписа, като имал право да представлява дружеството пред трети лица /физически и юридически/, държавни органи, както и да сключва сделки от името и за сметка на дружеството, по повод дейността му. От тогава подсъдимия управлявал дейността на дружеството, а от началото на 2018г. бил назначена и на работа в същото, според постъпилите справки от ТД НАП Пловдив – Офис Хасково. През месец май на 2017г., св.П.

С. П. от гр.Х., се нуждаел от парични средства и поискал заем в размер на 5000 лв. от заложната къща *** ****** ЕООД - Х., чиято дейност се осъществявала от подсъдимия.

Последния му обяснил условията на заема, а свидетеля ги приел, включително, че следвало 2 да го обезпечи със залог в полза на заложната къща, върху товарен автомобил – микробус „******* ******“, с рег. № *******, собственост на „******“ ЕООД - Х. Формален управител и едноличен собственик на капитала на това дружество, била св.Г. С.- майка на св.П., но последния бил фактическият му управител. Посочения микробус, бил с първоначална регистрация от 2005г., закупен от „*******“ ЕООД – Х. през април на 2016г. за сумата 480*** ****** ЕООД – Х., представлявана на подсъдимия, предоставила на св.П. заема от 5000 лв., за което бил съставен заложен билет № 8304, първи номер от 15.05.2017г.

В билета била отразена дължимата сума по главницата, начислената лихва от 150 лв., такси 350 лв., или общо 5500 лв., а падежа бил на 15.06.2017г. За обезпечение на заема, св.П. предоставил в залог на заложната къща, посочения по- горе микробус, като в заложния билет изрично било посочено, че веща се продава 7 дни след уговорения срок. На същата дата св.С. с пълномощно, с нотариална заверка на подписа упълномощила подсъдимия в лично качество, с правото да управлява и се разпорежда със заложения микробус, представила и декларация по ДОПК за липсата на задължения на дружеството, относно заложеното МПС. Така на същата дата, след като получил сумата по заема, св.П. предоставил фактически на подсъдимия заложения микробус, ведно с ключовете и регистрационните му талони. Експертна оценка на МПС не била направена и то било оставено от подсъдимия на съхранение на паркинг, в автокомплекс „Б.“ в гр. Х., каквато била договорката му със свидетеля и за което имал принципна уговорка и със св.В. М. съдружник там. След това св.П. започнал да плаща почти регулярно лихвата с таксите по заема, без главницата. За извършените плащания били съставяни разписки, а след това поради невръщането на главницата, издавани нови заложни билети с различни номера но по първия заложен билет, в които главницата била същата по размер / до заложен билет № 11205/31.10.2017г./, с договорени лихви и такси, с посочен съответен падеж от около месец и със същото обезпечение – залог на посочения микробус. Така били съставени разписка № 7904/16.07.2017г. по първия заложен билет, заложен билет № 8889/16.06.2017г. и разписка № 8360/16.07.2017г., заложен билет № 9295/16.07.2017г. и разписка № 8832/16.08.2017г., заложен билет № 9812/16.08.2017г. и разписка № 9453/23.09.2017г., заложен билет № 10435/23.09.2017г. и разписка № 10171 /31.10.2017г., заложен билет № 11205/31.10.2017г. с падеж 01.12.2017 г. и разписка № 11506/02.01.2018г. По следващия заложен билет № 12596 /02.01.2018г. с падеж 02.02.2018г. главницата била намалена на 4900лв., а за плащането по него съставена разписка № 13553/30.03.2018г. След тази разписка която е последна, бил издаден заложен билет № 14913/30.03.2018г. с главница 4800 лв., като с лихвата и таксата, дължимата по него сума била общо 5280 лв., падежа настъпвал на 30.04.2018г. След последното плащане, за което била издадена посочената по-горе разписка от 30.03.2018г., св.П. преустановил плащанията по заема и не го върнал, за което уведомил подсъдимия, че нямало да го стори и нямало да търси микробуса. Според показанията на св.П., той преустановил плащанията по заема, защото видял микробуса да се движи в гр.Х. в нарушение на договорката с подсъдимия, както и, че веднъж го видял с вдигнат преден капак в автокомплекса „Б.“ от което помислил, че нещо се прави по микробуса. След това, свидетеля се дезинтересирал от микробуса, не го търсел и не отговарял на обажданията на подсъдимия, както посочил в показанията си, а единствената му претенция била, че плащал данъците за него. На 11.10.2019г., подсъдимия от името на заложната къща, продал микробуса на неустановено лице с разписка № 22589/11.10.2019г., за сумата от 300 лв. според разписката, издадена по последния заложен билет. В разписката не били вписани данните на купувача, а вместо това отразено, че не предоставял такива и разписката била подписана единствено от подсъдимия. Пред настоящата инстанция, при предявяване на фотоалбума към извършеното разпознаване по снимки от досъдебното производство, подсъдимия разпознава св.Д.А. като купувач на микробуса. Според прочетените показания от досъдебното производство на този свидетел, последния заявил, че не бил купувач на микробуса, а придружавал като преводач купувача на име Х., неустановен и неразпитан по 3 делото, който закупил микробуса за около 3000 лв. – 4000 лв. по обява в интерент, от собственика на заложната къща – т.е подсъдимия и двамата се уговорили да оформят продажбата нотариално след 10-15 дни. На 11.10.2019г. за микробуса била издадена от св.М. като застрахователен посредник, полица за застраховка „Гражданска отговорност“ и на следващия ден - 12.10.2019г. в 14.40 часа, посоченото МПС управлявано от св.А.К., напуснало страната през ГКПП „Кап.Петко Войвода“. Впоследствие микробуса бил задържан от властите в Р.Гърция, понеже бил обект на престъпление там, за което на 15.10.2019г. в ОД МВР – Хасково постъпило писмо от ДОМС, с искане за изясняване собствеността и местонахождението му. По този повод била извършена проверка от полицейски служители и след нея образувано досъдебното производство, по което е внесен обвинителния акт. Според прочетените показания на св.К., той взел микробуса в гр.С. от лице на име Н. от гр.Х. /неустановен/, за да го ползва, но не изложил каквито и да е данни за самоличността или адрес на това лице, а заявил, че с микробуса помагал на лице на име К. в Р.Гърция, като пренасял строителни отпадъци и полицейските власти там задържали микробуса с документите, защото гумите му били изтрити и стъклата били с намалена видимост. На досъдебното производство са назначени и изслушани от първата инстанция, съдебно счетоводна експертиза изготвена от вещото лице К. Р. и автотехническа за стойността на микробуса, изготвена от вещото С. К. От заключението по първата и устния доклад на вещото лице пред първата инстанция е установено, че сумите платени от св.П. по договора за заем обезпечен със залога на товарния микробус, включен като ДМА в баланса на„******“ ЕООД – Х., били в размер на 5156 лв. Получения от свидетеля заем от заложната къща /5000 лв./ и внесените по него от свидетеля суми, не били осчетоводени в счетоводството на „****“ ЕООД – Х. Тези суми, както и сумата от продажбата на микробуса, били отразени в счетоводството на заложна къща *** ****** ЕООД – Х., като тази от продажбата отразена в касата като приход, на същата дата. Според заключението на вещото лице К., изготвено по писмени данни поради обективната липса на МПС - товарния микробус „******* ******“ с рег.№ ********, средната му пазарна стойност към инкриминирата дата, била 8169.20 лв. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция, по повод противоречивите гласни доказателства за техническото състояние на микробуса, който според показанията на св.П. бил изправен и в движение, а размера на отпуснатият му заем бил 6000 лв. и представлявал половината от стойността на микробуса, определена от подсъдимия на 12 000 лв., а от друга страна заявеното от св.М., че микробуса бил стар и стойността му била около 3500 лв. – 4000 лв., както и от св.Г., че имал шум в двигателя и се нуждаел от пребоядисване, включително и вещото лице не използвало съдържащите се в кориците на делото документи /договор и фактура/ за стойността на която е закупен според тях микробуса, била назначена по искане на защитата допълнителна автотехническа експертиза, възложена на същото вещо лице. В заключението си по тази експертиза, вещото лице К. посочило, че пазарната стойност на микробуса била 12 000 лв., като този извод направило единствено от заявеното от св.П. в същата насока, пред първата инстанция. В оценката вещото лице включило и необходимите според него разходи по регистрация и техническо обслужване на МПС. Така даденото заключение било оспорено от защитата и от първата инстанция назначена повторна автотехническа експертиза за стойността на микробуса, възложена на вещото лице П. Ц., чието заключение бе изслушано и от настоящата инстанция. В заключението си това вещо лице посочило, че средната стойност на процесния товарен автомобил /микробус/ към инкриминираната дата, била 6753.59 лв., определена по метода на пазарните аналози, на физическото износване и представената фактура, с разходите по регистрация и привеждане в движение. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че стойността на МПС / към инкриминираната дата/ определена по метода на физическото износване съобразно данните на каталога „Eurotax Schace“, списание „Специален Автокаталог 2006“ раздел „Ванове“ и Приложение № 2 към чл.15 ал.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното 4 застраховане, била 5160 лв. Според вещото лице, от момента на предоставяне на автомобила в залог, до датата на продажбата му, цената му не следвало да се променя, като тази на пазарните аналози се увеличавала, а определената стойност по метода на физическото износване се прилагала от застрахователите, като Наредбата която я определяла, не била съответна на ралното изхабяване на МПС, което било по- малко.