Решение № 17301 от 26.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17301 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110112915 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Д. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата в размер на 23000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2018 г. до окончателното плащане на сумите, и сумата в размер на общо 1900,00 лева - обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие.

Ищецът твърди, че на 11.05.2018 г. около 12,00 часа в гр. София, в парка зад църквата „Свети Николай Софийски“ бил задържан и отведен в 03 РУСДВР, където му е съставена Заповед за задържане за срок от 24 часа по ЗМВР. Образувано било досъдебно производство № ЗМ 1045/2018 г. по описа на 03 РУ-ЗМВР, пр. пр. 13356/2018г. на СГП. На 12.05.2018 г. на ищеца било повдигнато обвинение с постановление от същата дата, одобрено по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК от прокурор при СГП и ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт.

1 от НК. Предявено му било постановление на прокурор от СГС за задържане за срок от 72 часа и бил отведен в следствения арест. На 14.05.2018 г. с постановление на прокурор от СГС било отменено задържането за 72 часа и била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 500,00 лева внесена на 17.05.2018 г. На 09.04.2019 г. в Софийски градски съд бил внесен 1 обвинителен акт срещу ищеца и било образувано НОХД 1540/2019г. по описа на СГС, НО, 24 състав. Заявява се, че били проведени три съдебния заседания, на които били разпитани 7 свидетели и 1 вещо лице, като на 12.06.2019 г. първоинстанционното производство приключило с Присъда № 152 от същата дата, с която ищецът ми бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. На 24.06.2019 г. бил внесен протест срещу оправдателната присъда, вследствие на което било образувано ВНОХД № 1185/2019 г. по описа на САС, НО, 1 състав. Проведено било едно съдебно заседание, като с Решение № 37 от 30.01.2020 г. въззивната инстанция потвърдила оправдателната присъда, която влязла в сила на 05.03.2020 г. Наказателното производство срещу ищеца продължило 1 година и 10 месеца - от образуване на делото до приключването му с окончателен съдебен акт. През периода на наказателното производство ищецът твърди, че е изпитвал силно психическо и нервно напрежение, безпокойство, тревожност и страх, не можел да спи, стоял буден по цяла нощ, дни наред около всяко съдебно заседание, което довело до влошаване здравословното му състояние. От незаконното обвинение ищецът твърди да е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производството в общ размер на 1900,00 лева.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, като навежда доводи за неоснователност на същите. Сочи се, че не са ангажирани доказателства за твърдените вреди и за това, че те са пряк и непосредствен резултат от обвинението съгласно очертаните в чл. 4 от ЗОДОВ предели на отговорността на ответната страна. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за влизане в сила на оправдателна присъда по повдигнатото срещу него обвинение. Поддържа се, че не са представени доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между релевираните неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно производство. Оспорва се размерът на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като счита същият за завишен. Наказателното производство било протекло в разумни срокове, а по отношение на ищеца е била приложена най- леката мярка за неотклонение „гаранция в пари“, която не е повлияла значително върху обичайния му живот. Сочи се, че при определяне размера на претендираните неимуществени вреди следва да се вземе предвид факта, че ищецът има криминално минало. Прави се възражение срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прави се искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В хода на производството ищецът е починал. На основание чл. 227 от ГПК с определение от 12.01.2023 г. на мястото на починалия ищец е 2 конституиран неговият наследник – Х. Х. Н..

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е била приобщена преписка по НОХД № 1540/2019г. на СГС, НО, 24 състав, ведно с ВНОХД № 1185/2019г. по описа на САС и ДП № 3373 МК 1045/2018г. по описа на 03 РУ – СДВР.

С постановление от 12.05.2018 г., предявено на същата дата, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 354а, ал.

1, изр. 1, предл. 4 , алт. 1 от НК. С постановление от 12.05.2018 г. спрямо ищеца е взета мярка „задържане под стража за срок от 72 часа“. С постановление от 14.05.2018 г. мярката е отменена, а спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500,00 лева. С последващо постановление от 25.01.2019 г., предявено на ищеца на 12.02.2019 г., последният е привлечен като обвиняем по прецизирано обвинение по чл.

354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК.

На л. 97 от досъдебното производство се намират пълномощното в полза на адвокат З. В. и договорът за правна защита и съдействие със същата. Видно от вписаното в договора, за процесуално представителство на ищеца е уговорено възнаграждение в размер на 300,00 лева, платимо в брой. В договора не е отбелязана графата касателно заплащането на сумата, поради което съдът не счита, че договорът може да служи като разписка за платената сума. Други доказателства в насока плащане на посочената сума не са представени. При второто по ред привличане на лицето като обвиняем и предявяването на разследването е участвал адвокатът в качеството му на защитник.

На 09.04.2019 г. е внесен обвинителния акт срещу ищеца, а на 10.04.2019 г. е образувано пред СРС производството по НОХД № 1540 по описа за 2019 г. на СГС, НО, 24 състав. По делото са проведени 4 открити съдебни заседания, на които ищецът е бил представляван от адвокат В.. На л. 18 от делото се намират пълномощното в полза на адвокат З. В. и договорът за правна защита и съдействие със същата. Видно от вписаното в договора, за процесуално представителство на ищеца е уговорено възнаграждение в размер на 800,00 лева, платено в брой. С присъда № 152/12.06.2019 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Видно от мотивите на съда, същият е постановил оправдателна присъда, тъй като е стигнал до извода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. С протоколно определение от същата дата мярката за неотклонение на ищеца е била изменена от „парична гаранция“ в подписка.

3

С протест от 24.06.2019 г. оправдателната присъда е била обжалвана пред САС. Образувано е ВНОХД № 1185/2019 г. По делото е проведено 1 открито съдебно заседание, на което ищецът е бил представляван от адвокат В.. На л. 14 от делото се намират пълномощното в полза на адвокат З. В. и договорът за правна защита и съдействие със същата. Видно от вписаното в договора, за процесуално представителство на ищеца е уговорено възнаграждение в размер на 800,00 лева, платено в брой. С решение от 30.01.2020 г. САС е потвърдил първоинстанционната присъда. Решението не е обжалвано или протестирано пред ВКС и е влязло в сила на 05.03.2020 г.

Видно от свидетелството за съдимост на ищеца същият е бил осъждан преди процесното производство за престъпления против собствеността, като няма данни за настъпила съдебна реабилитация.

От събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетеля Таня Димова Григорова се установява, че по време на наказателното преследване ищецът изживял притеснение, станал е затворен и психичното му състояние се е отразило върху здравословното, което се е влошило.

Свидетелят разказва, че ищецът е изпитвал притеснение от разгласяването за наказателното преследване сред съседите му и обстоятелството, че това се обсъжда сред тях. Съдът кредитира показанията на свидетеля поради тяхната логичност и последователност, както и предвид обстоятелството, че свидетелят се явява също съсед на ищеца, като е имал непосредствено наблюдение върху същия и обкръжението му, и е имал контакт с роднина на ищеца по време на висящността на наказателния процес, от който е разбрал и по-лични детайли за състоянието му. Следва да се посочи, че показанията на свидетеля в частта относно здравословното състояние на ищеца и влошаването му намират опора в находящите се на л. 98 и л. 99 от досъдебното производство епикризи, видно от които в хода на досъдебното производство ищецът е имал белодробни проблеми.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За да възникне правото на увредения за обезвреждане на имуществени и неимуществените вреди, причинени му вследствие на повдигане на незаконно обвинение, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки: на ищеца да е било повдигнато обвинение от Прокуратурата за извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; подсъдимият да е претърпял имуществени и неимуществени вреди и причинените вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото 4 незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на длъжностно лице при Прокуратурата – арг. от чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ. Отговорността се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на Прокуратурата като държавен орган. Възникването е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение.

Налице са основанията за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди от незаконно повдигнатото обвинение на ищеца. Видно от събраните писмени доказателства на ищеца е било повдигнато обвинение за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК, което престъпление е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ до 2 до 8 години и глоба до пет хиляди до двадесет хиляди лева, за което впоследствие е бил предаден и на съд. С първоинстанционната присъда същият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. С крайния съдебен акт във въззивното производство, въззивният съд е потвърди първоинстанционната присъда.

Настоящият съд приема, че в конкретния случай при обвинение в извършване на престъпление рискът е за Прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение не биха настъпили каквито и да било вреди. В този смисъл следва да се отбележи, че след привличане на лицето като обвиняем в досъдебното производство, Прокуратурата е внесла и обвинителен акт и в хода на развилите се производства пред различните съдебни инстанции е поддържала обвинението, включително подавайки съответен протест срещу първоинстанционната присъда. Държавата отговаря чрез Прокуратурата по искове за обезщетение за вреди и в случаите, в които лицето е било оправдано по повдигнатото обвинение.