Решение № 4 от 07.01.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кубрат, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20233320100848 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищцата Г. К. К., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. Е. С. от АК – Разград, твърди, че е придобила по давност и наследство от баща си К. К. О., б. ж. на ***, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение празно Дворно място, находящ се в строителните граници на *** с площ от 460 кв. м, съставляващ имот с пл. № 97 по плана на селото одобрен със Заповед № 78/1932 г., за който е отреден парцел XII – 97 в кв. 15, при граници на имота: улица „Хан Кубрат“, улица „Родопи“ и имот с пл. № 98, за който са отредени парцел IX – 98 и X – 98.

Посочва, че ответниците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителните граници на *** с площ от 810 кв. м, съставляващ имот пл. № 98 по плана на селото одобрен със Заповед № 78/1932 г., за който са отредени парцел IX – 98 и X – 98 в кв.15, ведно с построените в него сгради, при граници: имот № 97, за който е отреден парцел XII – 97, ***, имот VIII – 99, имот 130 и ***.

Заявява, че по този начин имотите са били декларирани в общината и се 1 заплащат дължимите данъци и такси.

Твърди, че в следващия кадастрален план на ***, одобрен със Заповед № 1292/1988 г., който е послужил за основа на сега действащия план за регулация, двата парцела XII – 97 и IX – 98 са заснети и погрешно нанесени като един общ имот с пл. № 128, на *** № 23 с обща плащ от 1270 кв. м и така с този план за този имот с № 128 е отреден и един общ парцел X – 128.

Заявява, че имот № 97 владее без прекъсване тя, а преди това нейните наследодатели. До 2002 г. имота се е владял и ползвал от нейните баба и дядо, родители на баща й. След 2002 г. до смъртта си през 2018 г. имотът е владял баща й К.. Владението на нейните праводатели присъединила към своето. От 2018 г. владението се осъществява от ищцата с помощта на близки и роднини.

Посочва, че нито тя, нито баща й не са се снабдявали с нотариален акт за собственост, но и никой не е оспорвал собствеността им. През лятото на 2021 г. узнала, че ответниците са се снабдили с документ за собственост върху целия имот с пл. № 128. Изрично заявява, че ответниците никога преди и сега не са демонстрирали спрямо нея или трети лица собственически права, нито са владели и ползвали тази част от имота. Поради това претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че Г. К. К. е собственик по наследство от К. К. О. (К. К. Р.) б. ж. на ***, и давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ празно дворно място, находящ се в *** с площ от 460 кв. м, съставляващ парцел XII – 97 в кв. 15, съгласно плана на селото одобрен със Заповед № 78/1932 г., при граници на имота: улица „Хан Кубрат“, улица „Родопи“ и парцел IX – 98, както и че е допусната непълнота в кадастралната карта, тъй като не е заснета границата между парцел XII – 97 и парцел IX – 98, в кадастралния план, послужил за основа на действащия ПУП, одобрен със Заповед № 1292/1989 г., не е заснет като самостоятелен имот, а е заснет и нанесен в югоизточната част на имота като един общ поземлен имот с пл. № 128, за който е отреден УПИ X – 128, ведно с всички законни последици съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР; да осъди ответниците да й предадат фактическата власт/държането върху претендирания имот, както и да отмени до размера на 460/1270 ид. ч. Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 179, том VI, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот.дело № 852/2007 г. на нотариус С. С..

2

Ответниците К. Г. Н., ЕГН ********** и Р. Н. С., ЕГН **********, и двете с адрес в *** чрез адв. П. М. от АК – Ямбол депозират писмен отговор, с който заявяват становище, че така предявените искове са недопустими.

Посочват, че съдът се е произнесъл по правния спор с влязъл в законна сила съдебен акт по гр. дело № 422/2022 г. по описа на РС – Кубрат, с оглед на което този спор не може да бъде пререшаван. Поради това претендират настоящото производство да бъде прекратено. Отделно от това твърдят, че липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че ищцата и нейните праводатели са носители на материалното право за собственост върху процесния имот. Заявяват, че по повод образувано изп. дело № 91/2023 г. по описа на СИС при РС – Кубрат са събрани данни, че ищцата от много години живее в чужбина, няма имот в България и не се прибира в страната, при което не може да претендира, че непрекъснато, явно и необезпокоявано е владяла процесния имот.

Твърдят, че след снабдяването си с нотариален акт за собственост на 18.06.2007 г. владението на ответниците се е трансформирало в добросъвестно такова, тъй като владеят процесния имот на годно основание – НА № 179, том VI, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот.дело № 852/2007 г. на нотариус С. С., с оглед на което са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, изтекла на 18.06.2012 г. в тяхна полза. Нещо повече, твърдят, че в случая са изпълнени и условията и на недобросъвестното владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Претендират съдът да приеме, че на 18.06.2007 г. ответниците са прекъснали давността на праводателя на ищцата, а той не е защитил владението си чрез предявяване на посесорен иск в срок от шест месеца, поради което собственическите претенции на ищцата са изцяло неоснователни. Оспорват изцяло твърдението на ищцата, че е придобила имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Заявяват, че само К. Н. и Р. С. са живели в процесния имот и те единствено са владели като свой същия явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от четиридесет години, като са манифестирали своето владение и права на собственици пред всички трети лица, вкл. и пред роднини и близки на ищцата. Последната трайно се е устроила в чужбина, не е посещавала имота нито преди, нито след смъртта на баща си, и не е владяла и ползвала имота нито лично, нито чрез трети лица.

3

Заявяват, че ищцата и баща й не са се противопоставяли и са зачитали вещните права на К. Н. и Р. С.. До смъртта си К. К. О., б. ж. на ***, не е направил никакво волеизявление, че желае дапридобие собствеността на процесния имот, било като се снабди с НА, било като подаде искова молба пред съд, или като подаде възражение по административен или съдебен ред срещу снабдяването през 2007 г. на ответниците с документ за собственост.

Поради това към момента на смъртта си – 21.06.2018 г. лицето К. К. О. не е бил собственик на процесния имот и съответно по тази причина неговият наследник ищцата Г. К. К., не може да придобие по наследство на основание чл. 5 от ЗН собствеността на процесния имот. Като твърдят, че ответниците са придобили правото на собственост, вкл. и претендираните от ищцата идеални части от него, по наследство от Н. И. Н.в, б.ж. на ***, поч. на 22.05.2007 г., който приживе е придобил правото на собственост по давност; снабдили са се с нотариален акт за собственост – № 179, том VI, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот. дело № 852/2007 г. на нотариус С. С.; изминали са повече от десет години от вписването на документа им за собственост, считат, че претендираните от ищцата права на собственост върху идеални части от същия за погасени. С оглед на това заявяват, че претенциите на ищцата са изцяло неоснователни и недоказани.

Ответникът П. И. С. не депозира писмен отговор и не ангажира становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и становището на процесуалния представител на ищеца и ответниците, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, а се установява и от приобщените към делото доказателства приложени по гр. д. № 422/2022 г. по описа на РС – Кубрат, че ищцата Г. К. О. е наследница по закон на своя баша К. К. О., б. ж. на ***, поч. на 21.06.2018 г. в ***, а първите двама ответници са наследници по закон на Н. И. Н.в, б. ж. на ***, поч. на 22.05.2007 г. в ***, съответно К. Н. е преживяла съпруга, а Р. С. – дъщеря. Третият ответник е съпруг на Р. Н. С..

Не е спорно между страните, че с Нотариален акт за собственост № 179, том IV, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот. дело № 828/2007 г. на нотариус С. С., вписана в регистъра на НК с рег. № 004, с район на действие съдебния район 4 на РС – Кубрат, ответниците К. Г. Н. и Р. Н. С. са признати за собственици по давностно владение и наследство с равни права, на следния, описан в т. 2, недвижим имот: Поземлен имот с предназначение Дворно място, находящ се в строителните граници на ***, целият с площ от 1 360.00 кв. м, съгласно представена скица, а по удостоверение за данъчна оценка 1 250 кв. м, съставляващ имот с пл. № 128 от кв. 15 по плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/1989 г., за който имот съгласно същия план е отреден парцел № X – 128 в кв. 15, при граници: улица „Родопи“ и улица „Хан Кубрат“, имоти с пл. №№ 130 и 129, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 52.00 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ от 30 кв. м, подобрения и трайни насаждения.

Ищцата твърди, че имот № XII – 97 от кв. 15 с адм. адрес на *** с площ 460 кв. м е владян без прекъсване от нея, а преди това от нейните наследодатели. До 2002 г. от нейните баба и дядо, а след тяхната смърт от 2002 г. до 2018 г. от баща й К. К. О.. От 2018 г. до лятото на 2021 г. този имот се е владял необезпокоявано от нея до момента, в който установила, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт, въпреки че до тогава са владеели само имота съставляващ пл. № 98 с адм. адрес на *** № 23, с площ 810 кв. м, като между двата имота е имало ограда. По този начин тези два имота са били декларирани в Община Кубрат и всяка от страните е плащала данъци и такси, като никой не е оспорвал правата й на собственост върху процесния имот.

Ищцата след като установила, че наследствения й имот и този на ответниците са обединени в един общ имот, постигнали съгласие и ангажирали адвокат чрез който ответниците внесли заявление за изменение на кадастралния план на ***, с което на територията на имот с планоснимачен № 128 да бъдат заснети и нанесени два самостоятелни имота, за да бъде отделен нейния имот с площ от 460.00 кв. м. Но тъй като впоследствие ответниците са оттеглили така подаденото заявление, не е бил даден ход на инициираната процедура за изменение на кадастралния план.

Затова през 2022 г. завела иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в РС – Кубрат, образуван в гр. д. № 422/2022 г., което приключило с Решение № 20/14.02.2023 г., с което претенцията й е била уважена. Впоследствие с Решение № 89/08.06.2023 г. по в. гр. д . № 95/2023 г. по описа на ОС – Разград, въззивният 5 съд приел, че търсената от ищцата защита е при условията на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и обезсилил първоинстанционното решение.

В рамките на производството по гр. д. № 422/2022 г. по описа на РС – Кубрат е била изготвена СТЕ, която дава заключение, че за първи път имот с планоснимачен № 128 е заснет и нанесен, като съставен от два имота с планоснимачни номера през 1932 г. както следва: а) имот с планоснимачен № 97, надписан в кафяво и оцветен в жълт цвят (л. 134 от гр. д. № 422/2022 г.); б) югоизточна част от имот с планоснимачен № 98, надписан в кафяво и оцветен в розов цвят върху приложената към заключението скица № 1.

С плана на ***, одобрен със заповед № 78/1932 г., за имот с пл. № 97 е отреден парцел с № ХII-97 в кв. № 15, изчертан и надписан в зелен цвят върху приложената към заключението скица № 1, а за имот с пл. № 98 са отредени парцели с №№ IX-98 и Х-98 в кв. № 15, изчертани и надписани в зелен цвят върху приложената към заключението скица № 1, изобразени и върху приложената към исковата молба скица – л. 10 от делото.

Разпечатката съдържа 29 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a25eedcf-11a3-441f-91d6-6aeb449814e4