Определение № 800 от 14.08.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. ХАСКОВО, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500594 по описа за 2025 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат А.З.Д.– пълномощник на З. С. И. е останал недоволен от Определение № 1334 от 09.06.2025 год., постановено по гр.д. № 2979 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 280 от 16.04.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските и увеличи присъденият с него размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Креди Йес“ ООД – гр.***, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 2979 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат А.З.Д. – пълномощник на З. С. И. против „Креди Йес“ ООД – гр.***, с искане да се прогласи недействителността на договор за паричен заем и за присъждане на сума от 929.83 лева, като такава, дадена без основание.

От пълномощника на ищцата е направено искане за присъждане на разноски по делото, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 1

31.10.2024 год., в който адвокатско възнаграждение е договорено да бъде изплатено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на помощ на материално затруднено лице, ведно с ДДС. Претендираният със списъка размер на адвокатското възнаграждение е 1 191.58 лева, по отношение на който е заявено възражение за прекомеронст от насрещната страна.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили и е постановено решение, с което исковете са уважени, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с ДДС, на основание чл.38 от ЗА.

Препис от решението е връчено на ищцата на

22.04.2025 год., а подадената от пълномощника й молба по чл.248 от ГПК е приета в съда на 07.05.2025 год., т.е в двуседмичния срок за обжалване на решението, при съобразяване на разпоредбата на чл.66, ал.6 от ГПК, с искане за изменението му в частта за разноските, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата.

Определението е съобщено на пълномощника на ищцата на 12.06.2025 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 10.06.2024 год., следващ този на постановяване на обжалвания съдебен акт – 09.06.2025 год., от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата, подаването на която преди да е започнал да тече срока за обжалване не обосновава извод в противна насока.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищцата при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева, без ДДС, а според предишната редакция – 300 лева, без ДДС или 480 лева с ДДС и 360 лева с ДДС.

Обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита е сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, на 2 молба по чл.83, ал.2 от ГПК – за освобождаване на ищцата от задължението за заплащане на такси и разноски по производството, на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и на молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК.

Анализът на посочената по-горе норма от Наредбата в сегашната и в предишната й редакции, обосновава извод за това, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с ДДС, не се явява прекомерно занижен.

Действително размерът на адвокатското възнаграждение, определен в предвидения в наредбата минимум съответства на интереса, въведен с исковата молба спрямо осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД, предявен в размер на 929.83 лева. Цената на иска за прогласяване недействителността на договора за паричен заем, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК се равнява на 2 204.17 лева – стойност на договора, който обосновава приложението на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение са равнява на 520.42 лева без ДДС, съответно на 624.50 лева, с ДДС, а според предишната редакция на наредбата – 461.15 лева, с ДДС.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът изхожда и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 лева до 360 лева.

Отчитайки обема на извършената от пълномощника на ищцата работа, описана по-горе; това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност; уважаването на осъдителния иск, макар и предявен при условията на обективно, кумулативно съединение е обусловено от уважаването на иска за прогласяване недействителността на договора, обуславящо идентичност на защитавания интерес по двата иска; това, че е делото е решено в едно съдебно заседание, без участието на страните и на база 3 представени от тях единствено писмени доказателства; това, че по идентични казуси с разглеждания е формирана константна съдебна практика, съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено общо за двата иска на 400 лева, без ДДС или на 480 лева с ДДС, приемайки за база Наредбата за заплащането на правната помощ.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата на пълномощника на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и оставяйки без уважение същата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1334 от 09.06.2025 год., постановено по гр.д. № 2979 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4