Решение № 108 от 06.04.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Карлово, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320101152 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че М. В. И. с ЕГН ********** била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес гр.С., ж.к. Б.Б., ****.

Натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна енергия били в размер на 1192.96 лева, от които 987.75 лева главница, за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г., както и мораторна лихва в размер на 162.69 лева за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021 г., както и 34.35 лв.- неплатени суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и 8.17 лева - мораторни лихви от 30.06.2018г. до 01.06.2021г.

С оглед на гореизложеното насочва исковата си претенция срещу наследниците на М. В. И. с ЕГН **********, които били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците били клиенти на ТЕ и за тях важели разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно § 1 т. 2а (Нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. (Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 1

Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г, бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр.

66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците били битови клиенти на ТЕ и за тях важели разпоредбите на действащото, за посочения период, законодателство в областта на енергетиката.

В настоящия случай, съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 (30-дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинката енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила били общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С., приети с решение по т. 5 от Протокол ***5/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ АД и одобрени с решение № ОУ067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ“, чл. 33, ал.1 (раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1; раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1; раздел VI - чл. 30, ал.

1 от ОУ от 2002 г.) бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в 2 т.ч. и ответницата), са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

С приетите общи условия с решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. били регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача“. Предвид цитираната разпоредба, „Т.С.“ ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително (месеци касаещи процесния период) в присъствието на нотариус, като били съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.

ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). В случай, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди и в случай, че резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започвало от най - старото.

За предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължали суми за разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, съгласно която дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба за топлоснабдяване и приложението към нея.

Съгласно гореизложеното и на основание чл. 36, ал.1 от действащите между 3 страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр.С., купувачите заплащали сума за услугата дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди Т. Х. С. с ЕГН ********** от град К., ул. „А.С.“ ** и В. И. П. с ЕГН ********** от град П., бул. „К.“ *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес управление: град С., област С. - град, община С., р-н „К.С.“, улица „Я.“ № ***, законен представител - Г.Б. сумата от 1192.96 лева, от която:

- сумата 987.75 лева - главница, дължима потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване иска – 17.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението

- сумата 162.69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 987.75 лева в размер на лихвата за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021 г.,

- сумата 34.35 лева, представляваща неплатена сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване иска – 17.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението

- сумата 8.17 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 34.35 лева в размер на лихвата за забава за периода от 30.06.2018 г. до 01.06.2021 г.,

Претендират се разноските по делото.

Ответницата Т. Х. С. с ЕГН ********** от град: гр. К., ул. „А.С.“ ** оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не притежава вещни права върху процесния имот и никога не е обитавала същия, респ. никога не е била ползвател (клиент) на топлинна енергия, с която е бил снабдяван процесния апартамент, в това число в периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. В случая било важно да се отбележи, че съгласно данните, отразени в имотния регистър, след смъртта на М. И. процесният топлоснабден имот в гр. С., район „К.С.“, ж.к. „Б.Б.“ *** е бил придобит от лицето Н.П., която се разпоредила със същия, като нотариалният акт за покупко-продажба бил вписан в Служба по вписванията - С. на 12.05.2021 г.

Невярно било твърдението на ищеца, че ответницата е наследник на М. В. И. с ЕГН **********, тъй като, тя не приемала наследство нито изрично, нито с конклудентни действия по реда на чл. 48 от ЗН. Никога не ползвала и не се разпореждала с имоти или вещи, оставени в наследство от М.

И., поради което не счита, че е наследник на същата. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая ищецът не е представил доказателства, че ответницата е законен наследник на М. И., както и че в това си качество е приела оставеното от нея наследството. Исковата молба дори не съдържала твърдение, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 60 от ЗН, за да възникне задължение за нея за заплащане на предявените суми, а именно, че е направила изрично волеизявление за приемане на наследството или че е 4 приела същото с конклудентни действия съгласно алтернативната хипотеза на чл. 48, ал. 2 от ЗН.

Ето защо, след като не е приела наследството на М. И., не била материално правно легитимирана да отговаря за нейните задължения. На следващо място, ищецът не доказал колко и кои лица са законните наследници на М. И., респ. какви са техните наследствени дялове, за да може да се определи при какви квоти всеки от тях отговаря за задълженията на М.