Решение № 4208 от 30.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4208 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330121778 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. В. Х., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, Т. Н. Н., ЕГН ********** и С. Н. С., ЕГН **********, четиримата чрез адв. А. А. от АК – Пазарджик, срещу В. Т.

А., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 56 от ЗН за унищожаването в полза на ищците на направения от ответника В. Т. А. отказ от наследството на Р. З. А., ЕГН **********, вписан в особената книга, водена при Районен съд – Пловдив, под № *** по ч.гр.д. № 17557/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр.с.

В исковата молба и уточняващата молба от 15.01.2025 г. към нея се твърди, че с Присъда № 260000/25.08.2020 г. по НОХД № 335/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, влязла в законна сила на 04.04.2024 г., ответникът В. Т. А. и още две лица са осъдени да заплатят солидарно на ищците сумите, както следва: на С. Н. С. – сумата от 117 065 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г.; на Т. Н. Н. – сумата от 112 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г.; на Е. В. Х. – сумата от 79 418,98 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г.; на С. С. С. – сумата от 50200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г. Поддържа се, че ответникът е длъжник на ищците, считано от 21.12.2015 г. За събиране на горепосочените суми били образувани *** по описа на ЧСИ *** *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив и *** по описа на ***, рег. № *** с 1 район на действие Окръжен съд – Пазарджик. В хода на изпълнителните дела било установено, че никой от тримата солидарно задължени длъжници няма имущество. Предвид това се посочва, че всяко лишаване на ответника от имущество намалява шансовете на ищците да им бъде изплатено дължимото.

Сочи се, че с Определение № 12619/11.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 17557/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр.с., е вписан в особената книга на съда под № *** отказ на ответника В. Т. А. от наследството, останало от неговия наследодател Р. З. А., починала на ***.

Твърди се, че ответникът е притежавал идеални части от недвижим имот, находящ се в ***, с площ 502 кв.м по наследство от м. си Р. А. . Излагат се съображения, че доколкото ответникът В. А. не разполага с друго имущество, от което ищците биха могли да се удовлетворят, то с извършения от него отказ от наследството на Р. А. се увреждат техните права.

По гореизложените съображения ищците молят съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Ангажират писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника В. Т. А..

След изтичане на срока за отговор на исковата молба и преди първото открито съдебно заседание по делото е постъпила молба - писмена защита от ответника, в която намира предявения иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищците , редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител. По делото е постъпила писмена молба-становище от пълномощника на ищците – адв. А. А., с която моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът В. А., редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв. Г. П.. Оспорва исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Изрично заявява, че няма никакво движимо или недвижимо имущество, от което ищците или други негови кредитори да могат да се удовлетворят, различно от това, от което се е отказал от наследство. Признава, че въз основа на представените по делото изпълнителни листове са образувани посочените от ищците изпълнителни дела при *** и ***. Твърди, че отказът от наследството на наследодателя му Р.

А. е направен по морални подбуди, а не с цел увреда интересите на ищците.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 56 от ЗН.

Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗН к редиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя 2 полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Искът за това може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

В случая отказът от наследство е извършен на 11.10.2024 г., а исковата молба е депозирана в съда на 16.12.2024 г., т.е. в едногодишен срок от извършване на отказа. Следователно спазено е изискването на чл. 56, ал. 2 от ЗН.

За да се уважи предявения иск, следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1) ищците да притежават изискуемо вземане по отношение на ответника; 2) ответникът да е придобил по наследство имущество; 3) ответникът да се е отказал от наследство, поради което придобитото имущество да е излязло извън неговия патримониум; 4) имуществото на ответника да не е достатъчно за удовлетворяване на вземането на ищците.

Между страните по делото не е спорно, а и от представените покани за доброволно изпълнение, издадени от ***, с рег. № *** по регистъра на КЧСИ и ***, с рег. № *** по регистъра на КЧСИ, и приобщените изпълнителни листове (л. 4 - л.11) се установява, че по изпълнително дело № *** по описа на *** с взискатели Т. Н. Н. и С. Н. С. и присъединени взискатели С. С. С. и Е. В.

Х . (присъединено е вземането на последната по Удостоверение изх. № 1948/05.06.2024 г., издадено от Г. С. по *** , относно издадения в нейна полза изпълнителен лист по НОХД № 335/2017 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик), и длъжник В. Т. А., са висящи неизпълнени следните задължения: по изпълнителен лист от 16.05.2024 г., издаден от Окръжен съд – Пазарджик на основание Присъда по НОХД № 335/2017 г. в полза на Т. Н. Н. сумата в размер на 30 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено затрудняване на движението на ***, сумата в размер на 80 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено затрудняване на движението на ***, обезщетение за забава върху така посочените суми, считано от 21.12.2015 г. до окончателното им изплащане и разноски по делото в размер на 2000,00 лв.; по изпълнителен лист от 17.05.2024 г., издаден от Окръжен съд – Пазарджик на основание Присъда по НОХД № 335/2017 г. в полза на С. Н. Н. - сумата в размер на 38 565,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени при отнемане на вещи при грабеж, извършен на 21.12.2015 г. в гр. Пазарджик, сумата в размер на 50 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в *** и *** вследствие на извършен въоръжен грабеж, сумата в размер на 15 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от огнестрелно нараняване, сумата в размер на 10 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания по тялото, обезщетение за забава върху така посочените суми, считано от 21.12.2015 г. до окончателното им изплащане и разноски по делото в размер на 3500,00 лв.; по изпълнителен лист от 17.05.2024 г., издаден от Окръжен съд – Пазарджик на основание Присъда по НОХД № 335/2017 г. в полза на С. С. С. 3 сумата в размер на 200,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на отнет 1 бр. мобилен телефон „Айфон 5“, сумата в размер на 50 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществен въоръжен грабеж, ведно със законната лихва върху посочените сучи, считано от 21.12.2015 г. до пълното погасяване на задължението; по изпълнителен лист от 17.05.2024 г., издаден от Окръжен съд – Пазарджик на основание Присъда по НОХД № 335/2017 г., в полза на Е.

В. Х. - сумата в размер на 27 918,98 лв. – обезщетение за имуществени вреди, сумата от 2506,67 лв. - законна лихва за периода от 21.12.2015 г. до 05.06.2024 г., 50 000,00 лв. – главница, 44881,11 – законна лихва за периода 21.12.2015 г. – 05.06.2024 г., 1500,00 лв. – присъдени разноски, 150,00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 707,10 лв. - такси по изпълнителното производство по Тарифата към ЗЧСИ.

Няма спор между страните, а и от представената по делото справка от Служба „Архив“ при Районен съд – Пловдив, ведно с приложеното към нея съдебно удостоверение, издадено от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д. № 17557/2024 г., се установява, че с молба от 11.10.2024 г. ответникът В. Т. А. се е отказал от наследството, останало след смъртта на Р.З.А., ЕГН **********, починала на ***, който отказ е вписан в особената книга, водена при Районен съд – Пловдив, под № ***, съгласно определение № 12619/11.10.2024 г. по ч.гр.д. № 17557/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните писмени доказателства (л. 58 и л. 24) се установява наличието на имущество в патримониума на наследодателката Р. З. А..

Искът по чл. 56 о т З Н е предоставен на разположението на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник.

В този случай кредиторът може да иска от съда унищожаване на отказа от наследство, направен от длъжника, тъй като с него се препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора. Искът по чл. 56 от ЗН представлява развитие на идеята на чл. 133 от ЗЗД и е частен случай на общия П. иск по чл.

135 от ЗЗД, но за разлика от него в чл. 56 от ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква. Положителното решение по този иск има действие само в отношенията между длъжника и кредитора, но не и по отношение на трети лица, спрямо които направеният отказ от наследство е действителен. Ищецът не би могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, за да може по категоричен начин да докаже пред съда, че той е недостатъчен. Обратно, ответникът може да възразява, че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, поради което не следва да се уважава предявеният срещу него иск по чл. 56 от ЗН.

Тези твърдения са в негова полза и той следва да ги установи пред съда, т.е. в тежест на длъжника е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа (в този смисъл Решение № 489/22.04.2008 г. по гр.д. № 2220/2007 г. на ВКС, V г.о., Решение № 4

1281/21.01.2009 г. по гр.д. № 5578/2007 г. на ВКС, I I г.о., Решение № 273/10.09.2010 г. по гр.д. № 382/2009 г. на ВКС, I V г.о., Определение № 1516/07.06.2023 г. по гр.д. № 4883/2022 г. на ВКС, II г.о.).

В настоящия случай не се спори по въпроса за спазването на срока за предявяване на иска по чл. 56 от ЗН. Спорът се свежда до това дали искът е доказан по основание.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищците са кредитори на ответника по вземания, установени с влязъл в сила съдебен акт, че ответникът се е отказал от наследството, оставено след смъртта на м. му Р. А., както и че качеството на кредитори на ищците е възникнало преди вписването на отказа от наследство.

От доказателствената съвкупност по делото не може да се направи извод, че ответникът има имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на вземанията на кредиторите – ищците. Ответникът не е навел такива твърдения в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, нито е ангажирал доказателства в тази насока в производството по делото. Нещо повече, самият ответник в открито съдебно заседание заявява, че не разполага с движимо или недвижимо имущество, различно от това което е придобил по наследство от м. си Р. А., от което да могат да се удовлетворят ищците. Неотносимо към предмета на спора е възражението на ответника, че отказът от наследство е извършен по морални подбуди. Следователно в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване отказа от наследство на ответника, като по този начин се даде възможност на ищците да съберат вземането си от наследственото му имущество.