Решение № 57 от 23.05.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велики Преслав, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200049 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. М. М., ЕГН **********, от гр. *** против наказателно постановление (НП) № 323-00008/28.01.2026 г., издадено от началник РУ-Велики Преслав.

В жалбата се оспорва издадено НП, като се твърди, че липсва субективния елемент на осъщественото административно правонарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, моли за отмяна на обжалваното НП, по съображенията изложени в жалбата и допълнително развити такива в хода на пледоарията по същество.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не се представлява.

Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт В. Д..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На дата 3.12.2025 година, служители МПИ(Т. Т., З. И. и А. А.), при РУ - гр. Велики Преслав, получили сигнал за лица, които нанесли щети в центъра на гр. Върбица. Следствие на огледи на видеокамери, установили, че липсват щети, но също така се установило и че непълнолетни лица са се намирали в центъра на гр. Върбица без придружители. Установили самоличността на лицата, едно от които бил Р. Д. Р., ЕГН **********.

На 13.01.2026 г. св. Т. Т., полицейски инспектор, въз основа на установеното, съставил за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, на Р. М. М., дядо на Р. Д. Р., АУАН 8/26.1.2026г с бланков № 318195, за това, че на 3.12.2025 г. около 23:00 часа в гр. Върбица, в качеството му на 1 настойник на непълнолетния Р. Д. Р., ЕГН **********, не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител, като не го е придружил и лично, на обществено място след 22 часа.

На база на този АУАН е издадено и процесното НП, с което за извършено нарушение на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, на Р. М. М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 153,38 евро.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Т. Т., З. И. и А. А., тъй като не се съдържат противоречия в заявеното от всички тези лица, а писмените доказателства по делото подкрепят изцяло техните твърдения.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства -докладни записки, обяснения, сведение, разписка, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК .

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган -началник РУ-Велики Преслав, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, ЕГН. Нормата на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, предвижда, че в случай не невъзможност за родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да го придружават лично след 22:00 часа, то същите имат задължение да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Именно въз основа на реализирането на такава хипотеза е подведена и административенонаказателната отговорност на жалбоподателя. Описанието на нарушението съставлява именно отговорността, която се носи по ал.4 от закона, в случай на невъзможност за лично придружаване на родител, настойник, попечител, същият да осигури друго лице, което да придружава малолетния, или непълнолетния.

Тоест задължението за установяване дали е възложено полагане на грижи, касае само хипотезите, когато става въпрос за лица, които не са родители, попечители, настойници, като за тях се презумира задължение, без да е необходимо то да се установява чрез допълнителни способи.

Налице е описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. С АУАН, и по идентичен начин с НП, на жалб. е вменено, че на 3.12.2025 г. около 23:00 часа в гр. Върбица, в 2 качеството му на настойник на непълнолетния Р. Д. Р., ЕГН **********, не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител, като не го е придружил и лично, на обществено място след 22 часа.

В мотивите на постановеното от Върховен административен съд Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. е разписано, че квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/, под съответно нарушената административнонаказателна норма. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде доказано при условията на алтернативност осъществяване или на хипотезата на ал. 3 на чл. 8 или на ал. 4. Т. е. да е доказана поне една от хипотезите, тъй като ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете го придружават лично, то за тях няма да е налице задължение да осигуряват пълнолетно дееспособно лице за негов придружител и обратното. По делото е установено, че настойникът не е изпълнил задължението си да осигури пълнолетно лице за придружител след 22, 00ч на обществено място-центъра на гр. Върбица, както и че не го е и придружавал. Т. е налице са и двете форми на изпълнителното деяние, съставомерни по санкционната норма и като е наложил една санкция АНО не е нарушил закона. / В този смисъл Решение № 46 от 29.03.2023 г. на АдмС Русе по к. а. н. д. № 45/2023 г. / Описанието на нарушението сочи и на двете форми на изпълнително деяние, които по природата си сочат на дължимо поведение, ако една от формите не може да бъде попълнена с дължимо поведение: или непосредствено присъствие на родител/настойник или осигуряване на пълнолетно лице като придружител. В случая от описанието на фактите, срещу които реално се защитава наказаното лице е видно, че и двете форми на изпълнителното деяние са налице.

Безспорно НП съдържа точно описание на нарушението с всички съставомерни признаци-посочени са дата и място на нарушението, в какво се състои нарушението, индивидуализиран е нарушителя.

По делото се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя- св. Т., св. И. и св. А., чиито показания съдът кредитира напълно като обективни и безпристрастни, както и от събраните писмени доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата място, жалбоподателят не е придружавал непълнолетното дете, по отношение на което е настойник, на обществено място след 22, 00 часа и не му е осигурил пълнолетно лице придружител. Не е допуснато съществено нарушение на правото на лицето да узнае в какво като обстоятелства и факти е обвинено.

Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е санкциониран още към момента на връчване на АУАН и е организирал защитата си в пълна степен, поради което правата му на защита не е нарушено.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.

1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление ясно е посочено мястото на деянието, неговата дата, кое е санкционираното лице, както и в какво качество нарушителят е наказан (настойник).

Съдът намира, за безспорно доказано обстоятелството, че на процесната дата, час и място, наказаното лице, като настойник/дядо/ на своя непълнолетен внук, не е осигурил пълнолетно лице, което да го придружи, за времето след 22: 00 часа.

3

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД /"Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18годишна възраст". Ал. 4 от същия закон, установява, че в случай на невъзможност за родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да го придружат, че са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

От обективна страна нарушението е безспорно установено предвид показанията на изслушаните по делото свидетели, които не се оборват от останалите приобщени по делото доказателства.

Неизпълнението от страна на жалбоподателя на установеното от Закона за закрила на детето задължение по чл. 8, ал.4 е довело до съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност.

В случая, жалбоподателят е извършил едно съставомерно деяние, осъществено чрез бездействие, поради което законосъобразно му е наложено и едно административно наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, доколкото разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че на санкция подлежи "родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.

3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4".

Въпреки горното, настоящият състав е на мнение, че процесното Наказателно постановление № НП-323-00008/28.01.2026 година следва да се отмени, тъй като с оглед на конкретиката на деянието е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН - извършеното от физическото лице нарушение с оглед липсата на вредни последици и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.07.2007 година по н. д. № 1/2007 година на ВКС, преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН е задължителна и се прави по законосъобразност и щом като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не е извършил преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание за отмяна на наказателното постановление - тя подлежи на съдебен контрол, а съдът, необвързан от решението на административния орган, в правомощията си проучва в пълнота релевантните за спора обстоятелства и изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

В случая настоящият състав намира, че е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Детето, което е било без придружител, към датата на проверката на 3.12.2025 година 4

(роден на 6.01.2008 година) е навършил 17 години и 11 месеца и става пълнолетен след 1 месец, когато става и напълно способен чрез собствени действия да придобива права и да се задължава.

Или към датата на проверката, внукът на жалбоподателя е достигнал степен на зрялост да може дядо му да има доверие в поведението му. Същевременно същият е без прояви на противообществени прояви, или предходни нарушения на обществения ред.

По посоченото, основателно може да бъде счетено, че нарушението е изолирано, формално по своя характер, не е довело до никакви вредни последици, не е повторно, а поведението на нарушителят сочи на доброжелателна и добросъвестна преценка в условия на обективна житейска натовареност, без престъпване на съществени ценности, охранявани от административнонаказателното право.