Решение № 11 от 20.01.2025, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Гражданско дело 58/2024
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 20.01.2025
- Състав
- Лидия Антоанова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело № 20241880100058 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно съединени искове по чл. 150 от Семейния кодекс за изменение на издръжка, подадени от А. Т. Ц., действаща лично и със съгласието на своята майка П. А.
Ц., както и от М. Т. Ц., чрез нейната майка и законен представител П. А. Ц., срещу Т. И. Ц. Исковата молба е подадена чрез пълномощника на ищците адв.
Д. П. от САК.
В исковата молба за изложени твърдения, че с влязло в сила решение по гр.д. № 702/2021 г. по описа на Районен съд – Своге бракът на П. А. Ц. и Т. И.
Ц. бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на родените от брака деца / А. Т. Ц. и М. Т. Ц. / били предоставени на тяхната майка П. Ц.. Изложени са твърдения, че със същото решение е утвърдено споразумение между страните, съгласно което ответникът следва да заплаща на родените от брака деца ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко от тях, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че е налице изменение на обстоятелствата след постановяване на решението, предвид значително увеличаване на нуждите на 1 децата от издръжка, дължащо се както на повишаване на разходите за тяхното отглеждане и възпитание, така и на променените икономически условия в страната. Посочва се, че децата са ученици, което генерира допълнителни разходи. Поддържа се, че ответникът е трудоспособен, няма задължение за издръжка на други лица и генерира висок и постоянен доход. Излагат се също твърдения, че присъдената на децата издръжка е под законоустановения минимален размер, който бащата дължи. Предвид гореизложеното ищците молят за постановяване на решение, с което да бъде изменен размерът на определената с решение по гр.д. № 702/ 2021 г. по описа на Районен съд – Своге издръжка, като ответникът бъде осъден да заплаща увеличен размер на издръжка, както следва: по отношение на А. Т. Ц., лично и със съгласието на нейната майка П. А. Ц., да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата; по отношение на М. Т. Ц., чрез нейната майка и законен представител П. А. Ц., да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника адв. Б. А.. Оспорва се иска и се депозира искане да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, за установяване на изложените оспорвания.
В проведените по делото открити съдебни заседания, ищците, чрез техния пълномощник, поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени за предявения размер. Ответната страна оспорва исковете, като моли размерът на издръжката, дължима по отношение на децата, да бъде увеличен до законоустановения минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото 2
Удостоверение за раждане серия ..., № .... на гр. С., район „...“, общ. ..., обл. .... и Удостоверение за раждане № .... на гр. С., район „....“, общ. ..., обл. ...., се установява, че А. Т. Ц. и М. Т. Ц. са деца на ответника Т. И. Ц., ЕГН ********** и ищцата П. А. Ц., ЕГН: **********.
С влязло в сила на 10.03.2022 г. Решение № 10 от 10.03.2022 г. по гр.д. № ..../2021 г. по описа на Районен съд – С., било одобрено споразумение между страните, съгласно което бракът между П. А. Ц. и Т. И. Ц. бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права спрямо родените от брака им деца А. Т. Ц. и М. Т. Ц. е предоставено на майката, а на бащата с определен режим на лични контакти с децата. Съгласно утвърденото с решението споразумение между страните, ответникът Т. И. Ц., ЕГН ********** следва да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер от по 200 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно представена и приета по делото Служебна бележка - справка № .... от 23.01.2024 г., издадена от Директора на Начално училище „....“, гр. С.
/л. 7/, детето М. Т. Ц. е записано в III-ти клас през учебната 2023-2024 г.
От Служебна бележка, изх. № ....../23.01.2024 г., издадена от Директора на Професионална гимназия „...“, гр. С., общ. С. /л. 8/ се установява, че детето А. Т. Ц. е записана като ученичка в IX-ти „Д“ клас, специалност „Охранителна техника и системи за сигурност“, в дневна форма на обучение за учебната 2023/2024 г.
От приложения по делото Трудов договор № .... от 17.07.2023 г., сключен между ищцата П. Ц. и „...“ ООД, се установява, че ищцата П. Ц. е назначена на длъжност „продавач-консултант“, с продължителност на работното време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер от 1000 лева.
Видно от представените и приети по делото трудови договори и допълнителни споразумения, сключени между ответника и „.....“ ЕООД, ответникът Т. Ц. полага труд по две трудови правоотношения с 4 часов работен ден, като получава месечно трудово възнаграждение в общ размер от 950 лева.
3
От приетия без възражения социален доклад, изготвен от ДСП- С. се установява, че грижите за децата са основно поети от майката, считано от прекратяването на брака й с ответника през 2022 г. Посочено е, че майката адекватно задоволява потребностите на децата от храна и дрехи. Децата живеят в къща на три етажа, собственост на ищцата и нейната сестра, находяща се в гр. С., ул. „....“ № .... Социално- битовите условия, при които се отглеждат и развиват децата са добри. Отразено е, че след прекратяването на брака, бащата Т. Ц. рядко вижда децата си и не изплаща редовно дължимата от него издръжка. В социалния доклад е посочено също, че децата посещават баща си в неговия дом в гр. С., където той живее заедно с неговата майка /баба на децата/ и жената, с която е във фактическо съпружеско съжителство.
Отразено е също, че когато му поискат, бащата дава на децата си парични суми от по 20, 30 лева.
Детето А. Т. Ц. е изслушано по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детото, в присъствието на социален работник при ДСП - С. Същата заявява, че живее заедно с майка си и сестра си в къща на три етажа, находяща се в гр. С., кв. „...“. Твърди, че има собствена стая, като й е осигурено всичко необходимо като храна, дрехи и пособия за училище. Посочва, че знае от своята майка, че изпитва парични затруднения, както и че баща й е изплатил по-малка парична сума за издръжка за миналия месец. Детето твърди също, че понякога посещава баща си в неговата къща, където той живее заедно с баба й и неговата приятелка. Посочва, че когато поиска пари от баща си, той й дава по 20 – 30 лева. Посещава училище Професионална гимназия „...“, гр. С., но не посещава извънкласни занимания.
Изслушано по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, детето М. Т.
Ц. посочва, че живее заедно с майка си в къща в гр. С. Твърди, че има собствена стая и й е осигурено всичко необходимо – храна, дрехи и пособия за училище. Посещава училище, но не посещава извънкласни занимания и допълнителни уроци. Посочва, че майка й не й е споделяла да има парични затруднения. Твърди също, че поддържа контакти с баща си, като говори с него по телефона и го посещава в дома му в с. П., където той живее заедно с баба й и неговата приятелка. Посочва, че в неговата къща й е осигурена храна и място, където да спи, както и че когато е при него баща си, той й дава по 20 лева на ден.
4
От свидетелските показания на св. Н. А. Н., с когото ищцата е съжителствала на съпружески начала, преценени от съда съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че децата се отглеждат от тяхната майка в къща, находяща се в гр. С., ул. „....“ № ...., като са им осигурени всички необходими жилищни условия за живот. Същият твърди, че ищцата П. Ц. има парични затруднения, тъй като предвид израстването на децата, е налице необходимост от по-големи средства за задоволяване на потребностите им. Посочва също, че особено завишени са разходите за отглеждане на голямата й дъщеря, заплащането на които е непосилно за ищцата, предвид размера на получаваното от нея трудово възнаграждение.
От показанията на свидетеля М. Я. М., която съжителства на съпружески начала с ответника, преценени от съда съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че ответникът заплаща ежемесечна издръжка на децата си, както и че им дава допълнителни парични средства, когато му поискат. Св. М. заявява, че когато децата ги посещават в тяхната къща в с. П., ответникът им дава пари и им купува дрехи. Твърди, че когато децата ги посещават, техните потребности са задоволени. Посочва, че децата не ги посещават често, като по-често ги посещава детето А. Ц.. Свидетелската твърди, че ответникът Т. Ц. работи в сферата на дърводобива и получава минимално възнаграждение в размер от 933 лева.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Н. Н. и М. М. като достоверни, тъй като същите пресъздават логично и безпротиворечиво свои лични впечатления и наблюдения, които се подкрепят от заявеното от децата А. Ц. и М. Ц. при изслушването им по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.
150 СК.
За да докажат материално-правните си претенции, ищците следва при условията на пълно и главно доказване да установят настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни, съществени промени в 5 нуждите им от издръжка или във възможностите на дължащия издръжка родител.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на издръжката за едно дете е една четвърт от минималната работна заплата за родител, която към датата на приключване на съдебното дирене е в размер от 1077 лева, съгласно Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на Министерски съвет на Република България. Следователно императивно определеният минимален размер на издръжката за едно дете е 269, 25 лева.
Същевременно, съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Съгласно ППВС № 5 от 16.11.1970 г., възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице.