Решение № 25 от 28.06.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Търговско дело 110/2022
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 28.06.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Светослава Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. С., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Светослава Костова Търговско дело № 20222200900110 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от „ББР Микрофинансиране“ ЕАД, в която се заявява, че исковата молба е предявена на основание получено на 24.11.2022 г. съобщение от РС - Нова Загора по ч.гр.д. № 607/2022 по писа на РС - Нова Загора и във връзка с приложеното към него възражение по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че на 18.02.2022 г. ищецът е депозирал пред РС - Нова Загора Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК срещу ответниците, като въз основа на входираното заявление е образувано ч.гр.д. № 607/2022 г. на РС - Нова Загора и е издадена Заповед № 408/2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист № 362/26.04.2022 г. срещу от ответниците, като солидарно задължени лица. С посочената Заповед същите са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 100 000 лв. представляваща главница по договор за кредит № 751/23.11.2017 г., за периода от 05.11.2018 г. до 08.02.2022 г. ведно със законната лихва считано от 21.02.2022 г. до изплащане на задължението; сумата в размер на 12 185,41 лв. представляваща лихва, за периода от 05.11.2018 г. до 08.02.222 г.; сумата от 4 757,29 лв. представляваща такси и разходи за периода от 05.11.2018 г. до 08.02.2022 г.; както и сумата от 8 377,85 лв. представляваща друго допълнително вземане – неустойка, за периода от 05.11.2018 г. до 08.02.2022 г. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Сочи се, че ищецът е депозирал искане за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Г. Н. Ц. с район на действие ОС Благоевград и е образувано изпълнително дело срещу длъжниците. По същото е изпратена покана за доброволно изпълнение до всеки един от ответниците. След надлежното връчване и в указания от съда срок, същите са депозирали писмено възражение за недължимост на сумите, което е постъпило в РС - Нова Загора 1 на 12.09.2022 г. Със съобщение на РС - Нова Загора е указана възможността на ищеца да предяви разглеждания иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок. Изложени са подробни основания, обстоятелства и факти, от които произтича вземането на ищеца, като от съда се иска да постанови решение, с което признае за установено дължимостта на сумите присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Исковата молба е връчена редовно на ответниците, чрез процесуалния им представител адв. П. Н.. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба. В същия се навеждат възражения за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че е претендирано предсрочно изискуемо задължение, тъй като същото към настоящия момент не е дължимо. По същото не е настъпил крайния падеж като кредиторът е използвал правомощията си за обявяване на предсрочната изискуемост по дълга съобразно чл. 60 от Закона за кредитните институции, използвайки правото си за преимуществено отнемане на срока за изпълнение на процесния договор. Оспорва се всяка една от исковите претенции по размер. Оспорва се вземането за лихви изцяло, като се навеждат твърдения за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Оспорва се и претенцията за неустойка, като необоснована, съгласно приложената справка по чл. 366 от ГПК. Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да постанови решение, с което уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представя писмени бележки.
В с.з. ответниците се представляват от процесуален представител, който моли съда да постанови решение с което отхвърли предявените искови претенция като неоснователни. Претендира присъждане на деловодни разноски.
От фактическа страна се установява следното :
На 23.11.2017г. между страните е сключен договор за кредит № 751 с който кредиторът „ББР Микрофинансиране“ ЕАД е предоставил на дружеството кредит под формата на кредитна линия в размер на 200 000лева, като кредитопоучателят се е задължил да върне предоставената сума при условията и сроковете, уговорени в Договора за кредит. Кредитът е усвоен в размер от 100 000лева. Целта на кредита е закупуване на пчелен хляб, плащане на външни услуги за маркетинг и реклама, сертифициране, складиране, опаковане и реализация на пчелен хляб. Падежът не кредита е 05.12.2019г., с опция за удължаване на срока с още четири периода по 12 месеца, след изтичане на първите 12 месеца от срока на кредит, като удължаването на всеки нов период влиза в сила след писмено искане на кредитополучателя и писмено решение на компетентния орган на Кредитора, което ще бъде взето след анализ на финансовото състояние на кредитополучателя и след преценка на цялостното състояние на 2 кредитополучателя, както и преценка на цялостното изпълнение на задълженията по договора. При неодобрение на удължаване на срока за нов 12 месечен период, Кредитополучателят е длъжен да погаси кредита на 12 месечни вноски на пето число на месеца след изтичането на съответния 12 месечен период.
Кредитополучателят „Бее бреад“ ЕООД са усвоили само сумата от 100 000лева. Втората част от сумата в размер на 100 000лева не е усвоена, поради не одобрение от компетентните органи на кредитиращата институция.
Кредитът е предоставен като Кредитна линия, т.е. това позволява многократно усвояване и погасяване, без изготвяне на погасителен план.
Съгласно договора за кредит първата вноска е усвоена на 12.12.2017г. в размер на 100 000лева. След три месеца може да се получи от 50000лева, следа анализ и решение на компетентните кредитни органи за изпълнение на поетите ангажименти. След още три месеца може да се кандидатства за още 50000лева, пак след анализ и решение на компетентните кредитни органи за изпълнение на поетите ангажименти. Ако кредитните органи вземат отрицателно решение и не предоставят допълнителни средства, както е в случая, то усвоената сума се връща на 12 месечни вноски. В разглеждания случай това са 8 333.00лева месечно до 05.12.2020г.
На 25.02.2019г. се сключва Анекс № 1/25.11.2017г. към договор № 751 в който срока за предоставяне на всички средства по Кредита следва да бъде извършено най – късно до 23.10.2019г. Ако до изтичането на този срок, Кредитът остане изцяло или частично неусвоен, поради това, че кредитополучателят не е поискал или защото не са изпълнени условията за предоставяне, то по нататъшното предоставяне на средства по кредита се прекратява и кредитът се счита за уговорен в усвоения размер. Падежът на кредита е не по – късно от 05.12.2020г, като кредитът може да бъде усвоен в пълния си размер за още три 12 месечни периода, след изтичането на първите 24 месеца на кроса на кредита.
На 16.11.2018г. е проведено заседание на кредитния съвет на „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД, където се изготвя протокол № 341. На кредитния съвет се взема решение, след изслушване на предложението на ръководител отдел Кредитиране и лизинг, по искането за усвояване на втория транш по кредита в размер на 100 000лева, същото да бъде отказано.
На 14.01.2021г. е проведено заседание на Съвета на директорите на „Микрофинансираща институция Джобс“, където се изготвя протокол № 1 и се взема решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, във връзка чл.23, ал.3, б.“Б“ и б.“Г“ от договора за кредит“; да се изпълнят условията по чл.11.1 от споразумението за гарантиране на портфейл транзакции по п р о г р а м а COSME, сключено на 13.06.2017г. между Националния Гаранционен фонд ЕАД и МФИ Джобс / стр.214/. Към този момент обаче кредита вече е бил в състояние на изискуемост, която настъпва на 05.12.2020г. – крайния падеж на задължението.
По кредита не е извършвано погасяване и размера на дължимата 3 главница възлиза на 100 000лева – усвоена главница на задължението.
Съгласно чл.4, т.1 от Договор № 751/23.11.2017г. Кредитополучателят заплаща лихва върху усвоеният размер на кредита, както следва З месечен SOFIBOR + 7.8% пункта надбавка годишно, но не повече от 7.99%. Към момента на подписване на договора за кредит, прилагания лихвен процент е 7.895%. лихвата се начислява ежедневно върху неизплатената част от главницата и е дължима на 5 – то число на месеца. Лихвата се начислява автоматично на база 365/360, като съгласно процесния договор не е необходимо решение на ръководството на кредитната институция.
Съгласно чл.4 на Анекс № 1 към Договор № 751/23.11.2017г.
Кредитополучателят заплаща лихва върху размера на усвоения размер по кредита, както следва 3 месечен EUROBOR + 7.8% пункта надбавка годишно, но не повече от 7.99%.Към момента на подписване на договора за кредит прилагания лихвен процент е 7.895%. Лихвата се формира, като към надбавка от 7.8 се прибавят текущите стойности на 3 месечен SOFIBOR, съответно 3 месечен EUROBOR + 7.8%. През разглеждания период на кредита ищцовата банка не е взимала едностранно решение за увеличаване на лихвения процент по кредита. Промяната на изчисление на лихвения процент от СОФИБОР в ЮРИБОР е въз основа на подписан на 25.02.2019г. Анекс № 1 към договор № 751/2017г. За претендирания в исковата молба период от 05.11.2018г. до 08.02.2022г. размера на дължимата лихва възлиза на 12 185.41 лева.
Неустойката е изчислена, като е приложен чл.15 от Договора, който гласи : В случай на непълно изпълнение, Кредитоискателят дължи неустойка за забава в размер на 6.5% годишно над договорената лихва по чл.4 от Договора за кредит. За претендирания в исковата молба период период от 05.11.2018г. до 08.02.2022г. размера на дължимата неустойка възлиза на 8 377.85 лева.
Начислените такси и разходи се базират на текстовете на чл.6, ал.1, 2 и 3 от Договор № 751, като общо разходите и такси/описани от вещото лице в заключението/, неплатени към датата на пълната изискуемост възлизат в размер на 4 757.29 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло. Съдът даде вяра и кредитира изцяло изслушаното по делото заключение на ССчЕ, като изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :
Правно основание на претендираните права – чл. 422, вр. чл. 415 ал.1 т.
1 от ГПК.
Исковата претенция е предявена в указания от съда срок, поради което се явява допустима.
По силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции банката 4 може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК – В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.