Определение № 3934 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3934 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501399 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 40851/22.05.2026 г. от Р. Я. П., чрез адв. П. Н., против Определение № 6379/30.04.2026 г., постановено по гр. д. № 4279/2025 г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се твърди, че с протоколно определение № 5804/21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 4279/2025 на ВРС, било прекратено като недопустимо образуваното производство по установителен иск на настоящия жалбоподател срещу "БАНКА ДСК" АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4163.94 лева /2128.99 евро/, представляваща главница по договор за кредит от 27.02.2007 г.

Изложено било в посоченото определение, че ищецът се позовавал на факти за периода от 28.05.2012 г. до 06.06.2017 г. - след издаване на изпълнителното основание до предприемане на действия по изпълнението, като длъжникът релевирал възражение по чл. 414 ГПК след връчване на заповедта на 20.06.2018 г., като посочените факти, послужили като основа за установителния иск, не попадали в категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като не били новонастъпили. Прието било, че заповедта се е стабилизирала, с което отпаднала възможността за оспорването й.

Жалбоподателят излага още, че горепосоченото определение било отменено от състав на ВОС и въпреки това с обжалваното в настоящото производство определение делото било прекратено на осн. чл. 130 ГПК на аналогични мотиви.

На изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответникът по жалбата - "БАНКА ДСК" АД депозира отговор, в който застъпва становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното определение. Излага, че за допустимост на иск по чл. 439 ГПК е необходимо да са налице факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Счита, че всички твърдяни факти в настоящия случай са преклудирани, тъй като са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта да се стабилизирана окончателно с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, като разгледа депозираната частна жалба, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Производството по гр. д. № 4279/2025 г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на Р. Я. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4163.94 лева /2128.99 евро/, представляваща главница по договор за кредит от 27.02.2007 г., посочена в заповед за изпълнение, постановена по реда на чл.

417 ГПК и в изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 7105/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 476/2017 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров. Ищецът твърди, че посоченото вземане е погасено по давност, настъпила в периода от 28.05.2012 г. до 06.06.2017 г. Изложил е аргументи, че за него е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, с оглед обстоятелството, че се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, приключило с издаване на заповедта за изпълнение.

По изложените съображения е отправил искане до първоинстанционния съд за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че вземането е погасено по давност.

Съдът намира, че предявеният иск черпи своето основание в чл. 439 ГПК с предмет оспорване на изпълнението на паричното задължение по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че допустимостта на иска по чл. 439 ГПК в този случай е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е същата е издадена. Съдът намира за необходимо да отбележи, че защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414 ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл. 414 ГПК, в това число и правопогасяващото възражение за изтекла давност. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422 или чл. 415 ГПК. Пропускането на 2 възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизането в сила на заповедта се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането. След влизане в сила на заповедта за изпълнение следва другият етап на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, затова той следва да се позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на срока за възражение. /В този смисъл са Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение №831/17.10.2013г. по ч. гр. дело №2013г. на 4 гр. д. на ВКС, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК./.

В процесния случай, ищецът базира установителния си иск на твърдения за изтекла погасителна давност за периода от 28.05.2012 г. до 06.06.2017 г.

Поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 476/2017 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, ведно със заповед за изпълнение до ищеца, е връчено на 20.06.2018 г. Считано от тази дата започва да тече срокът за депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК, който към 20.06.2018 г. е бил двуседмичен срок, като с неговото изтичане заповедта влиза в сила и се ползва със стабилитет.

В настоящия случай заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, с оглед на това, че поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, е връчена на длъжника на 20.06.2018 г., е влязла в сила на 04.07.2018 г. след изтичане на двуседмичния срок за оспорване чрез възражение по чл. 414 ГПК, тъй като такова не е подавано, видно от материалите по делото. При липса на твърдения за нови факти, които да са се реализирали след 04.07.2018 г., се налага изводът, че предявеният иск е недопустим, като са налице предпоставките на чл. 130 ГПК за прекратяване на производството по делото.

Възраженията по отношение на факти, настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, са преклудирани и не могат да служат като основание за оспорване на заповедта, по аргумент от чл. 424 от ГПК.

Изложеното налага извода, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Ответникът по частната жалба е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200.00 до 450.00 лева /102.26 до 230.08 евро/. Съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на настоящото дело и обема на осъществената защита, намира, че следва да се определи възнаграждение 102.26 евро за юрисконсулт за въззивна инстанция.

Предвид изложеното, частният жалбоподател следва да бъде осъден да 3 заплати разноски в общ размер юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът на

102.26 евро, представляващи

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6379/30.04.2026 г., постановено по гр. д. № 4279/2025 г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

ОСЪЖДА Р. Я. П., ЕГН **********, с адрес: с. Пчелник, обл. Варна, ул.

"Марица" № 17, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, сумата от 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4