Решение № 560 от 15.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000586 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 206 от 01.06.2022 година, постановено по т. дело № 609/2021 година по описа на О.С. - П., са отхвърлени исковете, предявени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, за признаване за установено по отношение на ответника Т. В. В., ЕГН **********, ****, че ответникът дължи на „Ю.Б.“ АД, в качеството на съкредитополучател по договор за потребителски кредит № FL ******/26.10.2018 год., следните суми: сумата 35 339,62 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; сумата 3 567,29 лева възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 год. до 20.07.2020 год.; сумата 3 297,80 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2019 год. до 17.11.2020 год.; сумата 100,53 лева такси за периода от 15.09.2019 год. до 17.11.2020 год. и сумата 48 лева нотариални такси, за които суми в полза на „Ю.Б.“ АД е издадена заповед за незабавно 1 изпълнение № 262073/03.12.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15926/2020 по описа на Р.С. - П., втори гр.с.

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, сумата 2 300 лв. разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Ю.Б.“ АД с оплаквания за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, както и за необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че за ответника В. не съществува задължение за връщане на кредита по договора от 26.10.2018 година, като противоречащ на събраните по делото доказателства и материалния закон. Поддържа се, че Т. В. в качеството си на съкредитополучател е солидарно отговорен за задълженията по договора, както по силата на изричната клауза в договора – чл. 1, ал. 4, така и съгласно разпоредбите на приложимия материален закон, като жалбоподателят се е позовал както на чл. 121 от ЗЗД, така и на чл. 304 от ТЗ. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се уважат предявените искове, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ответника Т.

В.. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалните му представители са изразили становище за неоснователност на жалбата, като се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, съобразено с установените обстоятелства, свързани с първоначалното усвояване на средствата по договора за кредит и с участието на ответника в процесния договор в качеството му на поръчител, а не на съкредитополучател.

Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство в размер на минималното адвокатско възнаграждение.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадената е в срока по 2 чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което са отхвърлени предявените от него искове.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, съобразявайки изложените във въззивната жалба доводи, касаещи неправилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че жалбата е основателна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 от ГПК от „Ю.Б.“ АД срещу Т. В. В. за приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на банката, за което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15926/2020 година по описа на Р.С. - П..

Искът е предявен след подадено от ответника Т. В. възражение по чл.

414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 262073 от 03.12.2020 година, издадена по ч.гр. дело № 15926 /2020 година по описа на РС - П.. С тази заповед е разпоредено двама длъжници – С.Д.Д. и Т. В. В. да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД следните суми: сумата 35 339,62 лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL ****** от 26.10.2018 година, предсрочно изискуема; сумата 3 567,29 лева възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 год. до 20.07.2020 год.; мораторна лихва в размер на 226,39 лева за периода от 15.10.2019 година до 12.03.2020 година; мораторна лихва в размер на 3071,41 лева за периода 14.05.2020 година до 17.11.2020 година; сумата 100,53 лева такси за периода от 15.09.2019 год. до 17.11.2020 год. и сумата 48 лева нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.12.2020 година, до окончателното изплащане на сумата, както и разноски, направени в заповедното производство, в размер на 847,06 лева държавна такса и 1398,36 лева – платено адвокатско възнаграждение.

По делото няма данни за подадено възражение по чл. 414 от ГПК от другия солидарен длъжник – С.Д.Д..

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, са изложени обстоятелства, според които ответникът Т. В.

В. се е задължи като съкредитополучател по процесния договор за потребителски кредит от 26.10.2018 година за сумата от 40 000 лева, наред с 3 другия кредитополучател С.Д.Д.. Договорът и погасителният план към него, както и молбата-искане за отпускане на потребителски кредит, установяваща преддоговорните отношения между страните, били подписани от двамата кредитополучатели, включително Т. В., в това им качество. Кредитът бил усвоен от кредитополучателите по банков път на дата 26.10.2021 година. В уточняваща молба вх. № 11862 от 08.10.2021 година, част от исковата молба, ищецът е посочил, че договорната лихва е уредена в чл. 3, ал. 1 от договора и е в размер на фиксирана договорна надбавка от 6,350% и референтен лихвен процент /ПРАЙМ/, който към момента на сключване на договора и през целия период от 27.03.2018 година до 23.03.2020 година не е променян и е бил 1,15% за кредитите в лева. Посочено е, че този референтен лихвен процент се определя от комитета по управление на активите и пасивите съгласно методология на банката и се публикува на интернет страницата на банката, като подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията в Методологията, неразделна част от сключения между страните договор – приложение № 1. Твърди се, че през целия срок на действие на договора първоначално уговореният размер на лихвата е променян само поради неизпълнение на преференциалните условия, посочени в договора и съгласно неговите клаузи. Досежно претендираната мораторна лихва ищецът е посочил, че такава се начислява върху просрочените вноски на главницата, а не върху пълния й размер и върху просрочените вземания за договорни лихви, но не и върху таксите. Посочено е също, че главницата се олихвява при просрочие с размера на договорната лихва плюс 10 %, а договорната лихвата – с 10%. Ищецът твърди, че за погасяване на кредита са внесени 10 вноски в общ размер на 7932 лева, от които са погасени 4660,38 лева главница, 2825,70 лева лихви, 26,51 лева такси и 419,41 лева застраховки. С молба вх. № 13696 от 28.10.2021 година са направени допълнителни уточнения в исковата молба, като е посочено, че при действието на договора за периода от 26.10.2018 година до 23.03.2020 година референтният лихвен процент на банката за необезпечени кредити в лева е бил 1,15%, а след 24.03.2020 година е намален на 0,65%. Досежно промяната в първоначално договорения лихвен процент се твърди, че такава е правена на основание чл. 20 ал. 2 от договора, предвиждащ увеличаване на договорната надбавка автоматично с 3,5 процентни пункта при настъпване на конкретни обстоятелства, изброени в чл. 20, ал.1, т.1 и т. 2, свързани с 4 неизпълнение на конкретни задължения и с прекратяване ползването на пакетната програма съгласно чл. 3, т. 11 от договора. Промяна - увеличение на фиксираната надбавка с 1,5 процентни пункта била извършвана и на основание чл. 20, ал. 3 от договора поради настъпване на обстоятелствата по чл. 20, ал.1, т. 3, а именно неплащане в срок на повече от една дължима месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ или неподдържане по какъвто и да е друг начин на застрахователното покритие по застраховката.

От изложените от ищеца обстоятелства е видно, че през периода от 26.10.2018 година до 14.03.2019 година договорната лихва е била в размер на 7,5%. За периода от 15.03.2019 година до 15.01.2020 година тя е била в размер на 11% , като били прибавени 3, 5 процентни пункта поради неизпълнение на условието за оборот по сметката. За периода от 15.01.2020 година до 15.03.2020 година лихвата била в размер на 12,5% поради неизпълнение на условието за плащане на застрахователна премия и добавяне на 1,5 процентни пункта. След 16.03.2020 година размерът на договорната лихва бил намален на 12% поради промяна на референтния лихвен процент /Прайм/.

В чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от договора страните договорили отпуснатият кредит да бъде погасяван на равни /анюитетни/ месечни вноски, заплащани в брой до 30-то число на месеца. Съгласно чл. 14 от договора банката имала право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита. Поради неплащане на дължимите вноски по договора № 11 с падеж 15.09.2019 година и № 12 с падеж 15.10.2019 година съгласно погасителния план към договора, банката обявила вземането си по договора за изцяло предсрочно изискуемо, за което уведомила двамата кредитополучатели на 20.07.2020 година.

Уведомлението на ответника било връчено от ЧСИ К.П.. Задълженията по договора за кредит след обявяване на предсрочната му изискуемост били в размер на 35339, 62 лева главница, 3567,29 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 година до 20.07.2020 година, дължима на основание чл.

3, ал. 1 от процесния договор, мораторна лихва в размер на 226,39 лева за периода от 15.10.2019 година до 12.03.2020 година и в размер на 3071,41 лева за периода от 14.05.2020 година до 17.11.2020 година, дължима на основание чл. 9 от договора, такси в общ размер на 100,53 лева за периода от 15.09.2019 година до 17.11.2020 година и нотариални такси в размер на 48 лева.

5

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на тези вземания на банката, както и да се осъди ответникът да заплати направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Становището на ответника по така предявените искове и обстоятелствата в първоначалната и в допълнителните молби, изразено в отговора по чл. 367 от ГПК / стр. 52/ е за неоснователност на исковете поради това, че той не е имал волята да се задължава като кредитополучател, не е получавал суми по кредита и не се е задължавал в полза на трето лице. До получаване на заповедта за изпълнение той знаел, че е посочен като лице за контакт по договора на С.Д. – баща на интимната му приятелка към момента на сключване на договора. Твърди, че още към момента на сключване на договора Д. е бил неплатежоспособен, като договорът бил сключен, за да се рефинансират задължения по три предходни кредита. Банката знаела за финансовото състояние на Д., като ответникът бил измамен, за да се задължи заедно с неплатежоспособния длъжник. По този начин тя си осигурявала нов длъжник, от когото да събере вземанията си, като освен това всички лихви по предходните кредити ставали главница по новия кредит. Посочено е, че дори да имало действително сключен договор от ответника, той бил нищожен поради липса на воля от негова страна да се задължи по начин и за суми, за които банката претендира. Оспорени са освен това подписите на ответника под всички документи, представени от банката, с твърдения че не са негови.